Факт е, че Елизабет II изобщо не е трябвало да бъде кралица. Личният живот на кралската особа е обвит в мрак и мистерия, въпреки привидната публичност. Малко хора знаят как всъщност живее тя, но въпреки това още през 2015 г. тя е призната за най-дълго управлявалия монарх в историята на Великобритания.

Елизабет Александра Мери се ражда на 21 април 1926 г. в семейството на херцога и херцогинята на Йорк. Тя всъщност е

дъщеря на втория син на крал Джордж V

и за нея няма никаква надежда да наследи трона. Самият факт на раждането дава право на новороденото да бъде трето по ред за трона, но в този ден никой дори не помисля, че момиченцето е предопределено да стане кралица.

Като дете Елизабет не може да произнася името си правилно и се нарича Лилибет, както се обръща към нея цялото й семейство дълги години. И все пак Елизабет II никога не е притежавала титлата кралска принцеса, въпреки че е най-голямата дъщеря на монарха. Тази титла се носи от собствената й леля и едва след смъртта й тя по право преминава към единствената дъщеря на Елизабет - Анна.

За първи път

съдбата на Елизабет

и нейното семейство се променя драстично през 1936 г., когато баща й заема трона. Той е оставен от чичо й Едуард VIII, който абдикира, за да се ожени за разведената американка Уолис Симпсън. Тогава 10-годишното момиченце се приближава с една крачка до короната.

Вторият обрат на съдбата се случва в началото на 50-те години, когато здравето на баща й, който страда от онкологично заболяване, започва да се влошава и Елизабет трябва да поеме част от кралските задължения. Тя научава за смъртта му по време на официалното си посещение в Кения. Отива там като дъщерята на краля и се връща като кралица.

След смъртта на баща си, крал Джордж VI, 25-годишната Елизабет е призвана да заеме трона, което поставя началото на забележително управление. Шест години след брака си Елизабет става кралица и по това време вече е успяла да роди две деца.