Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Как Тодор Колев накара Живков да повярва, че е призрак На 15 февруари се навършиха 9 години от смъртта на великия актьор.

След конфузната сцена с изнасилването на Катя Паскалева в “Козият рог” Методи Андонов го успокоява, че героят му бил най-хитрият

Актьорът изиграва 450 пиеси с обувките на цар Борис III. Взел ги за спомен от театър “София” и ги завещал на сина си Александър

Бившият Първи го гледа в “Човекоядката”, но след това на банкета не му позволяват да седне на масата му

"Давах си сметка, че при мен всичко става трудно, не мога да се похваля с лесни признания. Не ме признаха нито рано, нито лесно. Но където съм успявал, съм получавал награди."

Това е една от изповедите на Тодор Колев, който приживе разказваше, че често е бил недооценен актьор. Разбира се, това не го е огорчавало, а по-скоро му е давало урок. На 15 февруари се навършиха 9 години от смъртта му и по този повод "168 часа" ще разкаже някои от емблематичните му истории.

По време на социализма всяка постановка трябвало да бъде одобрявана на художествен съвет. На тези заседания един от най-често задаваните въпроси бил:

Как може един Тодор Колев да не е заслужил артист?

Това винаги било доста неудобен момент, защото актьорът играел в най-гледаните и доходоносни представления, от които театрите се издържали, но никога не получавал награда.

Така станало и с една от най-силните му постановки - "Човекоядката" - тя била толкова известна, че на представлението дошъл и Тодор Живков.

"Никой не влизаше в т.нар. правителствена ложа и се радвах, че Тодор Живков е дошъл и седи в нея – разказва в книгата си "Варненското софиянче от Шумен" актьорът. – Макар да бяхме отдалечени един от друг, ние бяхме очи в очи. От сцената аз трябваше да изговарям репликите от "Хамлет": "Духът съм аз на твоя стар баща..." Това бе върхът на удоволствието - за една-единствена вечер аз, от нивото на моето призраково положение, можех да говоря някои неща към седналия насреща ми Тодор Живков. Получаваше се намекът, че едва ли не неговият призрак се появяваше."

След представлението имало банкет в клуба. Обикновено

Тато обичал да прави такива сбирки

при посещенията си в театрите. За тази цел в залата се слагала по-дълга маса, където седял бившият Първи. Най-куриозното обаче било, че още преди спектакъла директорът на театър "София" Кольо Георгиев и Иван Радоев обяснили на Тодор Колев, че по протокол не може да седне на официалната маса при Живков.

"Смехотворна история – заявява Тодор Колев. - Излиза, че главния герой го няма."

Първата му реакция, както често се случвало, била спонтанна. Заявил им, че си тръгва и изобщо не го интересува кой може да го задължи да остане. Неговите приятели обаче започнали да го разубеждават. Представлението свършило, Колев се появил в залата, но с изричната забрана да сяда на централната маса. На нея били Татяна Лолова, Коста Цонев и Невена Мандаджиева, като последните двама дори не участвали в пиесата. Накрая си намерил място точно до вратата на кухнята, но се чувствал излишен.

"Човекоядката" е пиесата, която актьорът оценява като една от най-добрите, в които е играл. От нея пазел много скъп спомен.

По онова време на театрите се раздавали вещи, конфискувани от царския дворец. В Народния имало цели сервизи на цар Борис III, а във филма "Цар и генерал" реквизитът бил пълен с оригинали, собственост на неговото семейство - кърпи, прибори, посуда, все

ценни неща, разпилени след това

Така от Народния театър били изпратени дрехи в театър "София". Точно тогава Тодор Колев търсел подходящ костюм за героя си в "Човекоядката". Гардеробиерът първо му дал да облече костюма на Иван-Асен Георгиев, който бил осъден на смърт в обвинение за шпионаж, но дрехата била прекалено плътна и по-голям размер.

"Докато разглеждах другите неща, видях едни обувки, много стари и малък номер, като за мен – спомня си Колев. - Попитах на кого са и се оказа, че са на цар Борис III. Твърде особени обувки, английско производство, с лачено бомбе. Демоде, но съвсем нови. Обух ги, станаха ми и понеже трябваше да куцам, дадох ги на обущаря да мине единия ток на шмиргела. След това ми попадна костюм, наистина баровски, тъмносин, от хубав тънък плат, на човек чужденец, починал преди пет-шест години, с твърде особена съдба: осъден у нас, лежал в затвора. Така съживих костюма. Нещо ми беше влязло в главата и като някакъв фаталист повярвах, че като давам на вещите втори живот, това ще подейства като магия. След години какво ми стана, не знам, сложих в обувките бележка (бях ги взел за спомен), че ги оставям на сина си Александър - той да знае, че това са обувки на цар Борис III, с които баща му е

изиграл 450 представления на "Човекоядката".

И въпреки че тази постановка се играе дълги години и осигурява финансовата стабилност на театъра, Тодор Колев отново стига до сблъсък с Тодор Живков. Няколко дни преди 24 май бившият Първи отишъл да гледа постановка, но този път след пиесата някой трябвало да го забавлява на банкета. Директорът на театъра помолил актьора да дойде с групата "Иръпшъните", в която участвал, за да свирят пред гостите. Първоначално Колев отказал, но след това размислил и се съгласил.

"Никога няма да забравя очите на Тодор Живков – разказваше артистът. - По време на изпълнението колегите ми се радваха, смееха се, крещяха. А той седеше на същата голяма официална маса, гледах го, бях с групата буквално на два метра от него. Всичко вика, крещи, смее се,

той дори не се усмихва,

само погледът му недвусмислено ми говореше: "Толкова си ми ясен!" Гледаше ме буквално като прочетен вестник. И накрая тези, които трябваше да станат заслужили артисти, станаха, аз отново бях подминат. Не бях обиден, разказвам го като куриоз."

Разбира се, след като жъне успехи в театъра, Тодор Колев започва да мечтае за киното. Една от най-вълнуващите му роли е във филма "Козият рог".

Мястото на снимките е около Рилския манастир. Той е суперпритеснен заради прочутата сцена с изнасилването на Катя Паскалева. Актрисата била затворена в метоха, намиращ се по пътя за светата обител. Вътре лежала гола, завита с халище, а режисьорът Методи Андонов бил забранил всякакви излишни влизания при нея. Действал много интелигентно. По сцената се работило цели два дни.

"Насилниците" стояхме отвън и влизахме един по един при нея – посочва Тодор Колев. - Докато чакахме, се шегувахме: "Методи ни предупреди никой да не остане отдолу по бельо". Но всеки от нас, като си свършеше епизода, излизаше смутен и потен. На премиерата на филма всички непрекъснато се извинявахме на Катя за ситуацията, която сме снимали, и как тя дълго време е била подложена на неудобство. При срещите с публиката хората непрекъснато разпитваха за тази сцена, показвана за първи път в българското кино. Методи излизаше от въпросите единствено с чувство за хумор. Тогава с мен бяха заснети кадри, които не влязоха във филма. Методи бе развил образа ми в посоката, че той е най-хитрият и умният между турците, затова не го и убиват. Неговата смърт не се показваше. Дори на финала на филма, когато бащата (Антон Горчев) си пали къщата, аз идвам на кон, стоя отстрани и гледам леко усмихнат като Джокондата, както ми говореше Методи. Въобще се получаваше, че аз едва ли не съм победител в цялата история, и затова сцената падна. Така че си тръгнах последен от насилниците. Тях ги постигна отмъщението, "убиха" ги и те си заминаха."

С "Козият рог" е свързана още една подробност, на която Тодор Колев силно се ядосвал и затова я разказва в памет на Методи Андонов. Малко преди да започнат снимките на филма, излязло постановление на Министерския съвет "за насърчаване на създателите на българските произведения, получили широк отзвук и предизвикали голям зрителски или читателски интерес". Според него режисьорът трябвало да получи процент от

постъпленията, равняващ се на 93 хиляди лева

В продължение на година Андонов ги чакал, правел планове с тези пари да плати жилището, в което живее, да му направи ремонт и да си купи москвич. Точно се бил развел и тази сума щяла да бъде неговият нов старт.

На събрание обаче се гласувало ново постановление, с което парите били намалени на 63 хиляди. Това го разстроило, но той продължил да ги очаква. В един случаен ден сумата била орязана отново, този път с много повече – паднала на 19 хил. Методи Андонов решил, че все пак ще успее да си плати жилището и да си купи москвич. Несправедливостта го измъчвала и според някои може да е сред причините за внезапната му смърт. Той умира само на 42 години.

"Методи се подготвяше за снимки на нов сериен филм по сценарий на Константин Павлов, в който и аз щях да участвам – разказва Тодор Колев. - Няколко дни преди смъртта си дойде в театър "София" да ми съобщи, че всичко е готово. Художественият съвет ме беше одобрил и трябваше да говорим с ръководството на театъра да ме освободят за необходимото време. За мен беше прекалено голям празник, ролята беше чудесна и в радостта си поисках да го почерпя. Но той отказа, въобще не пиеше. Аз все пак поръчах, сложих пред него малката водка.

Молих го поне да потопи устните си, да отпие

в името на бъдещата ни работа, но чашата остана недокосната. Отново го попитах за прословутите пари, бил ги получил преди няколко дни. И след няколко дни една сутрин Мавро ми се обади много рано да ми съобщи, че Методи е починал. Експертизата след аутопсията беше много странна. Излизаше като че ли този човек не е спал с години! А той нито пушеше, нито пиеше, не ходеше по нощни заведения и не купонясваше с компании до сутринта. Беше аскет! Но спадът на цифрите от 93 на 63, на 19 ми се струваше потресаващ. Затова реших да разкажа случая. А колко още можеше да направи Методи и в театъра, и в киното. Просто някои съдби щяха да бъдат по-други…"