Въпреки че в масовата представа кръстоносните походи са забележителна епопея за съхраняване на Светите земи, според много изследователи те са всъщност най-срамната глава в историята на християнската цивилизация.

Първият от тях (1096-1099 г.) е единственият успешен от военна гледна точка. Рицарите си връщат Йерусалим. Но как? В града съжителстват християни, мюсюлмани, евреи, арменци. Мюсюлманите са араби, турци, перси, сунити и шиити. Християните - православни гърци, сирийци, арменци, копти, грузинци. И в това невероятно равновесие кръстоносците нахлуват и избиват всички мюсюлмани, а всички евреи изгарят в Голямата синагога. Убиват и източни християни. Няма да задълбаваме колко изнасилвания и грабежи успява да извърши тази варварска войска на път за Йерусалим в християнските земи.

Забележително е, че мюсюлманският герой Саладин превзема Йерусалим век по-късно без кръвопролития, без убийства, без плячкосване. Когато научава, че Божият град е паднал отново, папа Урбан III умира от шок, а наследникът му зове за нов поход, след като вторият се оказва неуспешен. И третият обаче, воден от героите Ричард Лъвското сърце и Фридрих Барбароса, не завършва с търсения успех - Йерусалим остава мюсюлмански, а император Барбароса се дави нелепо в река Салеф.

Но истинският срам за християнската цивилизация е Четвъртият кръстоносен поход. Експедицията от франки и венецианци е отлъчена от папата още при старта му. Т.нар. „кръстоносци" вместо към Йерусалим се насочват към Константинопол. Превземат го на 12 април 1204 г. И получават обичайните 3 денонощия за плячкосване - зверства и грабежи, каквито Европа не помни от варварските нашествия. Избити са над 2000 души. Масови изнасилвания. Венецианци и франки нахлуват в църквите, включително в „Света София" - къртят, крадат, оскверняват. Стотици хиляди бягат от града. Константинопол остава полупразен и икономически сринат. За да бъде лесно превзет от турците два века по-късно, което променя цялата история на Европа.

Но кой организира тази варварска кампания? Дожът Енрико Дандоло. Около 90-годишен и сляп като прилеп. Но неговата Венеция осигурява корабите за войската и понеже франките не могат да платят наема за тях, Дандоло ги подчинява. Венеция е богата и влиятелна заради монопола върху търговията и солта, заради индустрията, която строи боен кораб за часове. Но зад всичко това стои най-важното - уникалното географско разположение на града. Плитка лагуна, непревземаема откъм море. И тресавища откъм сушата, които спират враговете.

Накратко - лагуната превръща Венеция в остров на сигурност, богатство и разкош. И точно тази лагуна днес заплашва да я потопи завинаги. Градът потъва в меката тиня от тежестта на сградите. А приливните вълни са все по-високи заради промените в климата. Ще успеят ли венецианците да пренесат тухла по тухла красивите сгради на безопасно място, или внуците ни ще гледат „Сан Марко" само от илюминатора на туристическа подводница - в този „Космос" представяме плановете за спасяване на Венеция.

Какво още ще откриете в новия брой на сп. "Космос": 

Операция "Атлантида"

Марс: Две машини, две съдби

Интернет от светлина

Машина на времето

Чудати животни от древността

Климатичният щит над Европа

Светещият океан

Войната създаде Fast food

Отново сомалийски пирати

Инспектор Стрезов

Деменцията отстъпва

Градът сграда

Спасяването на Венеция

Кратки новини 

Изчезналият гений