Сякаш сън са били декемврийските протести! Всенародният поход за премахване на държавния бюджет, СУПТО, охраната на Борисов и Пеевски, хартиените бюлетини (и на еврото покрай другото евентуално) - всичко това днес изглежда някак прозаично, дребнаво, отзвучал романтичен спомен в сравнение с петроханския хорор.

Така втрещен българинът и по Виденово време не е бил: шест трупа, укрепена хижа, табели “Стреля се без предупреждение”, изгорени кучета, екзекутиран в молитвена поза тийнейджър, спелеолози, водолази, адвокат и счетоводител, запасали картечни пистолети, родители, отказали се от малките си деца в полза на измислен лама, майка, проклинаща сина си, действащ кмет на София, бивш вицепремиер, елитна бизнес дама, спонсориращи и закрилящи въоръжена секта, повтаряща се връзка с Държавна сигурност... И още, и още, всеки ден нова версия изскача, различна линия се проточва.

Каквито и предизборни стратегии да са начертали политическите сили, каквито и послания за светлото бъдеще да са измислили, лозунги за разграждане на модела Борисов-Пеевски и свещена война с олигарсите, “Петрохан” ги праща в коша. Изтъркана агитация, несъществена на фона на зейналата поквара в самото сърце на най-старата славянска православна нация в света. Колкото и неприятна да е темата за политиците, именно тя обуславя избора на следващото Народно събрание.

ГЕРБ, БСП и ДПС-НН, понеже са стари и опитни, предпазливо заобикалят врящия казан, оставят ПП-ДБ да се пържи, без да доливат масло, редом с генерал-майора от резерва Румен Радев,

гледат от безопасно разстояние да не се изцапат

Два дни след вестта за мъртвите тела в хижата масовите реакции вече са ясно разделени, десният фронт брани авторитета на службите за сигурност, друг темел на нацията не е останал, а левият с всички сили го руши, защото така проповядва неолибералната пропаганда.

Един самотен воин за правда се откроява тогава, провижда диверсия – май не било случайно раздухването на петроханската трагедия седмица след гръмовното интервю на Радев в "Панорама". Абсурдната тенденция в това съждение е белег за интелектуална немощ, но, от друга страна, самият факт, че не е подет, че е глас в пустиня, показва колко надолу са паднали в обществения дневен ред тъпите политически провокации.

ИТН и "Възраждане" имат много за губене и не могат да си

позволят пасивност,

естествено, минават на режим атака. Въз основа на повсеместния морален упадък партията на Слави заема в движение свободната консервативна ниша в спектъра, размахвайки високо вековните български патриархални ценности и традиции.

Едва ли "чалгарите" ще извлекат трайни дивиденти, защото трагедия от такъв мащаб не може да бъде осмислена, нито преодоляна с черен пиар и патриотични песни.

Да, безспорно са известни имената на големци като Васил Терзиев, Борислав Сандов, Бойко Рашков, Надежда Йорданова и сие, държали чадъра над лама Калушев, но пък и никой друг във властта не е невинен, всеки е седял в нечий скут.

Съпредседателят на "Да, България" Ивайло Мирчев се затруднява да отговори: "Секта ли е, или не е?". Протака, извърта.

Обаче предвид обнародваните от разследващите кадри в "леговището" на Калушев мандали, фетиши, статуетки на мъже и седящи в скутовете им деца, фалоси, някакъв трон чак се вижда, книги с интерпретации на будистки пречистващи практики за промиване на мозъци, изтеклите свидетелски показания за педофилия, разказът на зловещата майка за "прерожденците" и фонтанелите - това е въпросът!

В него се съдържа представата за нормално и ненормално, редно и нередно, греховно и праведно, той е залогът, мерилото на вота през април.

Всички до един, пасивните и активните стратези и "шарлатани", са длъжни да се произнесат категорично, без мънкане. Положителният отговор не поставя нито една централа в конфликт с избирателите освен ПП-ДБ и Румен Радев. Файловете "Петрохан" неумолимо ги затварят в една кошара.

Водещ приоритет на "добрите сили" е да се измъкнат неопетнени от позорните разкрития за участието на номенклатурата им в престъплението, за тази цел се опитват да опровергаят фактите с конспиративни теории, представяйки се за невинни жертви.

Дори най-мекият намек за разкаяние, едно плахо "да" от тяхна страна е "меа кулпа" (извинете, моя грешка - от лат.), фатална рана нанася в душата на самозвания градски елит, чиято ценностна система се основава на представата за собствената му безгрешност.

За генерал-майора от резерва отговорът е още по-комплициран, вади го на светло. Особено, ако е истина, че се кани в пика на народното разединение да застане начело на коалиция, наречена "Заедно". Хитруването, политическата неопределеност: нито ляв, нито центрист, нито десен, нито вярващ, нито атеист, не оцеляват на тоя кишав терен по-дълго от високите токчета.

Ако каже, че е секта, значи устоите на Радев и статуквото са едни и същи, възгледите му не са по-различни от тези на Борисов, Пеевски, Костадинов, Слави. Каже ли, че не е секта, че лама Калушев е набеден от ДАНС или нещо подобно, автоматично забравя за гласовете на дървени философи, батки, русофили, нихилисти, на здравите български семейства и дечурлигата им, празнуващи около маси с фолклорни покривки.

По всяка вероятност отговорът ще бъде половинчат, типичен за стила на абдикиралия президент и за цялостното му творчество.