Ръцете на Робърт Опенхаймер непрестанно треперят. Пуши по четири кутии цигари на ден, заключва се дни наред в стаята си и отказва да яде. Депресиран е и не вижда смисъл в съществуването си. Изглежда изпит и много слаб. Описват го като меланхоличен, защото изражението му е вечно тъжно. Изпитва дори страх, че някой го преследва. Несигурността му личи от километри. Мислеха, че има и раздвоение на личността...

Агонията на атомния гений е мъчителна. Той се самоунищожава, раздиран от полюсни чувства, които се блъскат лудо в гърдите му. През целия си живот чудовищно талантливият физик се бори със своите демони, споделяйки, че на раменете си винаги носи ангела и дявола, които воюват, за да надделеят над мислите му.

Би било пресилено, ако заключим, че американецът става емоционално нестабилен едва когато е назначен за ръководител на разработките по създаване на атомната бомба в рамките на проекта „Манхатън“.

Кога започват изблиците на лудост, четете в сп. "Космос".