Застреляният Ешкенази бил сред най-заможните търговци в София

Антиеврейска проява или отмъщение за любовен триъгълник

Борисовата градина в София е сред най-привлекателните места за посещение от столичани и гости на града. Тя е оформена през 1886 г. в близост до Орлов мост под името Пепиниера. В следващите години е разширена териториално, изградени са четири основни алеи за разходка, Рибното и Голямото езеро. През лятото водните площи се използват за возене с лодки, а през зимата за пързалка. Засадени са хиляди фиданки, направени са лехи с цветя. Построени са няколко цветарника, музикален павилион, голям модерен бюфет и спортно игрище. Това променя нейния облик и тя се превръща в разнообразно парково пространство с площ от 400 хектара, в което преобладават дървета дъб, бук, борове, липи и кестени. Тук си определят срещи приятели, съкварталци и видни интелектуалци.

Ала наред с приятните занимания, на които се радват посетителите, в Борисовата градина се случва и едно

трагично събитие

То предизвиква сензационни вести и любопитството на софиянци. А общинските служби изпадат в панически действия. Ето за какво става реч.

В края на месец май 1924 г. времето е невероятно топло за столицата. Температурите достигат 25 градуса и това провокира жителите да предприемат импровизирани излети в Борисовата градина. Същия ден Гвардейският духов оркестър дава концерт в бюфета и това привлича много публика. Някои се разхождат още от часовете преди обяд. Други, които са професионално ангажирани, използват вечерна доба. Сред тях е и семейството на евреина Алфред Ешкенази. Той е на 40 години и е сред най-влиятелните търговци на манифактура в София. Притежава голям магазин "Плевен" в луксозна двуетажна къща на централната софийска

улица “Търговска”

Живее над него в разкошен фамилен апартамент. Вечерта на 28 май затваря обекта и се отправя със семейството си към градския парк. Заедно с жена си Клара Биненбаум и двамата си синове Йозеф и Ашер вечерят в бюфета. Радват се на хубавото меню и слушат приятна музика. Към 22 часа Алфред привиква келнера и плаща сметката. Доволни, всички стават и се отправят към дома. По-голяма част от големите лампи в градината вече са загасени и наоколо цари полумрак. Госпожа Ешкенази хваща за ръка малкия им син Ашер и нетърпеливо върви напред. Алфред и 16-годишният Йозеф разговарят оживено и без да се оглеждат наоколо, приближават изхода на парка. Там главната алея прави малък завой. Изведнъж се разнасят три последователни пистолетни изстрела, а след броени секунди следват още два. Подозрителен висок мъж, облечен със спортно яке и каскет на главата, скоростно се устремява да бяга през шубраците към Цариградското шосе. Оттам

изчезва в новия софийски квартал,

възникнал след Първата световна война между Орлов мост и Военното училище.

Последствията от изненадващата стрелба са фатални. Първият куршум улучва Алфред в рамото. Той се затичва, но е прострелян

в главата. Залита и се забива безжизнено напред в твърдия асфалт на алеята. Черепът му е разбит, а по лицето остават следи от тежки контузии. Синът Йозеф е ударен в кръста и надава отчаяни писъци. Още при първите изстрели Клара се обръща назад и вижда как един след друг съпругът и синът се повалят на алеята. Ужасена, тя надава писъци и се спуска към изхода на градината, където, скована от мъка, загубва съзнание.

Присъстващите хора около централния вход се разбягват. Охраната на Борисовата градина реагира и дава няколко безпорядни изстрела. Намесват се стражари и трима агенти от Обществена безопасност. Паркът е блокиран, но от терориста няма следа. На мястото на произшествието са арестувани още същата вечер десетина души. Впоследствие те са освободени, тъй като срещу тях няма никакви улики, а някои се оказват близки на семейство Ешкенази.

Клара отнася на ръце ранения си син в близкия санаториум на д-р Сарафов. Въпреки положените от лекарите усилия, на сутринта Йозеф умира. Телата на

двете жертви

са откарани в Александровската болница за аутопсия. След това са пренесени в дома на ул. "Търговска". Магазинът е затворен, а на ролетките е окачено скръбно съобщение. Цялото здание е декорирано в траур. На погребението се стича голяма част от живеещите в столицата близо 20 000 евреи. Съгласно техния ритуал жените не вземат участие в погребалното шествие. Те изпращат покойниците от балкона и прозорците на къщата. Двата ковчега са отнесени на ръце до близкия площад "Света Неделя". Поставени са в две катафалки и съпровождани от множество опечалени, се отправят по бул. "Княгиня Мария Луиза" към гробищата.

Веднага възникват доста

въпросителни около двойното убийство

Следствените власти предприемат издирвания в няколко направления. За съжаление здравословното състояние на госпожа Ешкенази е сериозно разклатено и тя не може да даде показания. Преживява тежки нервни кризи и няколко пъти изпада в безсъзнание. Наблюдавана е от трима лекари специалисти. Непрекъснато плаче и оплаква сина си. Споменава неговото име, но не и това на съпруга си. Медиците се опасяват да не получи апоплектичен удар. Според еврейските канони вдовицата на покойния прекарва първите 7 дни затворена и седнала на земята, без да приема никого или да излиза навън. Роднините на Алфред Ешкенази държат този ритуал да бъде спазен. Но лекарите решително се противопоставят на това искане, защото то ще се отрази гибелно върху живота на Клара. Ето защо тя прекарва дните в леглото си.

Разследването изнася на показ подробности от битието на семейство Ешкенази.

Много от тях са публикувани в "жълтата" преса. Оказва се, че Клара е племенница на покойния търговец на мебели Леон Фрай. Тя е осиновена от него и става единствената му наследница. Като такава получава значителна недвижима собственост, в това число и къщата на ул. "Търговска". Касата в магазин "Плевен" е запечатана. В сакото на убития Алфред са намерени няколко редовни

полици, които

са изплатени

Няма никакви дългове. Всичките му книжа са законно подредени. Ден преди убийството спечелва от търговска сделка 50 000 лева и това го прави твърде радостен. От показанията на свидетелите става ясно, че той е почтена и известна личност в търговската гилдия.

Изказват се няколко предположения за причините, довели до бруталното убийство. Изнасят се факти, че престъпното деяние е акт на отмъщение. Следствието установява, че Алфред е имал продължителна любовна връзка с някаква жена. Историята става публична и това обстоятелство предизвиква разногласия в семейство Ешкенази. В същото време съпругът на въпросната дама решава да накаже любовника и стига до крайни действия.

Другата версия звучи по-нормално и може да се приеме за правдоподобна. В публичното пространство плъзва новината, че Алфред замисля да ликвидира бизнеса си и да напусне България. Но това не може да стане бързо поради

имуществени недоразумения

със съпругата му. Тези намерения предизвикват интереса към неговата особа на едно от крайните течения в българския политически живот, това на анархистите. Те отдават голямо значение на народния инстинкт към справедливост и го определят като главен двигател в устройството на живота след бъдещата социалната революция. А там място за богати прослойки няма. Поради това апелират

борбата да се

води против властта и капитала

В този контекст обръщат внимание и на заможните представители на еврейската етническа общност. Заемат враждебно отношение към тях и тази позиция е част от пропагандата на безвластниците.

Един от основните методи за набавяне на средства за тяхната организация е изнудването на богати търговци и фабриканти. В тази връзка те изпращат на Ешкенази няколко писма, подписани от "група анархисти", с които искат да им прехвърли огромната сума от 200 000 лева. Посочват кога и как да стане предаването на парите. В случай на отказ се отправя смъртна заплаха. Търговецът обаче се отнася иронично към подобни закани. Той даже не прави документите достояние на полицейските власти, защото

подобен рекет е наложен и на други софийски търговци

Нито в Градоначалството, нито в Обществена безопасност постъпват оплаквания в този смисъл. Това небрежно отношение е необяснимо за ситуацията на гражданска война, в която се намира България по това време. Но то се оказва фатално за битието на Алфред Ешкенази и неговото семейство.

През следващите години не излиза наяве допълнителна информация за драматичните събития в Борисовата градина. Но сред обществените среди в София се налага мнението, че трагичната агресия е началото на антиеврейските прояви в страната. Схващане, в подкрепа на което няма достатъчно доказателства.