Зелената сделка още не е в сила. Тя ще стане реалност, когато се приеме пакетът Fit for 55. Така че да виним сега Зелената сделка, е неоснователно. Тя предлага цялостна широка икономическа реформа, от която Европейският съюз отдавна има нужда. Климатичните основания са едната страна, но другата, не по-малко важна, е необходимостта да се повиши продуктивността и конкурентоспособността на европейската икономика и да се гарантира

устойчивостта

на сектори като земеделието, хранителната промишленост, биоразнообразието и други. Европа има нужда от модернизация и по-задълбочена дигитализация. Всичко това е част от Зелената сделка.

Що се отнася до ЕК - тя предлага, но решението и приемането на компонентите в Зелената сделка са дело на Съвета на ЕС, тоест на националните държави. Не на Комисията.

Оставки на правителства за цените на енергията няма как да има, защото

кризата с цените

е много малко свързана с европейските правителства. Кризата е предизвикана от внезапен висок глобален икономически растеж след COVID-кризата, високи цени на газа в Азия, съответно втечненият газ отива там, в Европа се получава недостиг и цените растат. Те съответно повличат цената на други горива и електроенергията. Правителствата трябва все пак да мислят как да смекчат ценовия удар.

Решението в бъдеще е по-висока енергийна ефективност, по-ниска зависимост от газ, повече възобновяема енергия, която обаче трябва да се свърже с повече системи за съхранение на енергия, умни мрежи, дигитализация. Само с перки и панели не става, необходима е системна промяна. Тя се случва, просто трябва да се управлява по-добре.

Атомните централи още не са затворени. Германия е поела ангажимент да ги затвори през 2023 година, другите страни няма да им удължават живота или да строят нови. Но

АЕЦ се строят

много бавно,

много са скъпи и, с изключение на някои страни, съставляват сравнително малка част от производството в ЕС - средно 1/4.