Т-клетките на болния се редактират чрез добавяне на специален рецептор, връщат се в организма и стават истински „убийци“

Дъг Олсън e на легло в болница и очаква терзанието – процедурата по извличането на бели кръвна телца от организма му. Годината е 2010 г. Докато гледа през прозореца, се пита дали няма да е последната в живота му. Лекарите му проф. Дейвид Портър и проф. Карл Джун се опитват да го успокоят, докато започват манипулацията. Истината обаче е, че това е най-лесният етап от лечението на болния, а това, което следва, кара медиците да настръхват. Ако се провалят, дните на Олсън ще бъдат преброени.

Извличането на кръвта става бавно, чрез метод, наречен левкафереза. Предвидени са 3 часа. Междувременно е приготвена система с калций, защото по време на подобна манипулация нивата му в организма рязко падат, а това може да причини изтръпване и мускулни спазми.

След това Т-клетките се отделят от кръвта на болния и се изпращат в лаборатория, където се модифицират чрез добавяне на гена за специфичния химерен антигенен рецептор (CAR). За известно време тези генно редактирани клетки се отглеждат и се размножават в култура, като процесът обикновено трае около 20 дни.

След извличането на кръвта болният от левкемия Дъг Олсън се подлага на химиотерапия, за да бъде намален броят на останалите имунни клетки в организма, което дава по-голям шанс за успех на CAR T терапията. Междувременно модифицираните клетки са станали милиарди и отново чрез специална процедура, траеща 1 час, се връщат обратно в тялото на пациента. Броят на клетките продължава да се увеличава в организма, като

целта е те да уловят заразените чрез специален антиген

– неслучайно ги наричат „убийци“. Всъщност това е комбинация от 3 технологии – имунна, клетъчна и генна. Крайният резултат трябва да бъде производството на обучени Т-клетки, които могат да разпознават и да се борят със заразените ракови клетки в организма.

Процедурата е известна като CAR T клетъчна терапия, която се прилага на пациенти с левкемия и лимфом.

Следва 10-дневно наблюдение на болния. Третият и четвъртият ден са най-критични, тъй като тогава могат да се появят сериозни странични ефекти. Някои от тях са свързани със синдрома на освобождаването на цитокини, който води до възпаление – висока температура, затруднено дишане, болки, гадене и повръщане, нестабилно кръвно налягане и дори риск от изпадане в кома. Не са изключени проблеми с нервната система или алергични реакции.

Именно затова професорите Портър и Джун са далеч по-притеснени от пациента си, защото за първи път прилагат такава терапия – до момента тя е на ниво експерименти.

Целия материал, четете в списание "Космос".