Заради безкористната си служба само нашите имали право да носят знака S (special)

Cериозен разнобой в управляващата коалиция за състава и ролята на българската бойна група за НАТО се появи през миналата седмица. На 15 февруари стана ясно, че БСП е против българската бойна група, която трябва да подкрепи НАТО в случай на военен конфликт, свързан с Украйна, да бъде

подсилвана от

чужди военни

Освен това не би подкрепила включване на батальона във военни действия в Украйна и Русия, каза пред Би Ти Ви председателят на парламентарната група на БСП Георги Свиленски.

По-рано военният министър Стефан Янев обяви, че няма как българската батальонна група да отговаря на стандартите на НАТО, без да бъде подсилена от оръжие и техника от останалите държави на алианса.

На фона тези прения е интересно, че когато навремето още през 1951 г. се е сформирала българската рота в НАТО, тя е била с висок морал и дух и изобщо не е имало съмнение за какви идеали отиват да служат нашите войници в нея. За това свидетелстват не само българските ветерани от създаденото от д-р Г. М. Димитров подразделение към американската армия, а и всички чужденци, които са имали досег с тях.

Един от феноменитe, регистрирани навремето с първите български участници в Северноатлантическия пакт, е, че те са абсолютно наясно с какво се борят и проявяват истински възрожденски дух.

Доказателство намираме в мемоарите на Желязко Ангелов - емигрант в Торонто, Канада, под заглавие "Атлантическата легия, 1951 г.". Той е роден на 17 април 1929 г. в село Лалково, Ямболско. Взема активно участие във въоръжената съпротива срещу комунизма. Бил е координатор на

горянските чети в родния си край Организира група за преминаване през границата след разгрома на Сливенската горянска чета.

Въпреки че попада в засада и е ранен, успява да премине в Турция, свързва се с други бегълци и продължава да работи за родината.

"Сърцето и душата ми бяха раздирани от мъчителен гняв, че трябва да напусна дом и родина - спомня си участникът в българската рота в НАТО. - За кой ли път тя ставаше по-опасно място за чедата си, отколкото чуждата земя! Съдбоносният въпрос за мен бе дали ще ми стигнат вярата и младежкият идеализъм да продължа делото, на което се бях посветил. Очевидно идваше някаква нова и жестока експериментална система, при която се очертаваха две добре познати класи - господари и роби!

Започна да се говори за създаване на освободителна армия. Скоро с кораб заминахме за Италия. Там имаше емигранти и от други държави. Групата ни се състоеше от земеделци и монархисти. Когато пристигнахме, ни настаниха в емигрантски лагери, от които след няколко дни вече можехме да излизаме из града. Смаях се от изобилието в магазините и усмихнатите лица на хората. Нима това е победената фашистка Италия на Мусолини?! Това бе един изгрев пред нашия мрак. А къде сме ние? Хиляди емигранти поеха изгнаническия живот. Нерадостен, измъчен и жалък...

След пет-шест месеца при нас дойде Г. М. Димитров и ни прехвърлиха

нелегално във Франция,

където ни посрещнаха наши съидейници. (...)

На 12 март 1951 г. на заседание на УС на Българския национален комитет в Париж се взема единодушно решение да се даде право на председателя д-р Г. М. Димитров да продължи на доброволна база да организира българската политическа емиграция за нуждите на народоосвободителната борба против режима на комунистите. Сформирането на Национална доброволческа рота 4093 е

безпрецедентно събитие

в историята на българската политическа емиграция след Втората световна война.

Г. М. Димитров апелираше да се подредим под нашия трибагреник не само защото това беше знамето на българския народ, а и защото то щеше да стане знаме на федерацията от народи, борещи се против комунизма. За едно общо ново бъдеще - за всички страни, обединени от демократизма, самоуправлението, в името и заради честта и достойнството на всеки човек. За тържеството на правдата, културата и цивилизацията. Можем да кажем, че изминатият път до сборния пункт в казармата на Американския гарнизон в Цайлсхайм до Франкфурт на Майн води началото си още през 40-те години.

В лагери за чужденци в Гърция, Италия, в общежитията в Истанбул, в евтини, тесни квартири във Франция и Западна Германия стотици български политически емигранти изчакваха повика да тръгнем по пътя, който да ни отведе в казармата, където, регистрирани като войници в нашата бойна част, трябваше да бъдем обучавани и подготвени

за голямата

неравна битка!

Трябваше да застанем на пост срещу агресора наравно с НАТО и американските въоръжени сили. Имахме урока на четите и легиите преди Освобождението.

Още със свършването на войната през 1945 г. десетки хиляди поляци в съюз със САЩ сформират доброволчески роти. След като възникна идеята за създаване на европейска армия от бившите осем страни - сателити на СССР, освен от Полша бяха сформирани роти от България, Русия, Албания, Чехословакия. По-късно, в началото на 60-те години, в нашата рота бяха приети доброволци от Сърбия, Хърватско, Словения и Унгария.

Всички национални доброволчески роти бяха съставени по образец на една пехотна рота от АВС (Американски въоръжени сили) и с еднаква численост. Отделните роти съставляваха военна единица - полк, или както бе прието да се нарича, център със свой щаб и командир с чин полковник. Към ротата бяха прикрепени офицер и старши сержант от американската армия. Те оказваха

неоценима помощ на администрацията, снабдяването и изпълнението на служебния дълг. Бяхме обучавани практически и теоретически. Охранявахме военни обекти на АВС.

Гордеехме се с получените похвали за честна и вярна служба. На парадите нашето участие се очакваше с интерес, защото демонстрирахме дисциплина, дух и готовност за борба. Нашите командири бяха истински патриоти, достойни офицери, чиито думи още помня."

А ето как Желязков формулира правото на България още тогава да има своя рота в НАТО: "За да бъдем правилно разбрани от обществото, трябва да знаете, че правото ни на борба срещу комунизма не бе дадено по някакви разпоредби, още по-малко по конституциите на тоталитарните режими. Ние бяхме твърдо убедени, че за това право се воюва и се дават свети жертви. Страданията на народа, терорът, недоимъкът, лагерите, затворите, убитите бяха постановени в неписан закон, който ни даваше право да водим своята борба".

Ролята на нашето подразделение в НАТО е описана и от капитан Димитър Кръстев, командир на българската рота от 1957 до 1964 г.:

"Боевата организация Български национален комитет е носител на революционния дух на нашите възрожденци и хъшове и иска да извоюва свободата на България. Така чиста и свята,

както я искаха Левски, Ботев

и Караджата

БНК ще се бори до победата над комунизма, до извоюването на политическа и духовна свобода и до осигуряването на правов ред и мир".

В началото на 60-те години в съгласие с политиката на Кремъл комунистическата пропаганда у нас започва да фабрикува материали срещу освободителната борба извън родината. В своята прощална реч д-р Г. М. Димитров казва: "Независимо дали ние сме във военни униформи, или цивилно облекло, ние всички до един оставаме войници на свободата и независимостта!"

Затова на 20 юни 1964 г. при разформироването на рота 4093 към НАТО се възприема нова тактика. На политическите емигранти се дава възможност да останат на служба в американската армия.

А според Сава Севов, който е и автор на книгата "НАТО българска рота 4093, 1951-1964", Пентагонът е похарчил за нашата рота $150 млн. за всичките тези 14 години. Българите обаче напълно си заслужават вложените в тях средства. И скоро получават правото да носят знака S (special), защото в техния сектор - за разлика от другите национални роти! - няма регистриран нито един опит за кражба на охраняваното имущество,

нито един

инцидент

с транспортно средство. А изкушенията са били големи, защото е ставало дума за огромни количества оръжие - и американско, но и трофейно немско, което невинаги е било описано.

През 2002 г. трима ветерани от рота 4093: Сава Севов, Стоян Михайлов и Михо Михов, посещават Националния военноисторически музей в София. Те даряват униформи, лични вещи и други, които се пазят в експозицията на музея. И тези артефакти не са само свидетелство, а и повод за гордост, тъй като, както обобщава в книгата си Сава Севов: "Никъде извън територията на България след Втората световна война не е имало такъв феномен, такава компактна група от стотици българи доброволци в казарма, с активна антикомунистическа и идейно-политическа дейност".

Как българските ветерани в НАТО са ни помогнали при официална визита в Сеул в наши дни , четете тук