• Над 100 защитени птици отровени за 10 г., много от тях дар от чужбина
• 9000 души в подписка държавата да спре убийствата на редки видове

Всички българи, които се потресоха от кадрите с отровените лешояди под връх Ботев в Стара планина и как ветеринари безуспешно се борят да спасят умираща птица, стискат палци прокурорът Светослава Пенчева от Пловдив да стане първият обвинител у нас, довел докрай разследване за отравяне на защитени видове и поискал санкция за извършителя.

В сайта "Петиция" върви подписка "Да спрем убийствата на ценни видове в дивата природа", в която до вторник са се подписали близо 9000 души. В социалните мрежи коментарите са, че отношението към животните е знак за цивилизоваността на едно общество. "Беззащитни същества умират в мъки заради човешка жестокост и безотговорност. Нима това е обществото, което искаме да бъдем? - попита жена, която призна, че е отчаяна след случилото се в Балкана. - Там, където няма състрадание към едно беззащитно животно, постепенно изчезва уважението и към човека, и към живота, и към природата."

Организацията "Зелени Балкани", която от години се грижи за дивите лешояди, изрази надежда, че под натиска на обществото, а и на международни институции

държавата най-после ще си свърши работата и ще приложи законите срещу изтребване на защитени птици. Както "24 часа" писа, часове след сигнала за смъртта на 8-те лешояда и след надигналата се вълна на възмущение полицията задържа 36-годишен мъж от Калофер. Първоначално бе съобщено, че той е направил пълни самопризнания, че е заложил труп на крава с отрова. Калоферецът отглеждал животни като допълнително препитание към основната си работа. Той направил примамка от мъртво добиче, което вероятно е било умъртвено от мечка.

На прокурор Светослава Пенчева няма да е лесно да се пребори за справедливост. В понеделник Окръжният съд в Пловдив пусна Лальо Бичев под гаранция от 3000 евро, за която адвокатът му каза, че ще обжалва, тъй като я намира за твърде висока. Пред съда Бичев отрече да е слагал отрова и заяви, че в полицията е бил принуден да направи самопризнания. Бивш кмет на Калофер допълни, че Бичев е пожарникар и има 3 деца. Съдия Теофана Спасова не уважи искането на прокуратурата животновъдът да бъде оставен в ареста с мотива, че са събрани достатъчно доказателства за вината му и не е необходимо задържане под стража.

Защитените птици най-често биват тровени от собственици на животни, които се опитват да опазят стоката си от хищници, стана ясно след среща между представители на Министерството на околната среда и водите (МОСВ), МВР и на спасителния център за дивите птици. Залагайки капани срещу вълци, мечки, чакали,

често в тях падат и мършоядни пернати Част от тях умират след директна консумация на заразената храна, а други – от вторично отравяне.

Пред "24 часа – 168 истории" природозащитниците изказаха благодарност към полицията в Карлово за бързата реакция в случая под връх Ботев. Те обаче смятат, че до арест се е стигнало не защото институциите в България са убедени в необходимостта от предприемане на мерки срещу геноцида над защитени видове, а заради надигналия се обществен гняв и отзвука в Европа, предизвикани от смъртта на единствения у нас брадат лешояд. През тази седмица в България пристигат членове на международната фондация за защита на лешоядите. Те ще искат срещи в МОСВ и МВР с въпрос какво прави държавата за опазването на защитените видове.

Както вече цяла България разбра, преди дни охраната на парк "Централен Балкан" намери първо пет мъртви лешояда – три черни, наричани още картали, един белоглав и един брадат. Брадатият бе единственият подобен в България и бе наречен Боев на името на известен зоозащитник. Птицата ни е подарена от зоопарка в чешкия град Острава, а хората от "Зелени Балкани" го отглеждат от малко пиле (виж снимките). През май 2025 г. те го върнаха в природата в района на "Сините камъни" над Сливен, заедно с още два брадати лешояда, които, за съжаление също не оцеляха. Мястото не бе избрано случайно: именно там през 1962 г. е видян последният брадат лешояд у нас, след което видът е обявен за изчезнал. 

Събитието по връщането на Боев в природата бе изключително вълнуващо, а птицата се превърна в символ на 30-годишните усилия за възстановяването на вида.

Тази пролет Боев предприе първите си "младежки скитания", както ги нарекоха от "Зелени Балкани". В продължение на 123 дни той летя из Румъния, Словакия, Полша, Чехия, Германия, изминавайки над 14 000 км. Завръщайки се в България, Боев избира да отиде в "Централен Балкан". Там бе открит мъртъв само 5 дни след пристигането си заедно с още 4 лешояда. В близост до кравата примамка е намерена още една птица в критично състояние с всички симптоми на отравяне.

През следващите дни новините от района заприличаха на сводка от бойно поле. Борещият се за живота си лешояд също умря, а освен това под връх Ботев бе открит и още един труп. В крайна сметка броят на убитите лешояди достигна 8.

Еколозите припомнят, че историята на отровителството на диви птици в България вече е дълга и че от година на година тя става все по-богата. В списъка с жертви има

не само лешояди, но и царски орли, соколи и др. WWF изчисли, че над 100 защитени грабливи птици са загубени през последните 10 г., като повечето от тях са унищожени с незаконни отровни примамки. Активистите отбелязват и че въпреки множеството умъртвени екземпляри до случая в Калофер не е имало нито един разпитан, да не говорим за осъден за това престъпление.

От "Зелени Балкани" обръщат специално внимание на котленското село Тича, в което има най-малко два случая на отровени лешояди. Те стоят неразкрити въпреки наличието на очевидни данни за извършителя. 

Първият е от 2022 г., когато са убити 4 защитени черни лешояда, припомня Ивелин Иванов от "Зелени Балкани". Три от мъртвите птици са ни дарени от Испания, а четвъртата е отгледана у нас. "Както и в случая под връх Ботев, сателитните предаватели, които сме поставили на лешоядите, сигнализираха за необичайно движение от тяхна страна – разказва той. - Отидохме на място и видяхме, че в долината под фермата има два трупа на овчарски кучета от породата кангал. По тях имаше следи, че са кълвани от птици. В хладилник в самата ферма полицията намери буркан с кюфтета от кайма, омесени с отрова. Това е класически начин за тровене на хищници. Няма друга логика да държиш в дома си отровни кюфтета, ако няма да убиваш с тях. Тестовете на сместа в лаборатория в Испания показаха, че основното вещество е стрихнин и че към него са прибавени още две отровни съставки. Стрихнинът е създаден за борба с хищници. През 80-те г. на ХХ век е забранен, като дори притежанието му е инкриминирано. С други думи, собственикът на фермата може да бъде обвинен само заради държането на стрихнин в дома си. Той обаче заяви, че намерил примамките извън фермата и ги прибрал. Представете си колко е бил загрижен за природата, че да ги постави в буркан в хладилника си?! В нашите очи това твърдение е смехотворно, но то даде основание на прокуратурата в Сливен да реши, че не може да се установи кой е отровил лешоядите. Нашите наблюдения са, че досегашната практика бе прокуратурата да прибере доказателствата и да блокира разследването."

Вторият случай в село Тича е от зимата на тази година и по него още се води следствие. "В друга ферма на същия собственик отрова, поставена в мъртъв кон

и овца, порази общо 7 лешояда – разказва Иванов. - Въпросният обект се намира на 3-4 км извън селото и около него няма никакви друга човешка дейност. В този случай използваната отрова е антифриз. Той не убива моментално, а уврежда бъбреците, които постепенно спират да функционират. Съвпаденията бяха прекалено много, за да не се усъмним в същия фермер. Вече повече от половин година по случая няма никакво развитие."

Миналата година в Благоевградско е регистриран друг инцидент с антифриз, допълва Иванов. "Благодарение на предавателите там останаха "само" два трупа на белоглави лешояди, но загиналите птици можеше да са десетки – продължава ветеринарят. - Още щом устройството на първия покаже, че той е отровен, ние отиваме на терен и започваме почистване. В случая в Благоевградско така предотвратихме разрастване на огнището. Характерното за този случай беше, че кравата с отрова бе оставена буквално в двора на собственика на фермата. Той дори не си беше направил труда да я занесе по-далеч. Разбирате за какво чувство за безнаказаност става дума. Въпреки че и от този инцидент минаха месеци, нямаме никаква представа на какъв етап е разследването."

"24 часа - 168 истории" попита МВР колко сигнала за умъртвени защитени птици са получени в министерството през 2025 и 2026 г., колко от тях са разследвани, колко още са в ход, какъв е броят на приключените и с какво заключение. До завършването на материала отговори от вътрешното министерство не бяха получени. Не бе дадена информация и конкретно за казусите в село Тича.

От "Зелени Балкани" изрично подчертават, че нямат вражда с животновъдите като цяло. "От повече от 30 г. с нашите партньори от Fund for Wild Flora and Fauna (FWFF) работим за възстановяването на пасищното животновъдство в Котел, Сливен, Източните Родопи, Врачанския Балкан, а FWFF - и в Кресненското дефиле – пише в позиция на организацията.- Ние сме едни от пионерите в програмата

за минимизиране на щети от едри хищници на стадата, като още преди 30 г. сме предоставяли каракачански кучета на стопани и сме се борили държавата да развие своята програма за компенсиране на щети. FWFF са едни от първите, които популяризираха и трансхуманцията (свободното движение на стада между летни и зимни пасища). Самото завръщане на лешоядите цели именно подпомагане на пасищното животновъдство чрез спестяване на таксите за екарисажи и превенция на разпространението на зоонози. Вярваме, че животновъдството в България може да се развива хармонично и дори да допринася за опазване на биоразнообразието."

Според природозащитниците решителни действия от страна на държавата ще имат възпиращ ефект върху всички животновъди, които имат обичая или обмислят да оставят нови примамки с отрова в планината. Законите в цяла Европа изрично забраняват диви животни да се убиват чрез отрова. Според нашия Наказателен кодекс проявата на жестокост и умъртвяването на гръбначни животни е престъпление, като отравянето се определя в Закона за ветеринарномедицинската дейност като "особена жестокост". Според Закона за биологичното разнообразие убийството на защитено животно се наказва с лишаване от свобода до 5 г., както и с глоба от 5000 до 20 000 лв. Както вече стана дума, въпреки десетките мъртви птици само през последните години доскоро нито един заподозрян не беше дори разпитан.