От Лили Първанова

Те въртят само далаверки, трябва да знаят, че ги чака възмездие

Филип Аврамов е роден на 9 септември 1974 г. Завършва актьорско майсторство в НАТФИЗ при проф. Енчо Халачев. Работи няколко години на щат в "Сълза и смях", Народния театър и МГТ "Зад канала", но предпочита да е свободен артист. Има главни роли в "Писмо до Америка", "Шивачки", както и в тв сериала "Патриархат" и "ТИЛТ". Участвал е в "Шоуто на Канала" и в "Царете на комедията", в "Маскираният певец" и т.н. Фицата взе "Икар" за водеща мъжка роля заедно с Валери Йорданов през 2017 г. за постановката "Ничия земя" на Данис Танович под режисурата на Стоян Радев. Успешно се справя и със собствени постановки - "Бог Рок" и "Защото съм известен". Интервюто на Филип Аврамов е от в. "България днес".

- Фица, коментирай изборните резултати, ти гласува ли?

- Да, аз винаги гласувам. Като цяло това е мръсна работа. Много обичам да казвам, че политиците само пръдват и това е. Знаех си, че няма да има правителство с една партия.

- Ако подходим майтапчийски, каква е връзката между Слънчевата система и изборите у нас?

- Връзка няма. Слънчевата система си е едно, изборите са "черната дупка", ако трябва да съм точен.

- Казваш, че си привърженик на истината, защото по думите ти тя е доста нелепа. Политическата ситуация сега нелепа ли е?

- Не виждам светлина в тунела, но виждам нови избори. Те няма да бъдат и последните, за съжаление. То стана като онзи, дето все го бият на табла, но той продължава да си играе и не променя нищо. Та и при нас, това положение ще продължи доста време, защото няма алтернатива. Само че всички тези крещящи хора, които са възмутени донемайкъде, трябва да знаят, че от 30 години е така. Българинът все гласува "против", не "за". Освен това, понеже повечето хора не виждат за кого да си дадат вота, се получава така, че една трета решават съдбините на другите две трети. Отвратихме се от политиците - и с право.

- Изненадва ли те това, че партия "Възраждане" е с толкова висок процент?

- Не ме изненадва, това е новата "Атака". И в нея като при другите някакви хора се надпреварват да обещават.

- Какво трябва да се промени тогава, за да си спазват обещанията политиците?

- Ето тук си идваме на думата! Трябва да се направи закон, в който да е записано, че ако ти като партия, депутат обещаеш нещо преди изборите и не го спазиш, да влезеш в затвора. Тогава вече може да се поеме т.нар. "политическа отговорност" и да се спре с измишльотините за световна криза и т.н. Не, пич, имахте много добри намерения, ама те все не стават. Как така, бе? Ами то и пътят към ада е постлан с добри намерения! Всички искат много да ни оправят, а оправят само себе си. Следващото ми допълнение към този закон е тези, които вече са се кандидатирали и не са били избрани, да нямат право следващите четири години да влизат в листите. Така пък ще си изберем нови лица, на които да се даде шанс да направят нещо различно от предишните. Така се поема политическа отговорност, а не на нашите кандидати за парламента, на които даваме време в медиите да говорят, а после се получава, че лъжат и нищо не спазват. Защото тук не само хората имат усещане за безнаказаност. То си съществува и де факто - професията депутат стана като хора в пладнешка организация, които се хранят само от лъжи, кражби и далаверки, за да се "оправят". Само по този начин, когато на един депутат "главата му е в торбата", ще се замисли какво обещава и колко може да изпълни от това, за което говори. Мисля така, защото баща ми ме е научил, че обещание "къща не храни".

- В този смисъл кой може да ни обедини?

- Е, кой в последните години обеща нещо и го изпълни? Кой? И това продължава. Да дойдат политици, които да ни обещаят някакви срокове, че нещо ще се свърши. Ама не като царят, който дойде и ни оправи не за 800 дни, а за години напред... (Смее се.) Писна ми, всеки лехор в тази държава да стане политик и да обещава каквото си поиска. Защото навремето в Римския сенат, когато са се избирали управляващи, са казвали: "Аз съм залогът". И като не стане, хоп-троп, взима му се нещо, скъсяват го с една глава, ама не отгоре, взимат му я покъщнина, я друго... А тук, само голи обещания.

- Ти влезе много хубаво в обувките на миналия министър на културата Атанас Атанасов. Би ли се кандидатирал за министър?

- Не. Защото ще достигна моето ниво на некомпетентност, както го достигна просто Наско. Аз съм в свои води на сцената, не в министерството. Освен това на политиците не им трябват културни хора, а рая, която да манипулират. Унищожават културата години наред. И току се намери един благодетел и ние изпадаме в транс от кеф. Ама малко ни пуска, да не свикваме на много... Е, докога? Преживяхме мутри, които станаха политици, и сега пак е същото. Непрекъснато във властта участват хора, които нямат място там и те много добре го знаят. И тези лъжи - ами дайте да изберем по-малкото зло! Избрахме го. И... нищо. Политика никога не се прави на гърба на предните управляващи. Прави се с компетентни хора, които мислят за хората.

- Сега какви са исканията ти към новите управляващи?

- Много са! На първо място да направят нещо за свободните артисти. Защото не искам да ме гонят от държавата ми, тук искам да живея. Какво да направим ние, свободните артисти, като не искаме да ядем държавни пари и да сме на щат? Защото за 20 години по 15 представления месечно добре съм поработил, за да съм на щат.

- На какво основание имаш искания?

- Само ще питам господата дали имат нужда да гледат български филми, да ходят на концертите ни, в театъра? Защото кой, ако не хората на изкуството и образованието, показва България пред света по най-добрия начин, а? Актьорчетата, господа, ви разсмиват, забавляват, държат ви духа. И колко по-зле да стане бе, другари? То няма накъде повече. И ако нищо не направите и сега, по-добре да си запазим място в алеята на Централните гробища, та поне да се отървете от нас.

- Разбирам. Криза в изкуството има ли?

- Има. Не само в изкуството, но и във взаимоотношенията между хората. Всичко много се е олекотило. Това идва най-вече от образованието и е основен проблем за много хора. Един необразован човек не го интересува нищо. Той гледа с други очи на света. Той се размножава. И тук парите нямат значение. Какво значение има дали има много пари, или не? Това е много сбъркана психология. Успехът за всеки е различен. Ако за някои хора да успееш означава да яхнеш хубава кола, за мен това не е важно. Ето затова отказвам и не мога да живея повече като артистче, което чака подаяния. Няма да стане и с новото управление. Няма да позволя повече от тези 30 и кусур години да ме залъгват с обещания: "Дайте да направим нещо за артистчетата, мъничко нещо". Е, няма да стане, господа управляващи, вече. Докога така? И неведнъж съм го казал - искам един бъдещ депутат да си пришие костюма за моя крачол и цял ден да изкара с мен, да види как си изкарвам прехраната и колко ми е трудно или лесно. После да реши какво да прави с нас и доколко сме му важни ние, хората на изкуството. Защото иначе е лесно - само да говориш, когато не си "в обувките на другия".