Ботев, Левски, Раковски, Захари Стоянов първи предупреждават, че руснаците ни готвят ново робство

Следващият голям цивилизационен сблъсък, след завоевателните походи на княз Светослав Игоревич, започва с Руската империя през 18-и век. Тогава доктрината за славянството е възприета на въоръжение от руската политика и е превърната в етническа и национална идея. Всъщност дотогава, преди Петър I и Екатерина II, не само източноевропейците, но и руснаците

не са се идентифицирали

като славяни

В края на 18-и и началото на 19-и век под умелото руско влияние славянската идея е възприета и от българската интелигенция като начин за разграничаване от гърците и турците.

През периода на османско владичество, както е всеизвестно, във Вселенската патриараршия винаги доминират гърците, които не признават българите за отделен народ, а го наричат "румелийски", затова в славянската идея българската възрожденска интелигенция намира възможност за самоопределяне. Русия не само умело внушава, но и купува българската интелигенция с цел славянофилията, а по-точно русофилията да бъде еталон в България.

Всъщност до средата на 19-и век в плановете си за пълна доминация на Балканите и Проливите руският империализъм изцяло залага на гръцката Мегали идея. Още от времето на Екатерина започва и стремежът за възраждането на една псевдовизантийска империя със столица Цариград, оглавена от Романови. В тези планове има място и за славянска Сърбия, но едва когато през 1860 г. българският народ официално заявява претенциите си за църковна и политическа независимост, руските дипломати ще забележат и Българския въпрос.

Но още преди това се натрупват множество събития, които разочароват българите. Всъщност при многобройните войни, които водят двете империи, нашите сънародници винаги се оказват потърпевши.

Последвалите събития са описани в статията "Русия и българската криза" на Захари Стоянов:

"С безобразните си военни действия през 1804, 1807, 1828 и 1854 г.

тя опожари страната, погуби населението и в крайна сметка я остави на произвола на поробителите.

Трябва да се отбележи, че тези войни не се вдъхновяваха никога от интересите на България, чието име не бе дори произнасяно. Не е ли Русия тази, която разруши градове като Свищов, Русчук, Силистра, Сливен, Стара Загора, Разград, Варна и т.н.".

И още пак там: "Всяко тържество на България е смърт за Русия", пишеше в един брой на "Русь" покойний екзалтиран славянофил Аксаков, за когото се проляха толкова сълзи в Софийското книжевно дружество.

“Какви са тия Крумовци, Симеоновци и Борисовци?

Разве не можеше и без тях?" ... пишеше същий тоя Аксаков на княжеската прокламация към българските солдати, в която се казваше: "Вие, синове и потомци на Крума и пр.". Виждате доколко е жесток бил горещий славянофил. Негова милост желаял, щото ние да се не обърщаме към нашето минало, да заместиме името на Крума и Симеона с Иван Грозний и с Екатерина Вторая".

И наистина през целия 19-и век нашите сънародници са подложени на най-немилостиво отношение от своите "братя славяни". И то при положение че нашият народ винаги се е включвал на руска страна в конфликтите. Трудно е дори само да се изброят многобройните враждебни актове. Така през 1828 г. Русия обезоръжава българското опълчение, арестува водачите му и ги праща на заточение в Сибир, където част от тях умират. На следващата година руските войски помагат да се потуши Тракийското въстание и принуждават

над 100 хил. българи да напуснат

родните си места,

за да ги заселят в незаселените тогава територии на Кримския полуостров и Източна Украйна.

В своя статия във в. "Знаме" от 4 април 1875 г. гениалният български поет революционер Христо Ботев също описва двуличните методи на руския царизъм и етническото прочистване, на което са подложени преселените преди десетилетия българи в Бесарабия:

"Жалостни слухове достигат до нас из руска Бесарабия, т.е. от оная обетована земя, в която една част от нашия народ намери прибежище в страшните години на свойте страдания. И там, както и на секо друго место, българинът е биен, обезчестен, излъган, съсипан и наказан по законът на варварския деспотизъм! Кажете ни, виждате ли вие край на българските страдания? В Турция ни мъчаха и предаваха едно време като скотове, а днес душат сяко едно стремление кам човечески живот...

А Россия, тая

мнима защитница

на славянството,

тя употреблява още по-радикални средства, за да истрие от лицето на земята българските колонии. Тя отне земите на колонистите, подложи ни със сичката своя неясна строгост и подлост под законът на "общата повинност" и когато ние пожелахме да оставим пепелищата на ногайските татаре, които трудолюбивата българска ръка преобърна на рай, и да са върнем в своето старо отечество, испроводи няколко черни български души, за да ни отвърнат от това намерение".

Когато през 1861 г. Георги Раковски издава брошурата си "Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите", в която

описва тежкото положение

на съотечествениците ни, преселени на североизток, руските власти изискват от Сърбия и Влашко брошурата да бъде иззета и унищожена, а Първа българска легия в Белград да бъде разтурена.

През същата година руският консул в Цариград - княз Лобанов, издейства заточение на българските владици Иларион Макариополски, Авксентий Велешки и Паисий Пловдивски в Диарбекир за три години заради обявената независимост на Българската църква.

Борбата срещу българското народно пробуждане продължава с протеста на граф Игнатиев срещу чл. 10 от екзархийския ферман от 1870 г., открил пътя за присъединяването чрез плебисцит на македонските епархии към Българската. През 1872 г. по искане и заплахи на граф Игнатиев българските владици Панарет Пловдивски, Иларион Ловчански и Иларион Макариополски са заточени в Измир. Тогава руската църква и Вселенската патриаршия, която се поддава на натиска на руския консул, обявяват и схизма против Българската църква.

През следващата 1873 г. заради думите на Апостола "Тоз, който ни освободи, той ще да ни и пороби" граф Игнатиев предлага на Турция Левски да се съди и от българи, на които казва, че съдят обикновен крадец.

Особено показателно за истинските намерения на руската държава на Балканите е сключването през 1876 г. на тайното Райхщатско споразумение

с Австро-Унгария за поделянето на полуострова. В него страните се съгласяват, че "ако се стигне до териториални промени или разпадане на Османската империя, създаването на голяма компактна славянска или друга държава е изключено". В Будапещенската конвенция от 1873 г. също има клаузи Русия да не възпрепятства Австро-Унгария при анексиране на Босна и Херцеговина, Австро-Унгария не възпрепятства Русия при евентуална инвазия на Балканите. Двете империи се задължават

да не допуснат образуване на голяма българска държава,

а в случай на уреждане на въпроса на международна конференция да си оказват взаимна дипломатическа подкрепа.

Руският консул в Цариград граф Игнатиев е уведомен телеграфически за конвенцията. Веднага започва совалка по саботиране на Цариградската конференция. Още на следващия ден е приет от султана и му гарантира, че Русия ще се застъпи за запазване на значителни територии на Османската империя на Балканите.

В крайна сметка вследствие на тези договорки през 1878 г. на Берлинския конгрес Русия взема от Румъния Южна Бесарабия, като в замяна я компенсира с българската Добруджа. Неслучайно руски войски не стъпват в Македония, защото Русия я е предвидила за Турция, както граф Игнатиев е обещал на Цариградската конференция.