• Част от пространството около храма е разкопано и оградено от повече от 10 г.

Победата на Дара на "Евровизия" зарадва цяла България, но завари държавата доста неподготвена. Правителството започна интензивни консултации по министерства и с БНТ, за да пресметне колко ще струва домакинството на следващия конкурс, който трябва да се проведе у нас. Предстои общинският съвет на София да гласува предложение за създаването на работна група, която да координира задачите. Столицата още не е избрана официално за домакин, но министърът на културата Евтим Милошев вече каза в прав текст, че тя е фаворит поради наличието на подходяща зала, на най-голямото летище, на добра хотелска база и т.н.

Неочакваната възможност поставя въпроса дали заради задаващото се гостуване на десетки хиляди туристи през май догодина (във Виена те са били над 80 000) София не трябва да размести приоритетите си за предстоящите ремонти в града.

Както е известно, общината няма приет бюджет за 2026 г., тъй като и държавата няма. И двата документа тепърва ще се обсъждат и гласуват. Предишният парламент прие удължителен закон, който позволява събирането и харченето на средства до приемането на окончателен държавен бюджет. София трябва да утвърди своя няколко седмици след националния.

Моментът изглежда подходящ да се припомни какво включват плановете за инвестиции в София през 2026 г. В края на м.г. кметът Васил Терзиев представи проект на рекорден бюджет на обща стойност 1,81 млрд. лв, който трябва да се събере без повишаване на местните данъци и такси. По традиция най-голямо внимание предизвиква капиталовата програма, която показва къде ще се ремонтира и ще се строят нови обекти. За тази година е предвиден ремонт на бул. "Христо Ботев" на стойност 45 млн. лв., на бул. "Княгиня Мария-Луиза" за 17,7 млн. лв., на бул. "Джеймс Баучер" за 25 млн. За старт на строителството на бул. "Копенхаген" в "Младост" се отпускат 45,14 млн., на ул. "Гео Милев" - 10,21 млн., и т.н.

Сериозна сума – над 58 млн. лв., е планирана и за "исторически най-голямата ВиК програма", както я нарече Терзиев. Става дума за прокарването

на канализация в Герман, Симеоново и Иваняне и в кварталите "Димитър Миленков", "Абдовица", "Илиянци", "Орландовци", "Модерно предградие" и за части на Нови Искър. Около 40 млн. лв. са заложени за продължаващото строителство на колектори и довеждащи мрежи.

Домакинството на "Евровизия" влиза с шут в дневния ред на София и слага на масата дискусията дали други готови за ремонт обекти, които не са в списъка на Терзиев, също да не бъдат включени като неотложни. Или дори да изместят зони за обновяване, които чакат от десетилетия, но могат да почакат още година-две.

Както "24 часа – 168 истории" писа, в последните дни много софиянци коментират, че ако след победата на Дара родният град домакин иска да се възползва от обърнатите от цял свят погледи към него, до май догодина той трябва да пооправи поне зоните си в най-трагично състояние. В София това е Централната жп гара, откъдето част от гостите влизат в столицата и която догодина ще е още по-оживено място. Но също и друга емблема на града – площадът около църквата "Света Неделя", част от който е разкопан повече от 10 г. Преди дни общината съобщи за "24 часа – 168 истории", че поради липса на средства не се предвижда обновление на тези две обезобразени и обезличени точки на столицата в близко бъдеще.

Ако проектът за спасението на Централна гара още не е готов, то не така стоят нещата с площад "Света Неделя". Преди дни от "Московска" 33 съобщиха, че разрешението за строеж, издадено през 2022 г., е влязло в сила през 2025 г. и че единствено парите са пречка да стартира конкурсът за избор на строител.

Тук е мястото да се напомни, че целта на този ремонт не бе просто да се сменят настилките. Той бе анонсиран като ключ към намеренията на общината да разкрие още от историята на София (смята се, че под "Света Неделя" лежи двореца на римския император Константин Велики) и да направи центъра на града по-красив и по-атрактивен за местните и за туристите.

С обновяването на зоната около храма се целеше да се свърже пешеходно бул. "Витоша" с пространството до бул. "Тодор Александров" и да се създаде предпоставка в бъдеще периметърът без коли да стигне до бул. "Мария Луиза". 

В друго направление пешеходната зона трябваше да мине по "Съборна" и да стигне до Градската градина. Все цели, за които кметът Терзиев също би трябвало да се бори, тъй като мнозина софиянци още не са забравили думите му от предизборната кампания, че мечтае столицата на България да има най-голямата пешеходна зона в Европа, която да започва при НДК и да завършва на Централна гара.

По искане на предишния кмет Йорданка Фандъкова през 2019 г. бившият главен архитект Здравко Здравков обяви конкурс за пълното обновление на 33 дка. около "Света Неделя" и превръщането на площада в място без автомобили, на което се събират туристически групи и т.н. В състезанието се включиха 14 екипа, от които журито допусна 7 до финала. Победи студиото на световноизвестния италиански архитект Масимилиано Фуксас. Той е автор на панаирния комплекс в Милано, на централата на "Ферари" в Маранело, на Музикалния театър в Тбилиси, на ново летище в Китай, на сгради и пространства във Франция, Австрия, Япония, Австралия и т.н. Въпреки че Фуксас и екипът му са работили на около 600 места по света, архитектът обяви, че проектът в София ще е "един от най-важните", защото площадът и градът са богати на история, която трябва да се покаже по най-добрия начин.

Още преди да спечели състезанието, в интервю за "24 часа" Фуксас заяви, че дори без конкурс София трябва да се стреми да махне колите от площадите и да върне тези места на хората. Това се превърна и в мото на неговия проект. Второ място зае разработка, която предлагаше по площада да се разположат амфитеатрални стъпала. Трета остана идеята зоната да се преустрои на две нива.

Планът на Фуксас включваше още разкриване на археологията и изграждането на стъклени пасажи, през които минаващите да могат да я разглеждат. Друго нововъдение бяха водни ефекти пред църквата, повече зеленина на площада и покрай трамвайното трасе от страната на Министерството на здравеопазването.

Проектираха се и няколко футуристични елемента – хайтек стъклени навеси, които да пазят сянка през деня и да генерират ток, а по тъмно да осветяват пространството.

Впоследствие се появи недоволство от архитекти и институции. Първите нарекоха частта със стъклените навеси "дубайски решения". От Българската православна църква пък възнегодуваха, че проектът не предвижда автомобилен достъп до входа на храма. В крайна сметка италианецът се съгласи да преработи проекта си, да намали броя на навесите и да пусне МПС до църквата.

След корекциите най-после бе издадено разрешението за строеж, но след това започна дълга съдебна сага. Заповедта на Здравков бе обжалвана от 9 собственици на търговски обекти и на жилища. Сред жалещите бяха дама с апартамент, която протестира против задаващия се шум от ремонта, и притежател на павилион, чийто нотариален акт се оказа съмнителен и се наложи проверка на автентичността му.

Всички дела вече са приключили и разрешението за ремонт на 33 дка около "Света Неделя" е влязло в сила, съобщиха преди дни от "Московска" 33 за "24 часа – 168 истории". "Разрешението за строеж, издадено през юли 2022 г., е влязло в сила през февруари 2025 г. – се казва в информацията. - Към настоящия момент не се водят съдебни дела за разрешението за строеж на ремонта на площада, т.е. административната пътека е извървяна".

В същото време от отговорите стана ясно, че вече повече от година проектът на Фуксас не се ключва в капиталовата програма с мотива, че за него не е предвидено финансиране. "За момента Столичната община не е намерила източник за финансиране на обновяването" – поясняват оттам. Обяснението изглежда странно, като се има предвид, че от година на година София обявява все по-големи бюджети, които вече приближават 2 млрд. лв. на сезон.

Ако общинските съветници и управляващите в София не считат за редно обновлението на "Света Неделя" да измести друг обект от инвестиционната програма, би трябвало да се помисли за алтернативен вариант за скорошното му случване. Общината вече има опит в привличането на заеми за реализирането на големите си инфраструктурни цели. Преди около 5 г. София съобщи, че взима кредит до 60 милиона евро, с който да продължи строителството на важни булеварди. Парите дойдоха от Европейската инвестиционна банка при много изгодни условия – 20 г. срок за връщане при лихва от 0,35% без каквито и да е други такси и комисиони. Казано бе още, че те се насочват към 10 стратегически обекта, част от които вече са готови. Става дума за приключилото разширение и доизграждане на бул. "Тодор Каблешков" до "Хладилника", за ремонта на бул. "Рожен", който също вече е пуснат в движение. С този заем ще се финансира и част от продължението на бул. "Копенхаген", който присъства в проектобюджета за 2026 г. Отново ЕИБ дава парите за изграждането на източната тангента в квартал "Левски". Последният обект в списъка е оформянето на т.нар. Зелен ринг. Например точно него на "Московска" 33 биха могли да помислят дали да не го заменят с ремонта около църквата "Света Неделя" като по-спешен.

След повече от 10 г. чакане и в чест на "Евровизия" това място със сигурност заслужава да получи шанс за нов живот и това да се случи по-бързо, отколкото Столичната община обикновено е свикнала да работи. Особено ако тя наистина държи да организира предстоящия конкурс и иска жителите на града да гледат разхождащите се туристи с гордо вдигната глава. Ако по някакво чудо към изпълнените с висока скорост проекти се добави и ремонтът на Централната гара, домакинството на София със сигурност ще остане в историята, дори триумфът на Дара да не се повтори.