През 1883 г., когато в България все още няма болници, а здравеопазването е под командването на вътрешния министър, хирургът Теодор Кохер извършва в Швейцария първата човешка трансплантация – на щитовидна жлеза. 26 години по-късно д-р Кохер получава Нобелова награда, а голямата световна надпревара в битката за присаждане на органи е вече в разгара си.

Като изключим смутните години на световните войни, лекари по цял свят работят върху трансплантации, първо с животни. А големият проблем пред хирурзите в продължение на десетилетия е имунната реакция на организма да отхвърля чуждото тяло. През 1930 г. в Украйна, където днес бушува война, д-р Юрий Вороной прави първата трансплантация от починал донор. Присаденият бъбрек обаче е отхвърлен. Цели 25 г. по-късно в Съединените щати ще се случи първата подобна успешна операция – под скалпела на друг Нобелов лауреат, американския хирург Джоузеф Мъри. В същата 1955 г. здравеопазването в България вече не е под командването на МВР, в София е открита очна банка и се правят трансплантации на очни роговици.

1955-а е гореща година – стартира надпреварата за овладяването на Космоса между САЩ и СССР. Съветският отбор безапелационно печели надпреварата с първия успешно изстрелян Спутник-1 и с първия човек в Космоса Юрий Гагарин. Но знаете ли, че руснаците са ръководени от амбициозния конструктор Сергей Корольов, който всъщност е украинец, завършил Киевския политехнически институт и по-късно, освен успешната космическа програма, създал съветското стратегическо ракетно оръжие. Той едва ли е подозирал какво ще направи Путин 67 г. по-късно... Докато Москва и Вашингтон воюват в Космоса, долу на Земята и лекарите от двата противоположни блока на Студената война са в трескава надпревара – кой ще извърши първата успешна човешка трансплантация. Тук победители са американците. През 1963 г. на пациент с рак е присаден бял дроб от починал донор. Той обаче живее едва 18 дни. Вече 30 г. световната наука се бори за препарат, който да потисне имунния отговор на човешкия организъм, изхвърлящ чуждия орган. Тук големите открития идват от друг Нобелов лауреат – английския биолог Питър Медауар. А след като през 80-те години започва прилагането на циклоспорина, стартира голямата световна трансплантация. Спасени са милиони. В Съединените щати само хората с присадено чуждо сърце са по десетина всеки ден. Там преди 2 месеца хирурзи трансплантираха за първи път на човек сърце от прасе с променена ДНК.

В Европейския съюз през 2020 г. са извършени 24 744 операции. България обаче е на последно, 28-о място, по трансплантации. И причината за това въобще не е липсата на органи – напротив, ние сме неотлъчно на първо място в Европа по загинали в катастрофи и от инсулти, които водят до мозъчна смърт. Значи сме на първо място по потенциални донори, но на последно по трансплантации. Близките на загиналите в България упорито не желаят да даряват органите им поради невежество и недоверие в здравната система. Затова чакащите за трансплантации у нас са постоянно около 1000 души. Някои не успяват да дочакат операцията... В този брой на „Космос“ ще се потопим в срамния проблем с отказа за донорство. Ще видим как в други държави в Европа се чака максимум 4 месеца за трансплантация, как един загинал човек може да спаси цели 4 човешки живота и откъде идва липсата на емпатия, съпричастност и усещане за общество у българина.

И какво в крайна сметка трябва да променим в мисленето си, за да сме като тази българска майка, която преди няколко години дари органите на загиналия си син на непознато момиче и каза: „Аз загубих син, но спечелих дъщеря!“