• След откритата мозайка в храма на Херакъл фенове на археологията призовават да се изгради музей в античния град

Цяла България чака с нетърпение вълнуващите открития, които археологът проф. д-р Людмил Вагалински (НАИМ-БАН) и екипът му правят в древния град Хераклея Синтика край петричкото село Рупите. Интересни артефакти те са намирали във всяка от вече почти 20-те години работа на обекта (началото е през 2007 г.). Но двете отлично запазени статуи, разкрити в Големия канал на античния град през 2024 г., направиха от Хераклея Синтика наистина световна новина и насочиха още повече любители на археологията и историята към тази част на България.

Преди дни общинският съвет в Петрич гласува да се създаде фондация "Хераклея Синтика – Петрич", която да отговаря за стопанисването и управлението на разкопките. Кметът на града Димитър Бръчков заяви, че Петрич се гордее с Хераклея Синтика и че мястото е най-посещаваният археологически обект в Югозападна България.

Колкото по-богата става колекцията, толкова по-често се чуват призиви общината да намери по-добър начин да я експонира. Или пък държавата да помогне. За последно това се случи след новината, че в храма на Херакъл е открит мозаечен под, изпълнен майсторски в античната техника оpus tessellatum. При нея се подреждат правилни малки каменни кубчета, в конкретния случай в 4 цвята: тъмно-виолетово, охра, синьо и бяло.

"По правило тази техника се е прилагала при изработката на скъпи и качествени мозайки с фигурални изображения – коментира проф. Вагалински за медийната платформа Archaeologia Bulgarica, поддържана от него и от журналистката Ирина Вагалинска като популярно продължение на най-рейтинговото научно издание в българската хуманитаристика със същото име. На тази платформа проф. Вагалински е публикувал със свободен достъп и книгата си "Хераклея Синтика: История чрез археология".

"Още не може да се каже дали великолепният под ще остане за постоянно на мястото на разкриването му, или ще бъде преместен в музея в Петрич – това ще бъде решено от експерти след цялостната консервация на храма", добави ръководителят на екипа археолози в първите часове след откритието.

Последното изречение предизвика както поздравления, така и призиви мозайката да остане в храма или заедно с други артефакти от Хераклея Синтика да отиде в нов музей, който да се изгради на територията на самия античен град. "Проблемът на музеите (градските – б.р.) е, че събират всичко отвсякъде и се къса връзката с обектите – пише в едно от най-обширните мнения във форума на Archaeologia Bulgarica. – Някакви предмети, намерени на места, за които на 99% от посетителите нищо не им говори. И докато за доста обекти, зарязани след разкопки и от държавата, има смисъл, то в случая с Хераклея Синтика си е престъпление музеят да не е на място до античния град. Аз съм ходил около дузина пъти да разглеждам Хераклея Синтика, но за 10 г. така и не намерих време да посетя музея в Петрич."

"Намерете време, струва си – отговарят от Archaeologia Bulgarica. - Иначе част от находките, основно архитектурни елементи - фризове, колони, са експонирани на място точно защото е важно за хората, които посещават Хераклея Синтика. Но има и находки, които не бива да останат навън, за да не пострадат - трябва им друга среда, затова ги има музеите. Специално този в Петрич е нов, голям и вече пълен с интересни артефакти."

"Наясно съм, че има културни ценности, които не могат да седят на открито – продължава форумецът. - Също така съм наясно и със сложността, бюрокрацията и разходите, които са необходими за изграждане на музей на място. Но това, че нещо е трудно, не значи, че не е правилно. Трябва да признаете, че невероятната работа, която вършите с проф. Вагалински и екипа в Хераклея Синтика, вече е отесняла за музея в Петрич. Далеч съм от мисълта, че музеят трябва да остане на втори план, но нищо не пречи един бъдещ музей на място в Хераклея Синтика да е филиал на този от Петрич, а не да е отделен от него. Експонирането на артефактите на място при разкопките ще помогне на посетителите бързо да ги свържат с конкретните места, а това изживяване е незабравимо и кара хората да се връщат пак и пак."

"24 часа – 168 истории" попита проф. Вагалински дали новооткритата мозайка в крайна сметка се очаква да остане в храма на Херакъл и назрял ли е моментът съкровищата на Хераклея Синтика да се подредят в собствен музей. От отговора му се разбира, че решението в крайна сметка ще е на община Петрич: "Лично аз предпочитам мозайката да бъде консервирана и изложена в храма, на мястото на откриването. Този подход е осъществим. Изграждането на музейна сграда в рамките на обекта би било значителна крачка напред в социализирането на Хераклея Синтика. Така находките ще отиват направо там, представяйки историята на античния град. Такъв музей може да бъде направен само по проект на община Петрич, която е овластеният от държавата стопанин на обекта. Отличен пример за музей на място е този в най-стария римски град на територията на България – Деултум."

"Изграждането на музей на място дава принадена стойност на археологическия обект и го прави по-атрактивен за гостите – коментира Красимира Костова, която е директор на музея в Средец, под чиято шапка е Националният археологически резерват "Деултум – Дебелт". – В музей на място най-добре може да се обособят различните периоди в развитието на древното селище, да се покаже хронологично от разцвета до залеза. За посетителите това определено е интересно. Моят опит сочи, че сред тях има група, която търси много повече информация. Точно тези хора разглеждат музея най-подробно, говорят с екскурзоводите. Понякога разглеждат разкопките, влизат в музея и после пак излизат навън да си представят нещата, които са видели вътре. Едни от най-интересните артефакти за тях са главата на император Септимий Север и най-старото археологическо доказателство за присъствието на християни по нашите земи."

Според проф. Вагалински общината в Петрич също изглежда узряла в Хераклея Синтика да се построи музей. Той посочва и че всички решения относно експонирането на артефактите се взимат съвместно – от ръководителя на разкопките, от музейни работници и други специалисти, работили с артефактите: "От самото начало държа да оставяме абсолютно всички находки в Петричкия музей. Защото смятам, че югозападното ъгълче на България има силна нужда от популяризиране на тамошното богато културно наследство".

В бъдещия музей в Хераклея Синтика освен вече споменатата статуя на Луций Цезар, внук на император Октавиан Август, и втората скулптура с човешки ръст, изработена от висококачествен мрамор, би трябвало да се появят още стотици експонати – сред тях и откритите дотук части от скулптури на Херакъл. Ще се търси най-подходящото място и за многобройните находки от миналогодишните спасителни разкопки в некропола по трасето на газопровода за Гърция, между които и тези от гроба на високопоставена жена със смесен европейски и африкански произход. Учените обявиха, че при смъртта си тя е била на възраст между 35 и 40 г. и е страдала от сколиоза и дегенеративно заболяване на гръбначния стълб. За статуса се съди по конструкцията на гробната камера, в която са използвани прецизно оформени каменни блокове и тежки плочи. Вътре археолозите откриха стъклена чаша и лампа с релефно изображение на гръцкия бог Ерос.

През 2025 г. екипът показа над 1500 находки, сред които най-интересните са глинени лампи с разнообразна украса, фино изработени стъклени кани, изображения на Афродита, Атина и Херакъл, няколко чифта златни обеци, детски играчки, както и близо 800 монети. "Много се радвам на стъклената кана с лъвска глава – призна тогава проф. Вагалински. - Тя е и красива, и рядка. Лампите също са изключително интересни с изображенията на божества и животни по тях. Има и много интересна погребална сцена, но тепърва ни предстоят още анализи и търсене на паралели."

Според историка и бивш зам.-министър на културата Тодор Чобанов на общината в Петрич ще е трудно сама да осигури подобна инвестиция, поради което държавата също трябва да помогне. "Тя пък е в тежка бюджетна ситуация, така че не е много вероятно скоро да видим положително развитие – коментира той пред "24 часа - 168 истории". - Като минимум говорим за десетина милиона евро бюджет за хубава представителна сграда с нужната инфраструктура и оборудване. Тя би била едноетажна, от павилионен тип, без много прозорци – каквито са модерни в момента, например новите крила на музея "Метрополитън" с интегрирани вътре цели сгради."

Чобанов подчертава, че в този момент Петрич трудно може да кандидатства за еврофинансиране: "Такива капиталови инвестиции са извън обхвата на повечето европейски инструменти в момента. Евентуално може да се съчетаят национални източници с външни, но нещата в момента откъм европрограмите вече не са така благоприятни, както бяха преди години - в най-добрия случай може да се търси някаква част от нужните средства, примерно за експозицията, като част от междурегионалното сътрудничество."

Когато става дума за мозайки, в България вече има отличен пример за тяхното възстановяване и експониране - Епископската базилика в Пловдив, ремонтирана с финансовата помощ на Фондация "Америка за България". Според Чобанов опитът в Пловдив може да се приложи отново в Хераклея Синтика, но има и нюанси.

"Случаят в Пловдив е особен – коментира той. - Фондация "Америка за България" дълго се въздържаше да финансира археология въпреки усилията на колеги като забележителния Маршъл Милър. Пробивът дойде с т.нар. Малка базилика. Като заместник-министър на културата убедих Вежди Рашидов да направим съвместен проект с "Америка за България", който започна обаче едва след като посетих САЩ и имах дълго представяне пред големия борд на фондацията, които накрая прегърнаха идеята. Така се започна – с успеха с Малката базилика се премина поетапно към Голямата, епископската, за която фондацията инвестира над 16 милиона лева, което като мащаби е съпоставимо с подземните музеи на "Ларгото" в София. Това е един образцово направен обект с огромен потенциал и експертната общност се надява най-накрая да се решат проблемите с настоящото му стопанисване. Дали обаче други обекти ще получат подобни субсидии от външни донори, е трудно да се каже – по-скоро не е много вероятно в скоро време."

Изграждането на музей на територията на Хераклея Синтика би приближило родния обект до най-добрите образци – Акропола в Атина, Помпей в Италия и т.н., категоричен е Чобанов. "Дори една съседна нам Сърбия има солидна инвестиционна политика в обектите около Найсус-Ниш например, много от които са в отлично състояние – посочва той. - При нас от години не се инвестира достатъчно в музеите, а музеите при самите обекти са много важни за цялата система. Представете си сега милионите, налети в т.нар. Исторически парк, да бяха инвестирани правилно в реалните обекти – щеше да има значителен ефект. Крайно време е да се намери някакво работещо решение за хроничното недофинансиране на родните културни забележителности. Смята се от специалистите, че единият начин за набиране на нужните средства е символичен данък от 4-5 евро на всеки турист, с парите от който да се поддържа културното наследство. Дали ще има воля за такъв, или ще се търсят други източници – времето ще покаже. Може и нищо да не се случи, което би било най-лошият сценарий."