Как археолози, музиканти и изкуствен интелект връщат към живот мелодии, които човечеството смяташе за изгубени завинаги

Представете си, че някой ви подава нотен лист. Само че вместо петолиние пред вас има малка глинена плочка. Вместо ноти - клинописни знаци, издълбани във влажна глина преди повече от три хилядолетия. Няма ключ сол, няма тактова черта, няма познатите черни и бели ноти. И все пак това е музика.
Така изглежда едно от най-удивителните открития в историята на звука: древни мелодии, които не са били чути от хиляди години, днес отново могат да прозвучат. Не защото някой е намерил „запис" в съвременния смисъл на думата, а защото археолози, лингвисти, музиколози, компютърни специалисти и майстори на инструменти започват да сглобяват миналото като огромен пъзел. Една част идва от глинени плочки. Друга - от изображения по стенописи и релефи. Трета - от реконструирани лири, арфи, флейти, систруми и барабани. Четвърта - от изкуствен интелект, който вече помага да се разчитат и съпоставят древни клинописни текстове.
Най-вълнуващото е, че това не е поредната археологическа сензация. Това е опит да бъде възстановено нещо почти невъзможно - звукът на отдавна изчезнал свят.
Как е звучала любовна песен в Древна Гърция? Какво са пеели хората в Месопотамия? Какъв ритъм е съпровождал религиозните церемонии в Египет? И може ли музика, създадена преди повече от 3000 години, да вдъхнови композиторите на XXI век?
Най-старият известен музикален запис в света не е намерен в концертна зала, нито в храм, който още стои непокътнат. Той идва от руините на древния град Угарит - днешен Рас Шамра в Сирия. През 50-те години на XX век археолозите откриват там фрагменти от глинени плочки с клинопис. Сред тях има около 30 хуритски химна, датирани около XIV век пр.Хр., тоест отпреди приблизително 3400 години. Най-добре запазеният от тях е т.нар. Хуритски химн № 6, известен още като „Химн към Никал" - богиня, свързана с плодородието и овощните градини.
Каква е историята на музиката - прочетете в брой 7 на списание "Космос"!