В световната история необичайните протести не са някаква рядкост. Но независимо от каузата, която защитават, някои от тях наистина са впечатляващи с начина си на провеждане и използваните изразни средства. По правило се бунтуват предимно онеправданите. В Древен Египет това са робите, а в Римската империя - плебеите. Други пък, като протестантите, които се надигат срещу католиците, са оказали огромно
влияние върху човешкото развитие
изобщо.
Но има и много по-необичайни начини на съпротива срещу установения ред. От днешна гледна точка вероятно лудитите в Англия изглеждат доста странни. Те са били квалифицирани работници от средната класа – тъкачи и текстилни занаятчии. В началото на ХІХ век обаче те изведнъж обявяват война на машините, тоест срещу загубата си на препитание, причинено от навлизането на модерната техника. Въоръжени с каквото им попадне, привържениците на "стария ред" се нахвърлят с ярост върху неодушевения предмет на тяхното недоволство и започват да чупят оборудването на фабриките. Британската империя реагира с въвеждането на строги закони за този вид престъпление и в крайна сметка водачите на нарушителите, между които и 16-годишно момче, са обесени на набързо издигнати бесилки. Крутите мерки обезкуражават борбата им и с това приключва един сериозен опит за промяна на света.
На този фон странен, но и
величествен в простотата си
е протестът на Махатма Ганди в Индия, който в крайна сметка довежда огромната азиатска страна до незавимост. През 1930 г. привърженикът на мирната съпротива решава да използва солта, за да поведе сънародниците си към свободата от английското колониално владичество.
Още от XIX век британските окупатори регулирали отблизо производството и търговията на редица стоки, между които и солта. Така на индийците е забранено не само да произвеждат, но и да търгуват с насъщната подправка и те били принудени да я купуват на баснословни цени.
В знак на протест Ганди и някои от неговите последователи тръгват, извървявайки по около 20 километра на ден, докато стигнат до брега на океана. По протежение на пътя, който е приблизително 400 километра, към тях се присъединяват хиляди хора. Накрая на морския бряг Ганди намира парче сол и го вдига над главата си, за да заклейми политиката на Британската империя.
Оттогава хората започват да извличат и да продават сами солта, вследствие на което са арестувани 80 000 души, включително и водачът им Ганди. Но година по-късно британските представители се съгласяват да се срещнат с Ганди и
да прекратят контрола си
върху солта.
А някои от протестите могат да бъдат и доста отвратителни. Доказва го случаят с протестиращите земеделски производители от най-южния индийски щат Тамил Наду. Натоварени от непосилни заеми и унищожена от сушата реколта, през 2017 г. гладуващите селяни излизат на протести. След като за две седмици никой не ги чува и не се вземат мерки за намаляване на
убийствените дългове,
те решили да носят със себе си и специален "реквизит". Първоначално си окачили въжета на врата – символ на самоубилите се техни събратя, и в знак на мълчанието на властите си вързали черни кърпи през устата. Когато това не помогнало, според в. "Индия Тудей" на 16-ия ден те взели със себе си
истински
човешки черепи
Но тъй като и това не дало резултат, започнали да носят змии и плъхове в устата си. С това искали да покажат, че недолюбваните твари са единственото, което им е останало за храна.
Макар и не толкова противни, в света има и други екзотични начини на протест. Изменението на климата е един от най-сериозните проблеми за Малдивите. Много от стотиците райски атоли, от които се състои тази страна се издигат на средна височина от едва 1,5 м над нивото на Индийския океан. Уплашени от предупрежденията на учените, че заради глобалното затопляне могат да потънат под водата, през 2009 г. тогавашният президент Мохамед Нашид решива спешно да свика кабинета си. На заседанието те измислят оригинален начин светът да ги чуе. Облечени в черни водолазни костюми, Нашид и 11 от неговите министри, вицепрезидентът и секретарят на кабинета му се спускат на дъното на океана с бяла пластмасова табела, на която с водоустойчиви маркери изписват сигнала за помощ SOS.
За съжаление, малко след това
Нашид е свален
от власт
при акт, който много наблюдатели определят като държавен преврат, и по-късно е осъден на 13 години затвор след"политически мотивиран процес" по определението на "Амнести Интернешънъл" .
Въпреки това популярният сред народа си Нашид не пада духом и призовава гражданите да излязат на улицата и "да се изправят срещу диктаторската власт на режима". И те наистина го подкрепят, а някои от привържениците му дори отиват и по-далеч. В знак на солидарност към осъдения си лидер 100 водолази се отправят на подводен протест и се гмуркат на дълбочина 5 метра, носейки табели с лозунги: "Освободете Нашид сега!", "Свобода за климатичния герой!" и "Демокрацията е в затвора!". Невероятната история завършва с хепиенд, защото накрая Нашид е освободен.
Нещо повече – през 2019 г. той се върна в политиката и стана председател на парламента на Малдивската република.

За съжаление, в историята има прекалено много случаи на протести, които нямат подобен щастлив завършек, въпреки че са изключително достойни. Така форма на протест се явява животът на Витолд Пилецки. Той води доста сносен живот в семейната си ферма, когато нацистите завладяват страната му. И въпреки че е могъл да си живее спокойно дори при окупацията, на 19 септември 1940 г. силно вярващият католик решава на своя глава да отиде във Варшава и да направи така, че да попадне в концлагер
Според биографа му Джак Феруедър, който е бил военен кореспондент в онези години и разкри историята през 2011 г. пред сп. "Тайм", с този съзнателен и доброволен акт полският герой е искал да организира съпротива в самите концлагери. Зад телените огради в един момент Пилецки се оказва в сърцето на клетка на борци от съпротивата и прекарва месеци в саботиране на лагерните съоръжения, пренасяйки съобщения и информация до съюзниците и дори убивайки офицери от SS. Пилецки първи потвърждава целта на нацистите за унищожаване на евреите още през 1941 г. , след това през 1942 г. неговата група изнася информация и за съществуването на газовите камери и едва през 1943 г. той осъзнава, че трябва да помисли и за себе си и да се измъкне.
И по чудо наистина успява да избяга,
прекосява
160 километра
през територии, контролирани от нацистите, и се присъединява към полската въстаническа армия. Въпреки невероятните му подвизи краят на неговата история не е щастлив. В крайна сметка той е заловен и измъчван от полския комунистически режим и екзекутиран през 1948 г. Оттогава е бил почти изтрит от историята, преди да бъде удостоен с някои от най-високите полски отличия чак през 2006 г.
Открай време на върха на недоволството винаги са били младежите и най-вече студентите. През 1766 г. прословутият Голям бунт на маслото разтърсва дори престижно учебно заведение като Харвардския университет. Твърди се, че това е най-ранната документирана студентска демонстрация в историята на Америка. Назовали себе си "Синовете на Харвард", протестиращите демонстрирали срещу качеството на храната, сервирана в трапезарията на колежа, което било наболял проблем от десетилетия.
Първоначалната искра тръгва от една порция храна, приготвена с гранясало масло, което накарало студента Аса Дънбар (който, между другото, е прадядо на бележития философ и идеолог на мирния протест Хенри Дейвид Торо) да извика на един от преподавателите: "Нашето масло смърди! Дайте ни масло, което не мирише". Това се превръща в мантрата на протеста, който довежда до масово излизане. В отговор на въстанието университетът впоследствие се опитва да изключи половината от студентите, но без особен ефект. Причината е, че нито един от подбудителите така и не бил натопен от своите колеги. А накрая със съдействието на губернатора на щата Масачузетс отговорните лица в крайна сметка се извинили на Съвета на надзорниците и въпросът бил уреден мирно и тихо.
Все пак обикновено протестите на академичната младеж са гръмки, буйни и по-често
завършват с ексцесии,
но в съвременния свят някои от тях будят и умиление. Например студентите в Чили, които на 1 септември 2011 г. излизат с искания за повишаване на образователните стандарти и намаляване на университетските такси за обучение. След поредица от протести, при които се стига до насилие, те решили да покажат възможно най-мирната форма на изявена гражданска позиция. При нея повече от 100 двойки студенти започват да се целуват масово пред катедралата в центъра на Сантяго. Що се отнася до исканията – те са описани на плакат, носен от една от двойките момчета и момичета: "Любовта е безплатна, образованието не е!".
Любопитното е, че мирната демонстрация има успех и в резултат се създават фондове за заеми, при които лихвените проценти за студентски кредити падат от 6 на 2%.
Неизвестно дали вдъхновени от този резултат, но през следващата 2012 г. канадските им колеги от провинция Квебек също опитват подобен начин да привлекат вниманието върху проблемите си. И в началото продължителните им шествия, в които участват над 250 хиляди души, наистина са внушителни. Но за да засилят ефекта, при един от маршовете си те решили да се съблекат по бельо. Това бил техният забавен начин да отговорят на раздразнените служители на реда и на противопоставянето на кмета на публичното изразяване на недоволство. Така и не се стига до някакви ексцесии, освен че преди демонстрацията полицията предупреждава протестиращите в Twiter, че
голотата на
публично място
е в разрез със закона.
Далеч по-радикален в това отношение обаче е протестът на студенти в унгарския град Капошвар. През 2013 г. те решават да придадат на своето недоволство ексхибиционистки характер, след като в началото на октомври същата година им е забранено да носят къси поли, джапанки и прекалено много грим.
Освен това според устава дамите били длъжни да поддържат косата и ноктите си в прилично състояние, а мъжете да носят тъмни обувки и блейзъри. За да покажат несъстоятелността на подобни писмени правила, те използвали една клауза в правилника, която им дава право на по-леко облекло в горещи периоди, и "съвсем законно" направо се съблекли чисто голи.