Ироничен - в повечето случаи елегантно - с онзи тънък хумор на широко скроения, прочел много книги. И в същото време безпощадно критичен по актуални политически и житейски сюжети и личности. Така се изявяваше Любен Дилов-син в публичния живот и медийния свят.

И като идеолог на “Ку-ку” и “Хъшове”, и като участник в политиката след 1999 г. той беше онзи умен и ироничен наблюдател на прехода и психологията на българите, винаги готов да даде диагноза - понякога тъжна, понякога забавна, често и двете едновременно, винаги с дръзки думи, точно като хъш.

Особено в първите две десетилетия на прехода бе много медиен човек - със стотици интервюта и статии, много от тях в “24 часа”. Ето някои от забавните му и проницателни откровения.

Прз 2003 г. описва в “24 часа” ситуацията в България така: “Има ясни признаци за латиноамериканизиране на страната. Всеки ден вали. Като при Маркес. Бананите са по-евтини от ябълките.

Стрелят по богатите, на бедните

вдигат тока и колите по улиците Всичко, казано от правителството, звучи като от латиноамерикански сериал, на който са пропуснали 200 серии. Не че има значение - звучи си хубаво и така.”

През 1999 г., когато започват преговорите за присъединяването на България към Европейския съюз, описва афористично ситуацията като “Петър Моканина на входа на Европа”.

Още преди 20 години за публичната информационна среда: “По-страшен от българския чадър е българското палто. По-скоро поговорката “Той ли краде палто, на него ли му крадоха... имаше нещо”. В този дух в публичното пространство стават повечето неща.”

Формулира така призив към аполитичния младеж: “Обичай баба си, но не я оставяй да избира вместо теб!”.

Размислите му през 2002 г. по повод спорове за читанките са тъжни: “Как да спасим малките българки и българи, тези1 които утре ще тръгнат на училище? И ние ли сме тези, дето ще ги спасяват - родителите им със скъсани нерви, натегнати от немотия, с опустошени души, невярващи в нищо и най-вече не вярващи на самите себе си?!”.

Наблюденията му за “плача Йеремиев за съда и прокуратурата” през 2004 г.: “Ако някой

наистина натиска съда и

прокуратурата, това явно не са

продавачите на Женския пазар

в София.”

За крайните националисти: “Когато не си опиянен от бъдеще, напиваш се с три ракии и викаш “България на три морета”.

За природата на недоволството: “Магическият български протест е - бит на гладен не вярва”.

Една негова статия започва така: “Разправят, че при последното земетресение в София вбесена бабичка излязла на улицата и започнала да пустосва: “Нека да тресе, нека да тресе - то не бе Бесепе, не бе Депесе, не бе Дедесе!”.

“Каква е разликата между българската десница и "Джурасик парк”? Едното е място, където ужасни динозаври без жал се разкъсват един друг, а другото е просто... филм”, шегува се по повод битките вдясно преди президентските избори 2006 г.

И когато опозна политиката отвътре, я описваше по хъшовски, без илюзии.

През 2001 г. се изказва за депутатите в 38-ото народно събрание: “Тия хора не могат трабант да продадат”. И пак тогава за политиците: “Мръсниците направиха от политиката мръсна дума”. Изобщо: “Всеки, щом дойде на власт, се побърква.”

“XL парламентът гордо създаде ВКПЩННППДПЮЮОЧСХЖИЗР”, пише Дилов иронично по повод на поредната създадена в парламента временна комисия.

“Еректорално за електората”

е заглавие на статия от 2005 г. която започва с “Че има елемент на изнасилване в тези избори - това е безспорно”.

През 2003 г. като общински съветник от “Гергьовден” в София без илюзии за битките в общинското управление казва в интервю за “24 часа”: “Първо мноого ще ни бият, после ще искат да ни купят”.