Ден преди земетресението в Перник на 22 май 2012 г. професор от Института по геология към БАН заподозрял, че съвсем скоро ще има трус около София. Той предупредил бившите си колеги, но никой не му обърнал внимание. Ученият си направил такъв извод, наблюдавайки повишението на нивото на водата в корито с подпочвени води по бул. “Евлоги Георгиев”.

Земетресението край миньорския град се случи рано сутринта в 3 часа. Предишния ден - 21 май, понеделник, проф. Петър Петров пътува с автобус по бул. “Евлоги Георгиев” в София.

Запътил се е към БАН, където е работил години наред, въпреки че вече е пенсионер. В участъка между улиците “Фритьоф Нансен” и “Граф Игнатиев” почти срещу “Милин камък” на южния бряг на Перловската река забелязва, че коритото на чешмите за минерална вода се е наляло.

Проф. Петров от години наблюдава въпросната “точка”, по думите му. На онова място преди години са открили извори от подпочвена вода. Изградено е било корито с няколко чучура. На научен език учените му викат “сондаж”. Професорът вижда, че водата е напълнила коритото, което доста го учудило. Чешмите са затворени преди време, дъжд не е валял и не би трябвало да има вода в коритото. “Всичко това се случва един ден преди земетресението в Перник.

От 15 години наблюдавам тази точка, когато минавам с автобуса оттам, и ми направи впечатление, че нещо не е както обикновено.

Знаех, че навремето пробиха 300 метра дупка в земята, за да изкарат минерална вода. Впоследствие майсторите затвориха чешмите, изместиха тръбата, тоест не би трябвало да има вода. Обаче на този ден - въпросния 21 май, гледам, че сондажът е протекъл. Понякога нещата изглеждат прости, а всъщност са доста по-сложни. Затова поисках да разбера защо тече онази вода.

За мен имаше загадка,

че нещо става в земята,

което не мога да видя,

но знаех, че нещо се случва. Аз съм работил в Института по геология, но отидох в Института по геофизика към БАН и помолих директора да погледна апаратурата”, разказа през 2013 г. професорът пред “168 часа”.

В мазето на института се проследявали данните от много, може би 20 сеизмични точки в цяла България. Те били разположени на различни места - например на Витоша, язовира в Кърджали, до Биологическия факултет, край Перловската река. Директорът не му отказал да погледне показателите, а го изпратил при дежурната колежка, която била на смяна и наблюдавала апаратите.

“Поисках разрешение от директора на института да погледна какво пише на апаратите за цялата последна седмица, каква активност е била забелязана.

Като геолог в 50-годишната си практика съм наблюдавал 30-40 земетресения. Директорът ми разреши да отида. И какво се случи?

Апаратите не показваха никаква активност.

Имаше затишие

Както се казва - затишие пред буря.

Това беше много съмнително и дори притеснително. Обикновено всеки ден има малки земетресения. Това са по 20-30 на ден. Те са слаби и не се усещат, но се регистрират в Института по геофизика за целите на науката. Ние сме щастливи, когато ги има. Докато ни люлее по мъничко, незабележимо за хората, всичко е наред. Земната повърхност се разтоварва. Тези леки трусчета не позволяват на енергията да се събере на едно място и да се случи сериозно разместване на пластовете. Заедно с дежурната колежка разгледахме всички протоколи от уредите и всички данни, които се снемат. Земята беше подозрително спокойна. Тогава си казах на себе си и на дежурната колежка:

“Бог да ни е на помощ. Напрежението е спряло

на някой чеп

долу в земята”,

разказа още проф. Петър Петров. Според него всяко едно земетресение има свой характер и се отличава от останалите. Различните части на България били на различни плочи. Професорът направи уточнение, че не е геофизик, а геолог. Преподавал е в Софийския университет “Св. Климент Охридски” с лекционни курсове по хидрогеология, инженерна геология, геохимия и геофизика. Участвал е в академични комисии и е изследвал 30-40 земетресения.

“Много ми беше неудобно от колежката от Института по геофизика, защото тя беше на 24-часово дежурство, а аз я карах да прегледаме всички показатели заради една вода, която е избила”, допълни Петър Петров. След това той си отива вкъщи.

“Когато в 3 часа през нощта земята се разлюля, си

помислих, че епицентърът

е в Софийско.

Много ги усещам трусовете. В 8,30 часа сутринта отново отидох в БАН, в Института по геофизика. Заместник-директорът седеше отвън и пушеше. Като ме видя, веднага ме поздрави и каза, че съм станал откривател и че трябва да опишем цялата случка с протеклия сондаж и земетресението. 

Макар че едно земетресение не може да се предскаже. В Япония, която е позната като силно земетръсна зона, никой не казва какво, къде и кога ще се случи. Ако има земетресение, не се знае дали ще е в София, Перник, Истанбул или някъде в Румъния. Ако имаше възможност да се предсказват земетресенията, японците щяха да разберат.

По-лесно е да открием нова планета, отколкото да се предскаже кога, къде и колко силно ще е едно земетресение

Поне на мен не ми е ясно, дето се занимавам с геология от 55 г., а и на много по-големи глави в света от мен не им е ясно”, допълни разказа си проф. Петър Петров.

Впоследствие той наблюдавал въпросната точка край Перловската река в продължение на 2 месеца. Водата постепенно намалявала и се оттекла. Според учени едно земетресение никога не може да бъде напълно предсказано. Има различни показатели, които се следят, но е възможно те да са налице, а да няма земетресение.

Тогавашният директор на Националния институт по геофизика, геодезия и география към БАН проф. Николай Милошев бегло си спомни за случката с проф. Петър Петров.

“Помня, че колегата говореше за някакъв сондаж, но къде беше, за какво точно, нямам конкретен спомен. Нашите апарати регистрират земетресенията, а не ги предсказват. Покачването на нивото на подпочвените води и други показатели, които се следят, не могат да се смятат за еднозначен индикатор, че ще има земетресение. В института изследваме и други показатели като промяната в магнитното състояние, дебита на подпочвените води, поведението на птиците.

“За съжаление нищо не може да бъде сигурен предвестник на един трус”, заяви проф. Николай Милошев, който в момента е заместник-директор на БАН. Според него проф. Петров е говорил и с колегата му Емил Ботев.

Ст.н.с. Емил Ботев е директор на секция “Сеизмология” към института. Той също си спомни бегло за случката с проф. Петър Петров.

“Имаше нещо такова.

Имаше идея да следим нивата на водите в сондажите в Софийското поле.

Но дали точно в деня преди пернишкото земетресение колегата Петров е дошъл да иска да види уредите при нас, не мога да кажа.

Той е един уважаван професор. Много пъти сме си говорили. Имахме такъв разговор, който може и да е бил около пернишкото земетресение, може и да не е бил тогава. Вероятно любопитството му е било възбудено във връзка с този случай, говорихме и за този трус. Но вероятно щях да си спомня, ако е било точно ден преди земетресението”, заяви Емил Ботев пред “168 часа”. Според него институтът регистрира, а не предсказва земетресения.

В сайта на научното звено има съобщения за земетресения в последните дни. Така например на 20 януари 2013 г. в 23,53 часа на 432 км североизточно от София - в района на Вранча, Румъния, е регистрирано земетресение с магнитуд 3,3 степен. На 20 януари в 20,40 часа е имало друг трус - със сила 2,2 на 412 км североизточно от София. В 3,59 часа на същата дата земетресение е било регистрирано на 31 км източно от София с магнитуд 2,6.

На 27 януари в 19,52 часа е имало земетресение с епицентър с. Бараково, Кочериново, Кюстендилска област, което е на 77 км южно от София. Същия ден рано сутринта в 5,58 часа е треснало и в Турция - на 392 км югоизточно от София, с магнитуд 2,5 степен.

 

В Япония ги учат още от първи клас как да реагират

Япония още в основното училище се провеждат тренировки и обучения с децата за превенция при бедствия.

Това споделиха японски специалисти от град Йокохама на семинар с перничани за поведение при земетресения няколко месеца след труса. Те участваха в обучението “Противодействие при бедствия и предотвратяване на щетите от тях”, организирано от община Перник и японското посолство.

Според тях трябва децата още в училище да се научават как да реагират, за да не се изненадват впоследствие като възрастни.

В Япония малките ученици се учат как да използват пожарогасители, как да боравят с въжета и по какъв начин най-бързо да се изнесат в случай на земетресение.

Възпитаниците на средните училища знаят как да окажат първа помощ на пострадали и да се включат при спасяването на хора, затиснати от развалини.

В Йокохама са лицензирани 106 инструктори за управление на бедствия, а 453 училища се използват като центрове за евакуация. Създадени са 20 противопожарни корпуса, които са два пъти повече от редовната пожарна отбрана. Кметството в Йокохама дава до 30 хил. евро на пострадала сграда, казаха експертите от Япония. Това е максималният финансов ресурс, с който се подпомагат частните домове, независимо от пораженията в тях.

Двамата японци са огледали пораженията на сградите и са казали, че не са достатъчно сигурни.

Онодера и Оба разговаряха с експерти за противоземетръсното строителство

“Има слабости в укрепването на сградите, пострадали от земетресението на 22 май и последвалите трусове в Пернишко”, заявиха експертите Масару Онодера и Шигео Оба. Те са началник-отдел “Планиране на реакция при кризи" в Кризисния щаб към Дирекция “Противопожарна дейност" в Йокохама и началник-отдел “Жилища", дирекция “Строителство" в същото кметство.