Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Мариан Вълев:

- През 1994 г. дебютираш във филма "Граница". Играеш бунтар против системата. Такъв ли си в реалния живот?
- Като млад бях наистина бунтар. Непрекъснато не се съгласявах с нещо. Имах много силно развито чувство за справедливост. Бунтувах се против всичко общоприето, против рутинния начин на живот.
- Участвал ли си в бунт?
- Участвал съм. Най-интересните години от моя живот бяха през 90-те, когато се промени тази система. Аз бях част от механизма, който я промени. Свидетел съм на точния момент, в който се извърши този преход.

Бях един от организаторите на прословутата
студентска стачка,

която свали комунистическото правителство. Познавам нещата из основа и ми е смешно, когато в момента слушам хора, които си приписват заслуги за тази прословута студентска стачка. А ние бяхме по 20-ина човека от ВИТИЗ, Софийския университет и ВИАС. Това бяхме хората, които организираха стачката и повярвайте ми тия лица, които излизат по телевизията и претендират, че са били част от нея, ги нямаше там.
- А сега срещу какво се бунтуваш?
- Вече съм на 40 и не се бунтувам срещу нищо. Единственото, което искам да правя, е да бъда отдаден на работата си, да живея пълноценно и да се забавлявам. Сега се бунтувам по-скоро срещу себе си, срещу някои черти, които имам. Опитвам се да живея по-нормално и да не наранявам никого. Искам да бъда в хармония със себе си и заобикалящия ме свят. Вече съм разбрал, че бунтът не е точният начин да постигнеш хармония със света.
- Чувстваш ли се известен? Спират ли те на улицата фенове?
- Вероятно съм известен, но не се чувствам такъв. Нямам проблем да се разхождам по улиците и да комуникирам, с когото и да е. Разпознават ме, снимат се с мен, искат автографи. И това е в реда на нещата. Известността е доста криворазбрана понякога. Някои хора я разбират по различен начин.
- Каква е известността през твоите очи?
- Аз съм актьор. Личността ми е обществено достояние. Бих искал да бъда известен с образите, които създавам. Искам тези характери, които играя, да бъдат известни, а не човекът Мариан Вълев.
- Решаваща ли е дебютната роля за един актьор?
- За известността определено е решаваща, но като изграждане и еволюция на един актьор не. Тя просто е добър старт. Има роли, в които може да се провалиш, има и роли, които само този определен актьор може да изиграе. Това, че не си успял в дебютна роля или в дебютния си филм като режисьор, не означава, че няма да успееш следващия път. Това е игра.
Хората смятат, че е въпрос
на живот и смърт,
но това е изкуство, ние се забавляваме.
- Веднага след филма "Граница" заминаваш за САЩ. Какво прави там?
- Там се занимавах с какво ли не. Работих различни неща, което е много важно за един актьор. Ако се дистанцираш от хората, от заобикалящата те среда и започнеш да си вярваш, че си добър актьор, това ще е убийствено за подготовката ти.
Ние не трябва да бъдем откъснати от света.
Актьорите не трябва да се затварят в свои общества
и кръгове, защото по този начин ограбват възможностите и средствата си. Най-важното средство на един актьор е наблюдението.
През живота си работих доста неща и се гордея с това като актьор. Срещал съм се с всякакви хора. Опитвал съм се да ги опознавам и разучавам фино и съм се старал да не ги подлагам на психоанализи и да ги обиждам. Никога не съм забравял, че съм актьор, че това е моето разбиране за живота - да наблюдавам и изучавам хората, да разгадавам характерите.
Това е много забавна работа. В Америка имах възможността няколко години да наблюдавам едни по-различни хора от нас като манталитет, като разбиране и взаимоотношения. Това беше много полезно за мен.
- Какво не ни достига, за да постигнем успеха на американското кино?
- Много неща не ни достигат. Като човек, който работи във филмопроизводството, имах щастието да снимам в американския филм "София" с Крисчън Слейтър и Доналд Съдърланд. Много неща имаме в повече от тях. Киното е изкуство, което се прави с пари, това е факт, и колкото и да ни се иска, не можем да го пренебрегнем.
Естествено това, че имаш много пари, не е гаранция, че ще направиш добър филм, но пък ако нямаш пари, е почти сигурно, че ще се провалиш. Има хиляди причини за това в Щатите да са по-добри в киното, но много важни са школата, начинът на подготовка. Някак си ние останахме назад във времето като познания върху киноизкуството.
Определено не липсват таланти, по-скоро липсват хора, които да ги развиват. Един талант не значи нищо без подготовка. Ако се огледаме по улиците, ще намерим страшно много таланти, но това не е достатъчно. За да се развива един талант, трябва да се инвестира в него материално и духовно.
- Кой откри таланта в теб?
- Аз не знам дали съм талантлив. Моето разбиране е малко по-различно. За мен талантът е 10%, а останалите 90% са страшно много труд, работа и подготовка. Най-важното нещо за един актьор е подготовката. То е като да отидеш на риболов. Дейвид Линч има подобна мисъл за ловенето на идеите.
Той сравнява ловенето
на идеи с риболова
Колкото си по-подготвен, когато отидеш на риболов, толкова по-голям шанс имаш да хванеш голяма риба. В Америка има актьори, които се готвят с месеци или година за дадена роля. Това е начинът. Аз вярвам в тези неща. За мен е ОК да напълнееш с 20 кг за роля.
- Доста си обикалял по света. Какво те накара?
- Бил съм почти по целия свят. Със сигурност ми помогна да погледна в себе си. Аз претърпях известни разочарования, свързани с работата ми. Играх дълги години в един театър в София. За съжаление според моите виждания нещата не се получаваха и дойде един момент, в който това разочарование взе връх и просто се отказах от професията си.
Реших, че не мога да съм пълноценен в една ненормална за работа среда. Това беше преди 12 години. Реших, че за мен да си актьор е нещо повече от това
да излизаш всяка вечер
на сцената и да получаваш аплодисменти
Нямах възможност като актьор да се подготвям достатъчно добре и реших, че масовата бездуховност е обхванала и духовните среди. Видях, че на голяма част от колегите не им пука какво правят. Видях как талантливи колеги се превръщат в шутове и палячовци, за да се нахранят. Просто избрах да не съм такъв. Започнах да се занимавам с други неща, които ми помогнаха да наблюдавам други светове, да изучавам други хора, които не се срещат често, и малко актьори имат възможност да ги наблюдават в дълбочина.
- Как се върна към актьорството?
- Някои хора за 15 секунди разбират основния урок в живота, че човек може да бъде щастлив, само ако прави това, което обича. Никакви пари, власт и сила не могат да заменят усещането за лично щастие. Аз го разбрах след 15 г. Предполагам, че ми е липсвал моментът на лично щастие през всичките тези години.
Научих урока си след много лутания и много глупости, които направих. Научих, че единственото място, където мога да бъда полезен и да се чувствам щастлив, е моята професия. По стечение на обстоятелствата Християн Ночев, който е режисьор на "Граница" и Цветлозар Марков, който е един млад режисьор, ме поканиха да участвам в "Лов на дребни хищници". Филмът се оказа със страхотен текст и си казах с усмивка: "Как ли пък не, сега веднага ще стана пак актьор." Но се зачетох и характерът на моя герой ми стана страшно интересен и се оказа, че това минало, което притежавам, би могло да помогне страшно много на филма. Благодарение на тия две момчета се върнах в киното. Последваха нови филми и награди.
Спечелих "Златна роза"
за главна мъжка роля,

което за мен е голям жест и означава, че аз най-после съм се върнал на правилния път.
- Разкажи за семейството си.
- Имам син. С майка му сме разделени, но сме в прекрасни взаимоотношения. Имам си приятелка, но... Никой в семейството ми не се занимава с актьорство. Не знам дали за радост или за съжаление, нямам много близки приятели в професията. Така се случи в живота ми. От една гледна точка това е добре, защото ти помага да запазиш тази свежест на взаимоотношенията, когато излезеш пред камерата.
Аз съм доста разочарован
от българския театър
Направих опити да гледам български пиеси. Дори получих две предложения да се върна на работа там, но отказах с цялото си уважение. Не мисля, че това е нещото, което искам да правя. Доста "странни", бих казал, хора се появиха в българския театър, които обичат да налагат мнение и да бъдат оригинални. Резултатите са ужасяващи.
Почти не останаха български театрални режисьори, в които аз лично бих могъл да повярвам. Грозно е, когато виждаш талантливи актьори, които буквално се измъчват в образи, наложени им от режисьори, които нямат понятие за какво става въпрос. Не съм толкова умен, за да разбера откъде идва проблемът в българския театър. Просто забравихме текста. Режисьорите ни забравиха, че те трябва да служат на текста, а не текстът да служи на тях. Гледал съм трактовки на Шекспир, на Тенеси Уилямс, които ако видят какво са направили с текста им, ще се обърнат в гроба.
Някой си комплексиран режисьор е решил да се направи на много важен
и оригинален и си позволява да се изплюе върху гениални автори. Слава Богу, има няколко театрални режисьори, в които човек може да има вяра и с които може би някога ще работя. Така се случи в живота ми, че повече неща отказах, отколкото приех.
Предполагам, че съм си останал бунтар, макар че в много по-кротък вариант. За мен има една истина и тя е, че човек трябва да прави само това, в което вярва, когато се занимава с изкуство. Ако подхождаш занаятчийски към изкуството, само за да се нахраниш, резултатът почти винаги е трагичен. Това е моето мнение. Аз правя нещата, които обичам и в които вярвам. Никога нищо няма да направя за пари и слава.
- Искаш ли синът ти да стане актьор?
- Да си актьор значи да изразяваш сам себе си. Не можеш да насилиш някого да се изрази по този начин. Ако той иска, ОК. Аман от актьори и музиканти, певци, писатели, които са станали такива само защото имали голямо влечение към голямата сцена и искали да са пред публика. Това не е верен начин да започнеш тая професия. Това е изкуство. Това е начин да изразиш себе си. Тия неща не бива да се насилват.
- Всичките ти роли досега са криминални. Трудно ли се играе "бандит"?
- Напоследък така се случва. Но това не значи нищо. Аз съм играл и хомосексуалист. Хора са ме спирали на улицата и са ми казвали
как може толкова
хубаво момче да играе
хомосексуалист
Аз съм актьор и съм длъжен да изиграя всичко, което ми се предоставя на 100%. Дали ще е бандит, политик или доктор, аз винаги съм давал 100% от себе си. Изкуството се занимава с необикновените неща в човешкия живот.
Бандитите, ако въобще можем да ги категоризираме, са изключително интересни. Те са с различен начин на мислене. Когато играя даден характер, го защитавам на 100%, ако ще и да е сериен убиец. Длъжен съм да обичам този характер, за да го направя истински.
Не знам дали е трудно или лесно да се играе бандит, но е много интересно. Имам такива приятели, не го крия. Имам приятели полицаи, не го крия. Имам приятели от двете страни на бариерата и стоя по средата и наблюдавам. Това е моята работа - да наблюдавам.
За "Лов на дребни хищници" съм изследвал двама конкретни човека от гангстерските среди. Имал съм контакти с тях. Разговаряли сме. Момчетата се отнесоха към мен с голямо уважение. Необходимо беше да бъда подготвен. За всяка роля се подготвям така.
- Защо според теб повечето крими проекти в България са провал?
- Мога да го кажа с ръка на сърцето, че в България има един стойностен крими проект и това е "Под прикритие". Всичко друго е пълна боза. Това е така, защото всеки проект се създава от продуценти. Когато продуцентите имат представа какво точно искат и как да намерят правилния път, тогава нещата ще се получат.
Това няма нищо общо с това, че играя в "Под прикритие". Достатъчно честен човек съм, за да говоря директно. Митовски, Гочев и Цанков знаят много точно как да постигнат резултата. Канят определен екип от сценаристи. В екипа присъстват хора със сериозни познания в крими действителността. Това ти е първият пилон, върху който можеш да построиш основите на една сграда. Следващия момент е кастингът на актьорите. В "Под прикритие" кастингите са изключително сериозни. Избират се лица, на които хората могат да повярват. Организацията е важна, но и инвестициите.
Всичко това става причина историята в сериала да изглежда истинска и автентична. Нека да правим нещата, от които разбираме, и да не се хвърляме в теми, които са ни чужди и непознати. Винаги има човек, който разбира от дадена тема, нека го намерим.
Не може куцо и сакато да почне да пише за гангстери
и бандити. Няма да му повярват хората.
- Ролите в игралните филми или в сериалите са по-трудни?
- Лично на мен ми е по-трудно да играя в сериал, защото в киното нещата са много концентрирани. В телевизията е доста по-различно. Там имаш много повече време, което, от една страна, е доста добре, но, от друга - е опасно. Слабия актьор не можеш да го скриеш в телевизията, можеш да го скриеш в киното. Там имаш много повече игрално време. Длъжен си да запълниш нещата, да си интересен, не можеш да стоиш просто така. Трябва да пресъздадеш определени взаимоотношения за по-дълго време. Казано на актьорски език, много лесно се увисва в сериал. Кухият актьор си личи страшно.
- Имаш ли чувство, че личността ти се преплита с героя ти от "Под прикритие"?
- Ами да. Има актьори, които могат да играят други хора, но за мен по-удачният начин е да дръпнеш образа към себе си. Това е въпрос на лична позиция. Трябва да се намират общите черти между изпълнителя на ролята и самата роля, за да се получат истински нещата. Основното, което трябва да направиш, е да разгадаваш характери. Актьорите сме малко или много шизофреници.
- На снимачната площадка си мафиот, а какъв си извън нея?
- Мариан Вълев е един много тих човек. Съвсем нормален и обикновен. Не правя нищо интересно и различно. Не мисля, че това, че съм актьор, означава, че трябва да бъда актьор и в живота. Аз съм най-слабият актьор в живота. Трябва да има баланс.
- С какво се занимаваш, когато не снимаш?
- Всичките ми хобита са свързани с професията. Киното е моята професия и моето хоби. Гледам кино, чета текстове, наблюдавам. Сядам на някоя маса и съвсем тихо, без никой да ми обръща внимание, наблюдавам хора, взаимоотношения, характери. Това е малко шпионска работа.
Хората, които се занимават
с кино, са малко шпиони
Успешни образи се правят с наблюдаване, с изучаване на характери. Не можеш да си го измислиш - публиката ще ти се смее.
- Разбрах, че пишеш сценарий. Разкажи малко повече за него.
- В живота ми се случи да бъда част от определена среда, да имам възможността да я наблюдавам и изучавам и тази среда е доста интересна. Това е средата на т.нар. гангстери.
Претендирам, че имам наблюдение над тях, научил съм доста за взаимоотношенията между тази група хора и формирането на характерите им. Това е тема, която ме вълнува. Претендирам да съм разбрал и преосмислил някои неща. Ще си позволя да кандидатствам за субсидия в Националния филмов център. Надявам се да е преди всичко интересно това, което съм подготвил, искрено се надявам.
Филмът ще бъде криминален. Просто стискаме палци да се получат нещата.