Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Ванче Михайлов отказва на Хитлер да оглави независима Македония Факсимиле от паспорта, с който Ванче Михайлов пристига в България на 2 септември 1944 г.

Около година се крие в манастир в Рим

ДС и УДБА се дебнат кой да се добере до архива му, той го дарява на Ватикана

Обвиняван в Република Северна Македония, че е фашист, Иван Михайлов, на чието име е кръстен културният център в Битоля, никъде в своите писма и документи не възхвалява Хитлер или Мусолини. Нещо повече - той отказва на нацистите да формира и оглави независима държава Македония през 1944 г. Което е неговата мечта още от 1928 г.

В архивите на Третия райх обаче няма никаква информация поддържал ли е контакти с нацистите, докато живее в Берлин от 1939 г., припомнят от културния център в Битоля на страницата си във фейсбук.

Идеята Михайлов да основе независима Македония се върти в средите на германското разузнаване

още от 1943 г., но дълго време не получава одобрението на фюрера. Когато най-накрая той се съгласява и издава заповед, офертата стига до лидера на ВМРО. По това време той живее в Загреб и тръгва за България.

Каца на летище Божурище на 2 септември 1944 г. след 10-годишно отсъствие заради забраната на организацията му през 1934 г. Междувременно има няколко смъртни присъди заради терористичните нападения от страна на дейци на ВМРО. Пристига с паспорт №110, издаден от от Българската царска легация в Загреб на 25 септември 1943 г. на името на Иван Гаврилов Анастасов. "168 часа" публикува за първи път документа, който важи за 3 години за всички страни в Европа. Цената му е 1000 лв.

Прекарва два дни в София. В това време се среща с Александър Станишев, вътрешен министър от току-що падналото правителство на Иван Багрянов. Той е роден в Кукуш и е свързан с борбата за независимост на Македония. След това Иван Михайлов се отправя с кола към Скопие. Оттам отказва на немците, защото по думите му е твърде късно. Там го заварва 9 септември 1944 г. Когато чува, че съветските войски са влезли в България и властта е в ръцете на комунистите, лидерът на ВМРО не се връща повече в София. Установява се отново в Загреб.

Преди да откаже на Хитлер да организира независима Македония, през 1943 г. той не приема и предложението на българските власти да поеме пост във Вардарска Македония. Тогава смъртната му присъда у нас е отменена, а ръководството на страната иска да го приобщи. Години по-късно заявява, че е имал своите

съображения да не се върне в България.

А през 1990 г. в интервю за журналиста от Скопие Борис Вишински Ванче Михайлов казва, че не е могъл да приеме предложението да обяви независима Македония. Причината - било твърде късно и не искал да поеме отговорност за "пакост, която може да докарам с мои постъпки пред собствения ми народ. Самите немци в книга ("Дигехайме фронт" от Валтер Хаген) писаха, че колкото и да им е неудобен този отговор, те считат, че Михайлов правилно изпълнява дълга си към своя народ". В същия разговор продължава да твърди това, което е мислил цял живот - че е българин и че живеещите в страната му са българи по народност, но това не пречи да искат да имат независима държава.

Как успява да се установи в Италия?

Когато войната напредва, той знае, че Тито го издирва, а СССР е готов да помага, за да го предаде на юговластите. Ванче успява да се снабди с документи на бежанец, с т.нар. Нансенов паспорт, който използва до края на живота си. Той е в добри отношения с бившия папски нунций в България Анжело Ронкали, който е фактор във Ватикана, а през 1958 г. е провъзгласен за папа Йоан XXIII. Може би той му помага да се укрива известно време в манастир в Рим.

После се премества в апартамент, в който след смъртта му живее секретарката му.

В България дълго никой не знае къде е. Под натиска на Москва Георги Димитров обсъжда с Тито създаването на федерация, като в Пиринския край се налага политика на насилствена македонизация на населението. В този момент през юни 1946 г. Вожда намира на бюрото си писмо от ВМРО. То е заплашително, че националните предатели ще бъдат наказани и че БКП ще си получи заслуженото според традицията на ВМРО заради антибългарската си политика към населението в Македония.

Уплашен, Георги Димитров дава задача да се открие Ванче Михайлов и “да се обезвреди”, а ръководителите на ВМРО - да се следят.

Службите обаче не могат да локализират къде е антикомунистът. Едни твърдят, че е в Германия, други - че е в Австрия или Хърватия, докато той продължава да е в Рим.

БКП знае, че ВМРО действа почти веднага след като изпрати предупредително писмо. Така е било с Александър Стамболийски и с военния министър Александър Димитров, и с други. Затова активизират цялата агентура да търсят къде е Иван Михайлов. "Едно от донесенията гласи, че е изпратен от американците в Гърция и събира големи чети, за да нахлуе в България - разказа пред "168 часа" Красимир Каракачанов. - С негова благословия се организира съпротивително движение докъм 1949-1950 г., като активисти на ВМРО и влизат в Пиринска и Вардарска Македония от Гърция. Има и престрелки с милицията."

Разбира се, Иван Михайлов го няма. Малко хора го виждат на живо. Още по-малко знаят къде се намира. За да го издири, Държавна сигурност му отваря досие.

В края на 40-те години се провежда акция, в която са преследвани ванчемихайловистите. Арестувани са активисти на ВМРО. Част от тях са изпратени в лагери и затвори, други - в Югославия, трети са избити.

ДС започва да следи семейството му, което живее в Кюстендил.

Там са единият му брат и дъщерята на убития му брат. Държавна сигурност пуска един младеж да ухажва девойката и да подразбере къде е прочутият й роднина. Но другият вуйчо се усъмнява в него и го пропъжда.

Няколко години по-късно обаче Георги Димитров умира и дълго след това в България продължава да не се знае нищо за Ванче Михайлов. Докато през 60-те години Тодор Живков не решава да промени цялостната политика по македонския въпрос. Според неговия сътрудник Костадин Чакъров бившият Първи се е сдобил нелегално със спомените на Михайлов, издадени в книги.

Тезата на Чакъров е, че около честването на 1300-годишнината на България екип от съветници на Людмила Живкова е проучил всички организации на българи зад граница и тогава се опитват да установят връзка с Ванче Михайлов.

Всъщност целта е била България, а не Югославия да се добере до архива на революционера. Службите в съседната ни страна имат същата цел. Държавна сигурност решава да подпомага структурите на ВМРО в чужбина чрез роднини, които са останали в България. Но финансовата помощ не може да се мери с тази на Движението за обединение на Македония, което черпи средства от бивша Югославия. За това също разказва Костадин Чакъров приживе в свое интервю.

Има един куриозен случай, който се предава от уста на уста като легенда. Според него пратеник на Държавна сигурност занася на Иван Михайлов

куфарче с $20 000, като иска в замяна архива му.

Той обаче се ядосва, изгонва човека и оттогава контактите между България и Михайлов са преустановени до 1990 г. Междувременно завещава своята документация на Ватикана.

През повечето време

писмата му се предават по тайни канали, адресирани до “приятеля”,

но от края на 70-те и началото на 80-те години местонахождението му е известно.

Той е под наблюдението и на югославската УДБА, която иска да контролира положението в Скопие, и на българската Държавна сигурност. Италианските органи на реда също следят какво се случва, тъй като нямат интерес на тяхна територия две балкански разузнавания да се сдърпат.

Иван Михайлов живее в кооперация в центъра на Рим. Апартаментът му е на втория етаж, а според запознати този над него е бил нает от италианските служби. Имало е един момент, в който ДС предупреждава родения в Щипско деец, че

му подготвят покушение.

Но то или е предотвратено, или тревогата е била фалшива. Михайлов доживява 94 години, без да се върне нито в България, нито в РСМ. Опит за атентат срещу него има още преди Втората световна война, но той тогава бяга в Турция.

На въпрос как вижда Македония през XXI век, 10 години преди настъпването на новото столетие Иван Михайлов заявява: "Нямам кураж да правя предсказания. Зная, че македонският въпрос и днес стои неуреден. Но могъл би да бъде уреден, ако отговорните фактори се ръководят от правдата.

Македония не трябва да попада под властта на никой съсед, а сама трябва

да се уреди и ръководи по швейцарския образец,

на народностите в страната трябва старателно да се зачитат особено историческите им права. Македония, а и други изстрадали народи са без никакво съмнение най-искрените поддръжници на идеята за обединена Европа. Дано началото на ХХI столетие зарегистрира възможно по-важни успехи в тая посока".

В същото интервю Иван Михайлов разказва, че помни дядо си, починал през 1907 г., който има спомен за своя дядо, роден в началото на ХVIII век.

"От безброй приказки на дядо ми, отнасящи се и до спомени за неговия дядо, безпогрешно съм заключавал, че приблизително

до времето на отца Паисия българското име и съзнание всред нашия род

е било толкова бистро, колкото е днес моето", категоричен е Иван Михайлов. И може би затова в РСМ днес са отрицателно настроени към него, тъй като съседната ни страна продължава да не признава общото ни минало.