- Г-н Илиев, отдавна Нова година се посреща с Дунавското хоро. Кога се появи казусът с авторските права?

- Два дни преди Нова година.

- Вие ли повдигнахте въпроса?

- Не сме ние, не знам кой го е повдигнал. Ние с никого не сме говорили.

- Да не би вашите братовчеди да са поискали авторски права?

- Не, и те не са. Никой не ни е искал мнението. Интриганти има много.

- Досега получавали ли сте хонорари от авторски права за хората на Дико Илиев и каква е сумата?

- Получавали сме, но много малко.

- Как може да се проследи дали във всички заведения в България пускат Дунавското хоро на Нова година с платени авторски права?

- Невъзможно е, но има глупаци в тази държава, които мислят, че може да стане. Далече съм от мисълта, че не трябва да има плащане. Аз самият плащам на телевизията на Слави Трифонов, плащам за спортни канали, но да се обяви това предния ден преди Нова година... Явно обаче съобщението не се отрази по никакъв начин. Навсякъде свириха хората на дядо ми. И не е само Дунавското. БНР дълги години от сутрин започваше със “Сливенци при Драва”.

- Разказвал ли ви е дядо Ви как е написал Дунавското хоро?

- Разказвал ми е много неща, но точно как, кога Господ е казал да го направи, не ми е споделял.

- А какво си спомняте?

- Като дете всяко лято съм прекарвал при него в Оряхово. Като малък ме учеше да свиря на акордеон. Но после нашите заминаха да работят по рудниците в Родопите. Баща ми почина преди 10 години. Той също свиреше по сватби и панаири като дядо ми. Майка ми беше счетоводител. И аз свирех в училище в духовия оркестър.

- Вие с какво сте се занимавали?

- Работил съм в мината. Пенсионер съм от 30 години.

- Сега с какво се занимавате?

- Храня 50 - 60 котки, които се навъртат наоколо. Освен това всеки ден ходя в планината.

- Имате ли деца и внуци?

- Имам, но всички са в чужбина.

- Пазите ли някакви спомени от дядо си - негови вещи?

- Имам, пазя си, все пак съм първородният внук, кръстен на него.