Да избягаш, когато поискаш, е...
Украинския институт, 5-то авеню, Ню Йорк.
В понеделник Олена Зеленска откри тук документалната изложба "Руски военни престъпления", която беше посетена от делегатите на ООН, Лиз Тръс, мадам Макрон и други. Днес я посетих и аз.
Снимки от войната, карта на документираните до 11 септември примери за жестокости и обстрел на цивилни мишени, извършени от окупаторите. Училището в Краматорск, родилното отделение в Мариупол - познати до тъпа болка гледки.
И сред тях... изпит украински криминалист, с маска, смъкната на брадичката, коленичил сред гориста местност в белия си полетиетиленов гащеризон. В ръцете му лежи труп в напреднала фаза на разложение. Криминалистът се опитва да изтърколи човешките останки от плиткия трап, в който са били заровени, но в усилието си почти ги прегръща, както ние бихме прегърнали спящ близък, когото искаме да преместим, без да смутим съня му. Самият труп - едър мъжки скелет, все още забулен в парцали мумифицирана кафеникава кожа, изглежда в съвършен покой. Всички отличителни черти на физиономията му са заличени, черепът е отпуснат върху оголената кост на лакътя, лявата скула е опряна нежно в рохката, обсипана с гнили борови иглички пръст. В смъртта няма страдание. То е за живите.
В следващата стая ме посреща видеомонтаж от разрушения - опустошени апартаменти, в които между разбитите тела на собствениците и изтърбушените дивани няма разлика; окървавени деца; обстреляни линейки; трупове разстреляни на улицата, с вързани ръце и морави пръсти.
Монтажът е озвучен с прихванати радиокомуникации между руски войници.
Слушайки ги, ме побиха такива тръпки, каквито никога не съм усещала. Войници в еуфория от откритието на сладолед в плячкосан магазин; войници, които насърчават другарите си да изнасилват украински момичета, докато те умрат; войници, хвалещи се пред другарите си с бялата техника, задигната от изоставени домове; войници, лъстиво описващи ефектите от мъченията, на които са подложили пленените "бандеровци"; войници, полумъртви от глад, ровещи в мазетата на полусринат блок за каквото и да е ядене; войници, яростно проклинащи съдбата си, крещящи от отчаяние и отвращение...
Обърнах се, излязох тичешком и се гмурнах в утешителната зеленина на Сентрал парк, измит и изумруден след обедната буря, обгърнат в райската светлина на безоблачен есенен следобед.
Да избягаш, когато поискаш, е най-голямата човешка благодат.
*От фейсбук!
Най-четени
-
Секретно Строят ЦУМ върху римски дворец. Трудоваци откриват делва със 100 кг златни монети
Парите не стигат и затова покриват набързо руините на антична Сердика Архитектът на импозантната сграда заровил останки от сина си в основите й През 1949 г
-
Галерия Най-фрапантните соцмонтажи изкарват властта винаги усмихната
Соцлидерите трябва във всеки момент да бъдат красиви, приветливи и усмихнати. Това е партийната повеля, така работи и печатът от 1944 до 1989 г. За целта армия от фотографи и монтажисти са задължени
-
Интересуват се кой колко месеца ще остане на власт - 6 месеца сме радостни, че взимаме каквото можем
Актрисата Александра Сърчаджиева похвали директора на Сатиричния театър Калин Сърменов за наградата му "Достоен българин", връчена от "24 часа" на специална церемония в НДК вчера
-
Галерия Фалшификации при смяна на парите
През 1925 г. е разкрита финансова афера с огромно количество неистински банкноти от 5000 лв., която заплашва да срине държавата В навечерието на приемането на еврото хора
-
Галерия Тримата учени зад “Опенхаймер”
Режисьорът Кристофър Нолан ги събира, за да разкаже истината за живота на бащата на атомната бомба Робърт Дайкграаф е живял в къщата на американския физик, Кип Торн се е учил от него на теория