Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Сатанистите също почитат 1 май

H

а много места по света 1 май отдавна се е утвърдил като празник. Независимо дали на него се отбелязва Денят на труда, Денят на цветята, или просто настъпващата пролет, обикновено свързваме датата с радостни и оптимистични събития. Но още от древни езически времена нощта на 30 април срещу 1 май е била обвита и в мистика и окултизъм.

Всъщност и в наши дни в сатанизма т.нар. Валпургиева нощ е един от най-големите празници. Този факт кара някои привърженици на конспиративните теории да търсят връзка между комунистическите и анархистическите движения и мрачните култове, които

отричат християнската религия

Дали наистина първите водачи на социалистическите течения през 19-и век не са избрали умишлено първия ден на май, за да подчертаят по този начин отрицателното си отношение към господстващите тогава обществени отношения в развитите страни и по-специално към християнската вяра?

Отговорът на този въпрос наистина е труден, а и фактите поне на пръв поглед говорят в полза на подобна теория.

В САЩ например Църквата на Сатаната е създадена официално точно в нощта на 1 май през 1966 г. По този повод нейният основател Антон Шандор Ла Вей отбелязва в своята Сатанистка Библия, че освен като техен рожден ден Валпургиевата нощ е важен сатанински празник и "се чества на 1 май, който е нейният ден. Изумително е, че цялата тази дълга и отегчителна история била необходима просто за да извини запазването на най-важния езически празник в годината - грандиозната кулминация на пролетното равноденствие!".

Той подчертава и

традиционната връзка на датата

с магьосничеството: "майската нощ е била ознаменувана като всички демони, призраци, зли духове и самодиви излизат, за да проведат своите диви пиршества, символизиращи плодовитостта на пролетното равноденствие".

Освен това Сатанинският храм го нарича и Нощта на вещиците, като "тържествен празник в чест на онези, които са били жертва на суеверие".

Подобно на Хелоуин, който неслучайно е точно шест месеца след нея, Валпургиевата нощ също има езически произход. В Германия тя е известна от векове като суперпризрачната нощ на вещиците - Hexennacht.

Още преди приемането на християнството на 1 май германците празнували свой езически празник, свързан с "майското дърво". От историята например е известно, че Карл Велики принудил саксонските племена да му се подчинят, като

отсякъл техния свещен дъб,

наречен Ирминсул.

Но това време от годината се смятало като особено важно и защото точно тогава воалът между духовните светове и нашият бил най-тънък. С течение на времето през Средновековието, когато Европа постепенно се християнизира, тези вярвания се преплитат необяснимо с легендата за английската монахиня Валпурга, дъщеря на Ричард Пилигрима - легендарен крал на Уесекс в Англия. Тя идва във Франкската империя в края на осми век с мисията да християнизира саксонците. По-късно мисионерката става игуменка в манастира "Хайденхайм", където умира през 777 или 779 г. Близо столетие по-късно тя е канонизирана от папа Адриан II и мощите и са пренесени тържествено в баварския град Айхщат.

Освен че се бори с "вредители, бяс и магарешка кашлица", Валпурга е прославена и за успеха си в слагането на край на езическото магьосничество. Следователно след нейната канонизация християните вече могат да се молят чрез нея на Бог, за да се предпазят от черни магии.

Валпурга традиционно се свързва с 1 май поради средновековен разказ, че е канонизирана на тази дата през 870 г. сл. Хр. Препокриването на датата с езическия празник вероятно е напълно случайно, но е послужило за полезна цел за онези, които все още се придържат към старите вярвания.

Местни варианти на Валпургиевата нощ се отбелязват в цяла Северна и Централна Европа - в Нидерландия, Чехия, Словакия, Словения, Швеция, Литва, Финландия и Естония. В Дания и Норвегия традицията с огньове за прогонване на вещиците също се спазва като "навечерието на Свети Йоан". А на много места следващият ден, 1 май, е познат още и като Якоби Филипи - празник на апостолите Яков Малки и Филип в западния християнски календар на светиите.

Но тези обичаи са особено разпространени в по-отдалечените части на Германия като планините Харц, където продължават да се разпространяват сравнително безобидно до 16-и век, когато редица фактори се преплитат, за да предизвикат широко разпространена истерия срещу магьосничеството.

Страхът се обединява около вярата, че Брокен - най-високият връх на планината Харц - е сцена на тайните събрания на вещиците - шабат. Твърди се, че те са били придружени с диви оргии, на които вещиците се съешават със Сатана, приел образа на козел. Освен това на тази дата те планирали

пакости и злини

за следващата година.

Затова местните жители се събирали още от вечерта на 30 април и за да се предпазят от вещиците и да прогонят злите духове, вдигали силен шум, палели огромни огньове и изгаряли сламени човечета и стари вещи за късмет.

Някои от тези обичаи са се запазили и до наши дни в Германия и включват обличане в маскарадни костюми, окачване на клончета зеленина и оставяне на Ankenschnitt (хляб с масло и мед) за хрътките фантоми.

С течение на времето суеверните вярвания постепенно започнали да отшумяват, но идването на Романтизма през 19-и век отново възражда интереса към древните обичаи и народни вярвания, които са претворени в безброй произведения на литературата и изкуството.

Сам изкачил върха през 1777 г., геният Йохан Волфганг фон Гьоте също обезсмъртява Валпургиевата нощ в своята поема "Фауст".

А връзката с комунистите е, че в Германия те също решили да се възползват от този празник, защото на него се събирали множествата и тогава било удобно да провеждат своите агитации и сбирки, за да привлекат повече хора, и по-късно го обявили за ден на работниците.

За славата на върха в планината Харц вероятно е спомогнал и един природен феномен, познат като Брокенските призраци. Със своите не толкова значителни 1141 м върхът все пак се явява

най-високата точка на Северна Германия

и около 300 дни в годината е забулен в мъгли. При тези условия, ако сянката на наблюдателя попадне върху слой от мъгла или облаци, тя се отразява, но не като в твърда повърхност, а във всяка водна капчица поотделно. В резултат на това мозъкът не може да види сянката стереоскопично и значително надценява размера й, а движението на въздуха кара сянката да се движи дори когато наблюдателят стои неподвижно. По този начин се създава илюзията за отделно същество, което сякаш виси и се движи, без да има видим контакт със земята. Еферичната картина се допълва и от светещ цветен ореол около отразената фигура, който придава още по-мистичен характер на гледката.

По ирония на съдбата в продължение на дълги години след Втората световна война върхът, на който се събирали вещиците, остава недостъпен за обикновените хора. Причината е, че като гранична зона и аванпост на ГДР срещу Запада на него е била разположена най-голямата подслушвателна станция на Източния блок.