5 мерки, които гарантират, че рядко ще сме свидетели на случаи като със загиналия Пламен Христов край Вихрен

Филип Филипов е Доц. д-р по математика в Института по механика в БАН. Дисертацията му е свързана с темата за планинското спасяване, макар в нея да третира теми като прогнозирането на земетресения и термоядрения синтез.

Има 5 фактора, които ако са от решаващо значение жертвите в планината да са много по-малко.

Първо, известно е, че има рискови туристи - една група хора от 100-ина-200 души, които задължително трябва да имат тракери, ако искат да оцелеят. Това са устройства, които най-често се слагат на деца, на кучета и чрез приложение на телефона се следят в реално време къде се намират. С подходящо приложение и обикновеният мобилен телефон може да се превърне в тракер.

Чрез централизирана невронна мрежа (изкуствен интелект) тези хора могат да бъдат следени и координатите им да излизат като светещи точки на дисплеи в Планинската спасителна служба. Ако някой от тези туристи се забави или се опита да навлезе в рисков район, оттам ще му се обадят и аргументирано ще му кажат защо незабавно трябва да се върне. Или психолог може да го покани да пийнат по едно питие, в случая има различни похвати, за да бъдат отказани запалените любители на риска да продължат напред.

Последният загинал е тръгнал към връх Вихрен, за да отбележи по този начин 70-ия си рожден ден – обвързването на подобен повод с постигането на цел на всяка цена е нещо, което никога не бива да се прави.

Второ, голямото предимство на изграждането на централизирани невронни мрежи е, че чрез този изкуствен интелект могат да се контролират различен ситуации. Най-общо това са математически модели, в които създава се функционал – поставя се цел, след което се създава „протокол“ с правила, които ако се следват, рискът значително се минимизира.

Предимството на невронната мрежа е, че на дисплея се изписва кога ситуацията изисква да се намесят специалисти. Независимо дали въпросният „съветник“ е изкуствен интелект или реален спасител или медик, той може да предупреди по подходящ начин съответния човек кога ситуацията може да излезе извън контрол и да се превърне в животозастрашаваща.

На практика невронната мрежа, когато забележи човека, решил да отбележи 70-ия си рожден ден на Вихрен, тя още в 14-15 ч ще подаде сигнал, че той е в опасен район с лавини. Тогава съветът ще е императивен - че може да се опита да изкачи върха на следващия ден, примерно. В случая Пламен Христов за последно се е обадил на близките си в 17 ч. Изгубено е прекалено много време, което при добра невронна система, може да се избегне и рисковете да се минимизират. Изкуственият интелект без проблем може да следи 100-200 рискови туристи в планината и да дава сигнали много преди да изпаднат в бедствени ситуации.

Друго предимство е, че с такава невронна мрежа рисковите туристи бързо ще бъдат идентифицирани. Разпознават се най-често по това, че когато някои слизат в 4 ч следобед от Черни връх, те тогава се качват.

Или се отправят от другата страна на Мусала в 2-3 следобяд, където има бури, пропасти и рискът не е оправдан.

Или тръгват да се спускат със ски, когато е обявен краят на сезона – най-опасното време. Краят на сезона е край. Месец декември и дните около нова година също са опасни на Балканите. Тогава няма сняг, което е много по-опасно, отколкото ако има. Неизвестно защо земетресенията на Балканите също са около Нова година. Принципът е, че в тези периоди не се рискува.

Трето, липсата на медицински хеликоптер е нещо, което трудно може да бъде обяснено при положение, че съседна Македония има 3. В краен случай, ако няма такъв до края на 2023 г., както бе обещано и ако за държавата това е непосилен разход, в краен случай тази задача може да бъде поверена на Техническия университет и „Трамкар“. С обединените им усилия сроковете могат да бъдат скъсени.

Четвърто, срещу минимален абонамент България може да ползва сателит с инфрачервени камери. Те са различни, защото и целите им са разнообразни. Важното е, че в реално време могат да сканират част от територията на България. В света има 4 системи – европейска, американска, китайска и руска. За всяка точка на Земята има най-малко 4 спътника, избира се една и се следят туристите накъде се движат благодарение на това, че навън температурата е около 0 или под 0 градуса, а на хората е 36 градуса.

С такава камера могат да се спестят поне няколко дни търсене и да не се рискува излишно живота на спасителите.

Ако се прави рутинно, хората могат да бъдат предупредени в случай на опасност и операциите ще са много по-евтини – защо да се лети с хеликоптер, защо пилотът трябва да рискува с опасни кацания в райони с бури и пропасти?

Пето, Планинската спасителна служба поддържа 57 щатни служители, останалите 400-500 са доброволци, което е недопустимо за страна членка на ЕС. Субсидията от около 1 млн. е крайно недостатъчна и Министерство на финансите трябва да осигури 100%-ово финансиране на всички дейности. В тази дейност не може да се допуска пазарната логика: който си плати, ще бъде спасен.

Нещо повече, тя не може да бъде поверена на частни фирми, защото е задължение на държавата да се грижи за поданиците.

Разбира се, тези мерки не гарантират, че планинарите ще станат безсмъртни, но рискът определено ще е много по-малък.