Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Богомил Манчев: След 2047 и 2051 г. България ще трябва да замени мощностите на АЕЦ „Козлодуй"

България няма достатъчно базова енергия за бъдещите дейта центрове, казва председателят на БУЛАТОМ

България е изправена пред стратегическо предизвикателство – как ще замени мощностите на действащите пети и шести блок на АЕЦ „Козлодуй", когато те достигнат края на проектния си живот.

Това заяви председателят на Управителния съвет на Българския атомен форум (БУЛАТОМ) Богомил Манчев по време на традиционната международна ядрена конференция „Българската атомна енергетика – национална, регионална и световна енергийна сигурност", която се провежда в курорта Ривиера край Варна.

Удълженият срок на експлоатация на пети блок изтича през 2047 г., а на шести блок – през 2051 г.
„Щем не щем, след това ще трябва да ги изведем от експлоатация. Освен ако не се случи нещо извънредно и европейските регулации не позволят удължаване на живота на реактори от второ поколение до 80 години", каза още Богомил Манчев.

По думите му подобни решения вече са взети в други държави. В САЩ има реактори, получили разрешение за работа до 80 години, а финландската АЕЦ „Ловиза", която използва сходна технология, е получила удължаване до 70 години. Окончателното решение обаче зависи от задълбочени изследвания на състоянието на металните конструкции и реакторните съдове.

България няма достатъчно базова енергия за бъдещите дейта центрове. Манчев предупреди, че страната не разполага с достатъчно базови мощности, за да посрещне бъдещото развитие на големи центрове за данни и нови енергоемки производства.

„Ние нямаме енергетика за дейта центрове. Базовата ни енергетика са само двата блока на АЕЦ „Козлодуй" – общо около 2000 мегавата", заяви той.

Според него въглищните централи от комплекса „Марица Изток" трудно могат да се разглеждат като класически базови мощности заради високата цена на произвежданата от тях електроенергия.

„Себестойността им вече надхвърля 150 евро за мегаватчас, докато борсовите цени обикновено са около 100 евро. Разликата се компенсира чрез Фонда за сигурност на електроенергийната система", посочи Манчев.

Хаотичното строителство на ВЕИ създава нови проблеми 

Председателят на БУЛАТОМ коментира и бързото изграждане на фотоволтаични паркове и батерийни мощности през последните години.

„Не сме против соларните паркове. Проблемът е, че трябва да има ред. Лесно е да се построят, трудно е след това да се управлява системата", предупреди той.

Новите блокове закъсняват спрямо графика

По отношение на изграждането на седми и осми блок в АЕЦ „Козлодуй" Манчев заяви, че проектът формално се движи по план, но вече има първи забавяния.

Според него изработването на концептуалния проект е изостанало с близо година спрямо първоначалния график.

„Такъв тип закъснения обикновено водят до удължаване на сроковете и на следващите етапи, въпреки че е възможно проектът да навакса част от изоставането", каза той.

Площадката в Белене е стратегически актив
Богомил Манчев определи лицензираната площадка на АЕЦ „Белене" като една от най-ценните енергийни активи на България.

„В гъсто населена Европа най-трудното нещо не е да намериш реактор, а лицензирана площадка. А ние я имаме", подчерта той.

По думите му оборудването, закупено за проекта АЕЦ „Белене", остава собственост на българската държава и тя трябва да реши как да го използва.
„С усилията на западни партньори България може да изгради централа с това оборудване и без участие на Русия", заяви Манчев.

Той допълни, че съществуват алтернативни възможности и за доставките на ядрено гориво, включително чрез партньорства с Франция и други западни държави.

Според председателя на БУЛАТОМ следващите години ще бъдат решаващи за бъдещето на българската ядрена енергетика, тъй като именно сега трябва да бъдат взети решенията, които ще гарантират енергийната сигурност на страната след средата на века.

Видео

Коментари