Антимигрантската риторика в Турция, нападенията, инфлацията и перспективата Анкара да се разбере с Дамаск карат сирийците да търсят начин да се спасят

Пътят през България е по-кратък в сравнение с Гърция, но по-опасен

През 2015 г. заради добрите си отношения с Борисов Ердоган възпирал потока към нашата страна, сега не

След като служебният вътрешен министър Иван Демерджиев призна, че има гранични полицаи, които участват в нелегални канали за бежанци, възниква въпросът имат ли турските служби нещо общо с насочването на мигрантите към България и Гърция.

"Със сигурност всичко това няма да се случи без тяхно участие - коментира журналистът Мохамед Халаф пред "168 часа". - Първата точка, от която трафикантите поемат хората, е в югоизточната ни съседка. Оттам се организира всичко. После вече идва

търсенето на логистика

от български трафиканти, които разчитат на тукашни граничари, полицаи, служители от ГДБОП."

2022 г. има всички шансове да надмине рекордните 2015-а и 2016-а, в които е отбелязан пик по брой на бежанци у нас за последните 30 години. Тогава са били по около 20 000 души, докато сега само за първите 7 месеца са 11 000. Преди 7 години бягаха предимно сирийци заради терористите от "Ислямска държава", преди една година бяха регистрирани най-много афганистанци, които търсеха да се спасят от талибаните.

От юли отново основният поток

от мигранти е от сирийски произход.

Няколко са причините за засиленото им пресичане на границата след няколко години затишие. Първата е променената обстановка в Турция, твърдят анализаторите. Страната е в очакване на президентските и парламентарни избори през юни 2023 г. Много партии вече са започнали подготовката си и разчитат на риторика срещу бежанците.

"Има нападения над сирийци, включително и убийства. Атакуват техни магазини", добави Халаф. Това плаши мигрантите, още повече че напоследък процедурите за временно пребиваване и защита бяха затегнати и хората имат проблеми с документите. (Подробности за това четете на стр. 16-17).

Общественото мнение е настроено отрицателно към чужденците. Наскоро излязоха данни на социологическата агенция "Метропол", според които 81,7% от анкетираните искат сирийците да се завърнат в родината си. Те се чувстват все по-несигурни в Турция.

Засилва се и езикът на омразата

в социалните мрежи, твърди се още в доклада.

“Антимигрантската риторикае част от кампанията на опозицията. По-малките формации се опитват да печелят дивиденти - коментира арабистът проф. Владимир Чуков. - В същото време турската икономика не е в добро здраве.

До края на годината инфлацията вероятно ще надхвърли 80%. Ситуацията е много тежка. Икономиката не може да абсорбира милионите бежанци." Заплатите на сирийците са много ниски, а цените на наемите - непосилни, става ясно от доклад, публикуван в мароканския в. Noon post. Средният доход на сънародник на Башар Асад в Турция е около 250 долара на месец, докато на четиричленно семейство са му необходими 1000 долара на месец, за да живее над прага на бедността.

Това принуждава бежанците да търсят убежище другаде. Според данните на един от турските тинктанкове над 25 000 сирийци са напуснали Турция за по-малко от месец. Всички са се устремили към Европа. "Турската преса гърми с новини за антимигрантски прояви и расистко отношение и е естествено, че те тръгват към България и Гърция", добавя проф. Чуков. Той даде пример, че в южната част на Турция

липсват училищни чанти, защото майсторите им са били главно сирийци.

Нискоквалифицираните занаятчии вече са напуснали временните си работни места и жилища.

Двата канала, които използват, са през България и през Гърция. През нашата страна се стига по-бързо. По данни на "Гранична полиция" от началото на годината до края на август на браздата с Турция са регистрирани над 85 000 бежанци и мигранти. Това е двойно повече от цялата 2021 г., коментира директорът на "Гранична полиция" Росица Димитрова.

Същото сочат и официалните данни на Върховния комисариат на ООН за бежанците. Според тях през юли най-много мигранти са прекосили югоизточния път, който минава и през България.

Защо предпочитат

да влязат у нас?

Пътят към Сърбия, а оттам към Западна Европа е по-бърз. Въпреки това се смята за по-опасен, понеже Атина не прилага Дъблинската спогодба. Тя гласи, че хванат ли мигрант, че е избягал незаконно от първата страна от ЕС, в която е стъпил, го връщат в нея. За разлика от Гърция България приема обратно от Западна Европа бежанци, които от Турция са дошли у нас, регистрирани са, а после нелегално са стигнали до Германия например.

"Ние се стараем повече да изпълним изискванията на ЕС, защото сме кандидати за Шенген. Гърците не са съгласни да им върнат мигранти", заяви проф. Чуков.

Държавата, която събира тези два потока - от България и от Гърция, е Сърбия. После бежанците се насочват към Словакия, Унгария, Босна и Херцеговина и се опитват да стигнат най-вече до Германия. Това е изпитан маршрут от 2015 година.

"Различното в новата вълна е, че днес Европа вече има механизми за справяне. Тогава не беше готова - обясни проф. Чуков. - Преди 7 години не се очакваше такова масово преселение. Нямаше огради, инфраструктурна готовност, нито институции. Само наблюдавахме по телевизията какво се случва. Вече имаме "Фронтекс", която е особено ефективна в Гърция.

Има и още нещо. Сега Ердоган се опитва на всяка цена да се освободи от тези бежанци. През 2015 г. ги насочваше към Гърция и пазеше България. Но днешните управляващи нямат преференциални отношения с него, както бяха с правителството на Бойко Борисов." Тогава премиерът дори посредничеше между Анкара и Брюксел.

Присъствието на мигрантите влияе върху електоралните настроения.

В предизборна обстановка печелят партии, които са настроени срещу тях. "Ако през 2017 г. потокът, който мина през Гърция, беше се насочил към България, Обединените патриоти щяха да имат двойно по-голяма група. Решението нямаше да го взема Борисов", добави арабистът.

Същото е и в Турция. Опозицията там залага точно на тази карта - обещава, че ако влезе във властта, ще изгони мигрантите и ще възстанови добрите отношения с Башар Асад. Нещо, което и Ердоган се опитва да направи, тъй като усеща настроенията у сънародниците си.

Това е и втората причина за засиления мигрантски натиск към българо-турската граница. Има изгледи управляващите в Анкара и Дамаск да намерят общ език, а бежанците не са привърженици на сегашната власт в Сирия. От две седмици Реджеп Ердоган и външният му министър Мевлют Чавушоглу дават сигнали, че могат да се разберат с Башар Асад. Чавушоглу е разговарял с колегата си Фейсал Микдад.

"Ердоган често залага на няколко карти - обясни Мохамед Халаф. - Критикуван е от САЩ и Европа заради близките си отношения с Русия, намира се в изолация от партньорите си. Опитва се да привлече хората, които искат да гласуват за други партии, като ги убеди, че може да се разбере с Асад. Има индикации, че в последния месец турците спират финансирането за сирийски опозиционни организации и медии, които действат на територията на Турция." Всички тези хора се опитват да се спасят.

"Третият фактор, който играе роля при засиления мигрантски поток, е свързан с отдавнашното желание на президента да оформи зона за сигурност в Сирия и да навлезе със свои войски на 30 км от границата. Така се надява да прочисти района от етнически кюрди и да настани там бежанците от Турция - добави Халаф. - Отделил е

над $1 милиард

от бюджета за

създаване на градове

с бизнес, инфраструктура, училища.

Преди дни Ердоган заяви, че "може изненадващо да отидем там", без да уточни къде, но се подразбира тази зона. Това е предупреждение и към Русия, и към кюрдите, и към САЩ."

От друга страна, сирийците се опасяват, че турските войски може да се оттеглят и да ги оставят в ръцете на руснаците и Башар Асад. Това е силен коз да търсят спасение в Европа, смята проф. Чуков.

При всички положения до изборите в Турция, а в зависимост от резултатите и след това, потокът бежанци, които минават през България, няма да секне. Въпросът е да има ефективни механизми за справяне с проблема.