Кой и как ще запълни вакуума, зейнал вляво

Сценарий за научнофантастична сага да пишех, нямаше да ми хрумне, че Ицо Хазарта може да говори по телевизията за хартиената бюлетина, а Корнелия Нинова да кани Първанов обратно в БСП. Неведоми са житейските обрати, но ако за рапъра новото поприще е просто по-надежден източник на доходи, при Корнелия Нинова развръзката е въпрос на оцеляване.

Страх или перчене се крие зад думите: “Заповядайте обратно, за да можем с капацитета на всички да търсим обединение и сила вляво.”?

Съдейки по възторга на Мая Манолова, която вече предвкусва триумфалното си завръщане във властта под ръка със старите муцуни и едва си поема дъх от интервюта - лидерката на социалистите е в ужас, че новото ляво обединение ще я избута от гредата.

Колкото и непостоянна да е тази бивша брюнетка от TikTok, сега тя има основание да върти доволно опашка.

Девалвацията на цялата политическа класа и стремителният разпад на БСП наистина са благодатна почва за разцвет на стари плевели.

Интересно е, че до миналата седмица въпреки срутището в БСП, хороскопът на Нинова се подобряваше. Връщането на хартиената бюлетина я вадеше от дебелата сянка на “Промяната”, вече предвкусваше как авторитетът ѝ укрепва, остава без силна конкуренция на социалистическия фронт и си връща към 100-200 хиляди гласа на следващите предсрочни избори. Но тогава изведнъж като насрещен влак в тунела изскочи президентът Първанов.

Колкото и невероятно да изглежда, извадените от нафталина физиономии на бивши социалистически величия може да вдигнат вълна в условията на масово отвращение от червените водачи. За 3 г. резултатът на БСП се срина от близо половин милион на 230 хиляди. Румен Радев - символът на единствената изборна победа, би шута на Нинова, за да поведе с вдигнат юмрук към прогреса Киро, Асен и Слави Трифонов.

Водачката на столетницата заприлича на ръждясал, заседнал вагон, който се надява на нов лъскав локомотив.

Участието в четворната коалиция я задържа за малко на върха, но не я реанимира, напротив, на още по-жестоки унижения я подложи. През лятото си предлагаше мандата безвъзмездно на ПП, беше готова да подкрепи Асен Василев за премиер и да приеме управленската му програма, в която Бойко Рашков оглавява новата Държавна сигурност. А през есента стискаше зъби, докато харвардските момчета обясняваха, че те са вдигнали пенсиите, а не тя. А на октомврийския вот близо сто хиляди от симпатизантите ѝ гласуваха за “Промяната” и за “Възраждане”.

Днес, на фона на това и на все по-затягащия се обръч от скандали около Петков и Василев, в лявото пространство зейва вакуум. Социалистическият избирател буквално се чуди за кого да гласува, след като се оказа, че и “Български възход” не е на Радев.

С правилно насочена пропаганда президентът Първанов и сателитите му могат да минат за разумна алтернатива независимо от провала на самостоятелните им политически проекти. Както анцугът с трите черти прерасна от метафора на еснафщината във висша мода, когато го облече Мадона.

За разлика от русофилството на Костадин Костадинов, Първанов е по-умерен фен на Путин, обучен хитро да лавира между своята привързаност към Москва и българските евроатлантически приоритети. Той никога не би предложил референдум за излизане от НАТО.

Умореният от груби и крайни провокации червен избирател

вече е готов да повярва на внушението за новия-стар опитен, мъдър и балансиран лидер.

По ирония на съдбата в тази сложно заплетена ситуация предишният президент може да закопае Нинова, а действащият – да я извади от блатото. Ако Румен Радев ѝ връчи третия управленски мандат, тя ще размаха палката. Ще ѝ се отвори неочаквана възможност да стане премиер на програмно правителство, подкрепено от ГЕРБ, ДПС, Стефан Янев, че дори и от “Възраждане”.

Няма кой да отрече тогава, че благодарение на Корнелия сме преживели зимата, а Първанов и Мая Манолова пак ще заглъхнат.

Само късмет да има!