Но само тези, сключени в други държави, за да се гарантират равни права

Еднополовите семейства и двойки да имат същите права като всички останали, реши Европейският парламент.

Той излезе със специална резолюция по въпроса, след като години наред различни държави от ЕС отказват признаването на еднополови съюзи, сключени в други европейски страни, и лишават влезлите в тях хора от различни административни услуги, включително даване гражданство на децата им.

Резолюцията е приета с 387 гласа. 161 депутати са гласували против, а 123-ма са се въздържали.

Българските

представители в

Европарламента

са заели различна позиция

по документа. Сред подкрепилите го са Сергей Станишев, Елена Йончева, Радан Кънев, Искра Михайлова и Илхан Кючюк, а евродепутатите от ГЕРБ и ВМРО са предпочели да се въздържат или да гласуват против.

Според резолюцията не става дума всяка държава да разреши сключване на еднополов брак или партньорство на своя територия, а да гарантира, че ще ги признава като всички останали, когато те надлежно са регистрирани в друга страна от ЕС.

В момента всяка една от 27-те членки на съюза е свободна да избира дали да го прави и България е в групата на отказващите заедно с Румъния, Унгария, Полша, Латвия, Литва и Словакия.

Това създава сериозни проблеми на еднополови двойки, сключили брак в други европейски страни, да живеят законно с децата си в тях. В Европейския съд по правата на човека се водят няколко дела по такива казуси, както и в Съда на ЕС в Люксембург. Сред тях е

делото на

българката

Калина и нейната

половинка Джейн

През 2019 г. на двете се ражда дъщеря в Испания. В издадения там акт за раждане и двете са вписани като майки, но тъй като никоя от тях няма испанско гражданство, детето не може да получи такова. Джейн е от Гибралтар, който е част от Великобритания, и след излизането ѝ от ЕС жената не може да предаде автоматично британското си гражданство на момиченцето им.

Затова Калина подава документи за признаване на българско гражданство на детето. Властите в София обаче са поискали да докаже произхода на детето, което според адвокатите им е в нарушение на европейските правила, тъй като от хетеросексуални двойки не се иска подобно нещо.

Освен това съществува риск, ако се разкрие коя е биологичната майка на детето, другата автоматично да изгуби родителски права върху него, тъй като според българските закони няма роднинска връзка с него. Затова Административният съд в София, който е натоварен с разглеждане на казуса, решава да го изпрати в Съда на ЕС в Люксембург.

Ако той откаже да се произнесе по казуса, на тях им остава да се обърнат към Европейския съд по правата на човека или да кандидатстват за гражданство в друга европейска държава, която признава еднополовите бракове. Такива са Австрия, Белгия, Дания, Финландия, Франция, Германия, Ирландия, Люксембург, Малта, Нидерландия, Португалия, Испания и Швеция.

Великобритания, която напусна ЕС тази година, също признава еднополовите съюзи. До момента общо

28 държави

по света ги

признават,

а близо 70 продължават да ги смятат за престъпление и да ги преследват.

Липсата на признаване на еднополовите бракове създава и пречки при съвместно здравно осигуряване, право на наследяване и пенсиониране, а в някои случаи дори лишава хора от право на престой. Така става с румънеца Адриан Коман и американския му съпруг Робърт Хамилтън. През 2018 г. Европейският съд по правата на човека постанови по тяхна жалба срещу румънските власти, че страните - членки на ЕС, трябва да признават правото на пребиваване и на съпрузи от еднополови бракове, защото това е

обвързано с

правото на

свободно

движение,

гарантирано от основополагащи европейски документи. Румъния обаче все още не е актуализирала законодателството си по въпроса в съответствие с решението на съда. Затова в резолюцията си евродепутатите препоръчват на Европейската комисия да предприеме санкциониращи действия срещу страната, както и срещу Унгария и Полша за нарушаване на ценностите на ЕС в отношението си спрямо хора с различна сексуална ориентация.

Европарламентът също така призовава всички държави от ЕС да приемат възрастните, посочени в акта за раждане, като законни родители. Така ще се гарантира, че децата на еднополови двойки няма да остават без гражданство, когато техните семейства се преместят в друга европейска държава, и те ще бъдат третирани като всички останали.

Конституцията ни

казва да е само

между мъж и жена

Бракът е доброволен съюз между мъж и жена. Законен е само гражданският брак. Това е записано в чл. 46 на нашата конституция.

Бракът се сключва по взаимно, свободно и изрично съгласие на мъж и жена, дадено лично и едновременно пред длъжностното лице по гражданското състояние, гласи пък чл. 5 от Семейния кодекс. Именно позовавайки се на тези два текста, досега българските съдилища отказват да признаят еднополови бракове, сключени извън страната. 

През последните години няколко съдилища се занимаваха с отказите на районните администрации да впишат промяна в семейното положение на български граждани, сключили брак в други държави с хора от същия пол.

Тези случаи стигнаха и до Върховния административен съд (ВАС), който по всички излезе с почти еднакви решения.

В своите мотиви съдиите посочваха, че съгласно българския закон еднаквият пол на лицата, желаещи да сключат брак, е пречка. “Правната уредба разглежда семейните отношения като правоотношение между двата биологични пола - мъж и жена”, постановиха съдиите. Според техните мотиви, ако сключването на еднополов брак е бил възможен у нас, той е щял да бъде сключен тук. И макар да е допустим в държавата, където се е случил, той няма да породи правни последици у нас, е мнението на съдиите. “А брак, който не е породил правни последици в България, няма как да бъде признат и съответно регистриран”, смятат магистратите.

Ситуацията обаче се усложнява, когато еднополовите съпрузи имат дете. В държавите с разрешени еднополови бракове обикновено се пише “майка” и “майка 1” или “родител” и “родител 1”, което у нас е недопустимо.

Преди време в интервю за “24 часа” адвокат Деница Любенова, която представлява не малка част от ЛГБТ (лесбийки, гейове, бисексуални, транссексуални - б.р.) хората по делата в съдилищата, обясни, че те са около 300 - 400 хиляди, което е приблизително около 5-10% от населението.

Проблемът на по-умерените партии бил, че се страхували да повдигат темата за проблемите, пред които се изправя ЛГБТ обществото. Темата се засягала най-вече от крайни партии, които тотално отричат еднополовите бракове, както и отглеждането на деца в подобни семейства.

От общността признават, че досега никога не са били канени на форуми, на които се коментират промени в конституцията. До момента нито една политическа формация не е повдигала дори и индиректно въпроса за промяна на чл.46 от конституцията.

На 30 септември обаче предстои Конституционният съд да гледа делото, на което да дадат отговор на въпроса: Как следва да се разбира понятието “пол”, използвано в конституцията, и има ли то смисъл, различен от биологичен пол. Въпросът беше поставен от ВКС.

Делото не засяга точно еднополовите бракове, а най-вече хората, претърпели смяна на пола, и как точно да бъдат вписани след това в документите за самоличност.