Откакто преди десетилетия започва изваждането на съкровищата от потънал през 1857 г. кораб край бреговете на Южна Каролина, е продадено злато на стойност десетки милиони долари. Учени, историци и колекционери обаче казват, че продажбата на истинските богатства ще започне на предстоящ търг, предаде Асошиейтед прес, цитирана от БТА.

В събота за първи път стотици артефакти от времето на Златната треска, погребани в останките на кораба "Сентръл Америка", ще бъдат пуснати за публична продажба.

Известен като "Златния кораб", параходът потъва на 12 септември 1857 г., сблъсквайки се с ураган на път от Панама за Ню Йорк. Загиват 425 души. 153 пътници са спасени. 

В продължение на повече от век много от техните притежания, някои от които все още запечатани в сейфове и пътнически куфари, са запазени в хладния, лишен от кислород гроб на 2195 метра под повърхността на Атлантическия океан.

Боб Еванс, главният учен на всяка мисия за подводно издирване, каза, че предметите може и да изглеждат обикновени, но те предлагат изключителен поглед към всекидневието на пътниците и екипажа - от работници в златни находища до висшето общество на Сан Франциско.

                   

Няколко предмета, описани като безценни рядкости, могат да достигнат до 1 милион долара на публичния търг в Рино в събота, като капака от най-старата известна кутия за изпращане на съкровища на Wells Fargo или тежки работни панталони на миньори от времето на Златната треска, вероятно едни от първите по рода си, правени някога за или от "Ливайс".

"Някои колекционери чакат тези необикновени предмети да се появят на пазара, откакто легендарният потънал кораб беше открит през 1988 г. и сп. "Лайф" го обяви за най-голямото съкровище на Америка, намирано някога", каза Фред Холабърд, президент на "Holabird Western Americana Collections" в Рино. 

Първоначално дълбоководните ловци, които през 80-те години на миналия век започват да търсят парахода отпреди Гражданската война, хвърлят око на същата награда, която обикновено се намира в пиратските сандъци. По думите на Холабърд в скорошно интервю целта е златото, не артефактите. 

Историческата плячка включва джобен пистолет "Колт" от 1849 г. и хартиена валута от 1850 г., намерена в сейфа на келнера, илюстровано издание на романа "Граф Монте Кристо" от 1849 г., метална плоча с дагеротипно изображение на неидентифицирана жена, станала известна като "Мона Лиза от дълбините". Има също златни значки, етикети за багаж, пътнически билети, джобни часовници, брошки, панталони, ризи на "Брукс брадърс", колан за целомъдрие и дори кашон с бирени бутилки, все още пълни с пиво.

Еванс описва каюти от първа класа, в които е имало фин порцелан, шкафове за алкохол с кристални гарафи, помади за коса в керамични буркани от Париж, очила от масивно злато и дрехи от Дивия запад.

Нийл Добсън, дългогодишен дълбоководен морски археолог от университета "Сейнт Андрюс", Шотландия, казва, че "Сентръл Америка" е любимият му потънал кораб за всички времена, наричайки го още "прозорец към миналото".

Според експерта е удивителна мисълта, че златните късове, изгребани от потоците в подножието на Сиера Невада, са попаднали на дъното на Атлантическия океан. 

Запитан дали може да сравни находката с нещо от своята 50-годишна кариера като геолог, собственик на мина, историк и експерт, Фред Холабърд отговаря "С нищо. А съм работил с най-доброто от най-доброто. Това е по-специално, защото всяко късче има история". 

Откриването на потъналия кораб и неговите съкровища не минава без драма: във Флорида, Вирджиния и Охайо се води дълга съдебна битка, включваща ловеца на съкровища, който пръв открива останките. Той е обвинен в измама на инвеститори и от 2015 г. е във федерален затвор в Мичиган.

Първите златни монети и слитъци, извадени при гмуркания през 80-те години на миналия век, са продадени през 2000 г. През 2017 г. са продадени още предмети от по-късните гмуркания. Камбаната на кораба беше дарена по-рано тази година на Военноморската академия на САЩ. 

Няколко от предметите в най-добро състояние са намерени в пътническите сандъци на състоятелната двойка младоженци Ансел и Аделин Милс Истънс, и Джон Даниъл Димент, мъж от Орегон, служил в Мексиканско-американската война. Организаторите на търга казват, че миньорските панталони, открити в куфара му, най-вероятно са били произведени от или за "Ливайс". 

От Колежа по храни, земеделие и науки за околната среда към университета на Охайо са по-заинтригувани от съдържанието на багажа на семейство Истънс. Смесицата от памук, лен, коприна и вълна представлявала самостоятелна лаборатория за изучаване на ефектите от дългосрочно излагане на въздействието на околната среда без типичното бактериално и биологично разграждане.