Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

По соца "Евксиноград" се радва на световна слава

Въпреки многобройните мегаломански мастодонти, които никнат като гъби след дъжд по време на дългото управление на Живков, дворецът "Евксиноград" все пак остава едно от

най-предпочитаните места за почивка

Ремонтиран и многократно разширяван с допълнителни постройки по времето на соца, той е бил привлекателен не само за висшите партийци, а и за много чуждестранни гости.

"Някои пишат, че в стария дворец "Евксиноград" от самото начало са почивали и членовете на Политбюро, но това не е вярно - спомня си Дамян Дамянов. - Там са си издействали да почиват само Георги Димитров и Вълко Червенков. За разлика от тях Тодор Живков каза: "Не, за мен ще се построи нещо друго - ново". И донякъде е бил прав, защото някак е неудобно

да бъде в

царските покои

Така през 1952-1953 г. се построи така нареченият дом №1 "Тунела" - една огромна сграда, наречена така, защото колите минаваха под една арка. Тя е с басейни, със спа центрове, с прекрасни апартаменти и цялата мирише на благородна смола. После в южния край се построи дом №2. Той е на два етажа в копривщенски стил с много луксозни апартаменти и дебели стени, бил съм три години там. В първата половина 60-те години на ХХ век започнаха да се строят и

шест вили,

т. нар. особняци. А през 1970 г. направиха и Слънчевото бунгало на плажа на Тодор Живков. Беше грандоманска и бих казал, грозна постройка. Към нея имаше и специален асансьор, тъй като брегът е висок и се спуска много отвесно на около 30 метра. А имаше и една ниша, един малък залив с площта на около пет ресторанта, в която беше така нареченото Слънчево бунгало, предназначено само за Тодор Живков и за неговото семейство. Построи се и още една, много

кичозна наколна дървена къща

в самото море, за да имало къде да се излягат другарите над вълните."

С мащабните обновления вече се разширява и кръгът от правоимащи, които могат да почиват в обетованото кътче. Такива са членовете на Политбюро, първият секретар, кандидат-членовете на Политбюро, шефът на БЗНС, председателят на Народното събрание - общо към 20 души с техните семейства. Разбира се, после към тях се добавят и женените деца, внуците и т.н., а и немалък брой редовни посетители от чужбина.

"Чуждите гости, някои от които държавни глави, бяха много благодарни - споделя Дамянов. - За тях имаше специални екстри. Да речем, в "Евксиноград" се построи нов вълнолом, на който идваше една яхта полувоенна и разхождаше гостите.

Е, за Енвер Ходжа трябваше боен кораб, защото беше по-голям мегаломан и от Тодор Живков. Също ни возеха и с моторници. Редовно ни организираха и екскурзии до Ропотамо, Плиска..."

Запазена марка на морското ни бижу по време на соца са т.нар. вечеринки. На тях се канят гости, които се надпреварват, за да спечелят благоволението на Първия.

"На тях представяха художествена програма - разказва Дамянов. - В събота и неделя пък имаше танци. На

огромната веранда на цар Борис III

над морето идваше оркестър. Канеха се артисти, балерини даже от София от Музикалния театър ги докарваха с правителствения самолет. Спят една-две нощи и ги връщат. Или от Бургаския театър, от Варненската опера, от Русе... И ако Живков е там, дамите гледаха да го поканят. Когато се запознаваха с другарите, главно им искаха разни услуги, разменяха се телефони, адреси покрай танци, покрай терени..."

Прекрасният крайморски дворец се радва и на особено внимание от чужди лидери. По спомените на Дамянов в него са обичали да отсядат не само политици.

"Например пристига ген. Бирюзов и го настаняват в самия дворец или най-много в "Тунела", но и той е наравно с другите почиващи - разказва Дамянов. - Маршал Захаров, шеф на съветските ракетни войски, също се хранеше с нас в стола. Но когато дойдеше

Хрушчов,

не можехме

да го видим,

защото той отсяда директно в двореца и не ходи на плаж. От другите държавни глави помня Янош Кадар, чешкия президент Клемент Готвалд и поляците Гомулка и Циранкевич, които също много обичаха нашето море. Ким Ир Сен също го помня, както и анголския президент Агостиньо Нето. Източногерманците много по-рядко, докато румънските лидери изобщо - те си почиваха на тяхното Черноморие. Идваха често и представители на разни режими, които нашите финансираха, като един много красив мъж – Амилкар Кабрал, председател на Фронта за освобождение на островите Зелени нос и Гвинея Бисау, който всяка година почиваше в "Евксиноград". Често ни посещаваха и председатели на западни компартии като Жорж Марше, Палмиро Толияти, Енрико Берлингуер, които бяха настанявани в шестте вили с апартаменти от по 600 кв. м и със специална охрана. Инкогнито е идвал на частно посещение и бившият президент Ричард Никсън

Франц Йозеф Щраус е гостувал поне три пъти. Любопитно е, че тайно там са гостували и звезди като Брайън Уилсън, съоснователя на моята любима група "Бийч бойс", който през 1964 г. пристига от Турция. Само Горбачов не ходеше по почивни домове."