Какво са зимните празници без музика? Песните са тези, които правят атмосферата още по-специална и одухотворена. Затова в целия свят отдавна се е утвърдил един репертоар от хитове, посветени на Рождество и посрещането на Нова година.

За патриотите ще уточним, че ние също имаме прекрасни коледни и новогодишни песни. Може би

най-известната българска песен

за Рождество е авторска - на Добри Христов. Текстът е на Елин Пелин и завършва с думите: "Коледари песни пеят: "Божи син роди се днес". И по целий свят се носи тая мила блага вест". И музиката, и думите са прекрасни, но колцина сънародници могат да я запеят в наши дни? От друга страна, това едва ли е някаква изненада, тъй като самото празнуване на Коледа у нас в един почти половинвековен период беше поставено вън от закона.

А без да търсим вина за това, че не познаваме добре собственото си музикално наследство, и в България, както и в целия свят истинските хитове вече отдавна са почти едни и същи. Но е любопитно как са станали любими на хората, въпреки че обикновено са създадени по съвсем случайни и дори различни поводи, и то от хора, които не са имали специално музикално образование.

С продадени над 50 млн. копия рекордът в Книгата на "Гинес" за най-продавана коледна песен държи "Бяла Коледа" (White Christmas) на Бинг Кросби, а историята зад този вечен хит е завладяваща. White Christmas е излъчена за първи път

на Бъдни вечер

през 1941 г.

по време на радиошоуто на Бинг Кросби.

Песента е написана за музикалния филм Holiday Inn, излязъл на екран година по-късно. Тогава композицията печели "Оскар" за най-добра оригинална песен. Авторът на песента Изи Балин, бивш пеещ сервитьор от китайския квартал на Ню Йорк, е роден в Беларус като Израел Берлин. Бил едва петгодишен, когато през 1893 г. заедно с родителите си и осемте си братя и сестри се преместили зад океана. По-късно той

ще смени името си за трети път

и като Ървинг Бърлин ще остане в историята като един от най-великите американски автори на песни.

Най-учудващото е, че Бърлин, който, между другото, е написал и "Бог да благослови Америка", си имал специално назначен музикален секретар, тъй като сам не можел нито да пише, нито да чете нотни текстове. Единственото, на което бил способен, било да изсвири кратка мелодия върху черните клавиши на пианото.

Затова, когато създавал нова песен, той обикновено изтананиквал мелодията и диктувал думите й на своя помощник. На всичкото отгоре е крайно необичайно, че именно той създава най-касовия коледен хит, тъй като Бърлин бил ортодоксален евреин. И когато след няколко години един журналист се сетил да го попита за противоречието на празнуването на Рождество с еврейската му вяра, той отвърнал: "Написах я като американец".

А в деня, в който Бърлин влиза в офиса си на Бродуей с песента в главата си, казва: “Това не само е най-добрата песен, която някога съм писал, това е най-добрата песен, която някой

някога е писал”

Вероятно заради това освен Бинг Кросби през годините толкова много от най-известните изпълнители са я пели - Елвис Пресли, Боб Дилън, Уили Нелсън, Боб Марли, U2, Гуен Стефани...

Друг странен факт е, че "Бяла Коледа" се ражда през лятото в слънчева Калифорния. Но ако слушате "Нека да вали сняг" (Let it Snow!) внимателно, ще забележите, че не се споменава Коледа. Причината е, че е написана от Сами Кан и Джул Стайн през юли 1945 г. в Холивуд, Калифорния, през един от най-горещите дни в годината.

Същото важи и за "Дядо Коледа идва в града" (Santa Claus Is Comin' to Town). Тя се ражда спонтанно по време на пътуване с метрото през 1933 г. от Дж. Фред Кутс и Хейвън Гилеспи.

Създадена е буквално за броени минути, но големият й пробив идва около година по-късно, когато американският певец Еди Кантор я изпълнява в своето радиошоу.

Но какво да кажем тогава за песента Jingle Bells (Дрънкащи камбани) - една от

най-натрапчивите мелодии,

които се чуват отвсякъде на коледните и новогодишните празници, която изобщо не е била предназначена да бъде коледна песен.

Първоначално озаглавена The One Horse Open Sleigh ("Открита шейна за един кон"), в нея няма нито една препратка към Рождество - не се споменава Дядо Коледа, подаръци или коледни песни. Причината е, че според Ейс Колинс, автор на "Историите зад големите хитове за Коледа", песента е написана от Джеймс Лорд Пиърпонт специално за срещи на американски тийнейджъри през 19-и век, които подобно на собствениците на луксозни спортни автомобили в наши дни навремето са се опитвали да впечатляват момичетата с теглени от коне шейни.

Но има и далеч по-мрачни поводи за писане на коледни песнички. Доказва го песента Do You Hear What I Hear ("Чуваш ли това, което аз чувам?"), която има апокалиптичен оттенък. През 1962 г. по време на разгара на кубинската ракетна криза Ноел Регни и Глория Шейн Бейкър я пишат в отговор на заплахата от ядрена война. По-късно Бейкър споделя пред The Atlantic, че поради страшното настроение на нацията по това време тя и Регни са имали трудности да я изпеят, без да плачат.

Въпреки оптимистичната мелодия произходът на песента Winter Wonderland ("Зимна страна на чудесата") също е доста тъжен. Ричард Смит я пише през 1934 г. в Пенсилвания,

докато се лекува

в санаториум

от туберкулоза - печално известна като "жълтата гостенка" в онези години. Докато боледува там, той участва в конкурси за писане на музика за рекламни кампании. Според изследователя Колинс Смит е написал "Зимна страна на чудесата", след като видял деца да играят пред прозореца му в снега и си спомнил, че е правил същото като момче. Той умира от болестта през 1935 г. и така и никога не вижда как празничната класика, създадена от него, оглавява класациите.

I'll Be Home for Christmas ("Ще съм у дома за Коледа"), записана през 1943 г. от Бинг Кросби, също има невесел произход. Тя е написана в чест на войници отвъд океана по време на Втората световна война, които копнеят на празниците да бъдат у дома със семействата.

What child is this ("Какво дете е това?") е роден от

близко до смъртта преживяване

През 1865 г. Уилям Чатъртън Дикс, мениджър в застрахователна компания, е повален на легло, депресиран след тежко, животозастрашаващо заболяване.

Неговият опит отново разпалва вярата му и той е автор на няколко химна, включително този. Когато най-накрая е публикувана през 1871 г., песента е настроена към мелодията на Greensleeves, романтична балада от 16-и век, разказваща за мъж, изпълняващ любовна серенада на своята доста отчуждена дама.

В същото време според една упорита легенда Greensleeves е

създадена от английския крал Хенри VIII

за неговата бъдеща съпруга Ан Болейн.

Твърди се, че Болейн е отхвърлила опитите на краля да я съблазни и този отказ е споменат в песента с думите "ме отхвърли неучтиво". Историците са категорични, че Хенри VIII е бил много уважаван като музикант и композитор в своята епоха. Един от най-известните английски монарси обаче е известен и с разюздания си живот, шестте си брака и най-вече с екзекуциите, една от които е и на любимата му Ан Болейн, което никак не навява празнични чувства.

Но има и други спорни примери в това отношение. Коледната песен Good King Wenceslas ("Добрия крал Вацлав") е може би една от най-известните в западния свят. Посветена е на чешкия крал Вацлав, който

след смъртта си

е обявен за светец

ази песен е написана през 1853 г. от Джон Мейсън Нийл по традиционна народна мелодия, изпълнявана пролетно време в продължение на повече от 5 века.

Самата история в песента е за краля (или херцога) на Бохемия отпреди повече от 1000 години, който, като видял от замъка си бедни селяни, взел храна и дърва, за да им ги дари. Сюжетът сигурно е нагласен така, че да поощрява благотворителността по Коледа, но всъщност истинската история на крал Вацлав (907-935) е доста кървава.

Бащата на Вацлав е бил херцог на Бохемия и е бил християнин, но майка му вероятно е била езичница. Баща му умира, когато той е на 12 г., и докато не навърши пълнолетие, майка му поема властта като регент. През това време баба му Людмила се грижи за Вацлав и го отглежда като християнин, като води свещеници, които да го учат. Точно заради това се предполага, че майка му не само е прогонила Людмила в далечен замък, а там е

убита от охраната

на кралицата!

Все пак, когато навършва 18 г., Вацлав поема контрола над херцогството си. След това той защитава Бохемия от няколко нашествия на чужди владетели и според легендата дори успява да прогони майка си и нейните езически последователи от своя дворец. Успял да въведе добра образователна система и справедливи закони. Но след 4 години брат му Болеслав му скроил заговор. Братът го поканил да отпразнува с него деня на светец, но по пътя към църквата Вацлав бил нападнат и

намушкан до смърт

от трима от приближените на Болеслав.

Измислената история, разказана в песента, е написана от чешкия поет Вацлав Алоис Свобода през 1847 г.

По древна мелодия е направена и "Ела, ела, Емануил" (O Come, O Come, Emmanuel), която звучи като григорианско песнопение и по същество наистина е такова. Текстът на песента датира от 12-и век или дори от по-рано, а мелодията е създадена поне преди 15-и век.

Оригиналният автор на този завладяващ химн остава неизвестен, но най-широко признатото предположение е, че е бил обикновен монах или монахиня. В началото на 19-и век англикански свещеник на име Джон Мейсън Нийл прочел древна книга с поезия и химни и открил това непознато стихотворение на латински заедно с музикален съпровод.

Нийл знаел 20 езика, включително латински, и успял да преведе тази песен на английски. По това време той живеел на островите Мадейра в Атлантическия океан, където създал сиропиталище и специално училище за превъзпитание на момичета, които са били проститутки. Именно на тях свещеникът за първи път изсвирил този химн и оттогава той става популярен.

Първоначално щастлива съдба има и удивително красивата френска коледна песен Cantique de Noеl, по-известна като O, Holy Night ("О, свята нощ"). Тя е написана през 1847 г., когато френски енорийски свещеник помолил местен поет да напише коледна песен. Поетът написал красивите текстове и помолил приятел композитор да създаде музиката. Великолепната коледна песничка бързо се разпространява из цяла Франция, но местната църква скоро с ужас открива, че авторът е социалист, а композиторът - евреин. Все пак хората продължават да я пеят и през 1871 г., когато на Бъдни вечер по време на Френско-пруската война френски войник изскочил от окопа си невъоръжен и я запял. На бойното поле настъпва тишина и когато той свършил, германски войник излиза и му отговаря с любима немска песен, което е последвано от паметно коледно прекратяване на огъня.