Размириците са лъжа, снимките в интернет за разрушенията са фалшиви, твърди президентът Мигел Диас-Канел

Бушуващите дни наред размирици в Куба са най-големите от 30 години насам. По време на стачките, които бяха съвсем неочаквани за управляващата партия, над 100 души попаднаха в ареста.

Необичайните за комунистическата страна демонстрации бяха породени от икономическата криза и хроничния дефицит на храни и лекарства, които взривиха напрежението по време на пандемията. Общественото недоволство обхвана най-различни части на страната, а тълпата, преминаваща по улиците, скандираше: "Гладни сме", "Свобода", "Достатъчно", "Обединение" и "Долу диктатурата". Същите възгласи се чуха и в столицата Хавана, където местните от своите балкони аплодираха множеството.

Протестите всъщност започнаха от малкото селище Сан Антонио де Баньос. Само дни по-късно цялата страна вече беше залята от гражданския гняв. За съжаление, и тези стачки не се разминаха без жертви. 36-гoдишен мъж пoчинa, дoкaтo учacтвaшe в недоволствата в предградието Лa Гуинeрa. Напрежението там ескалира, а накрая се стигна и дo cблъcъци мeжду дeмoнcтрaнти и пoлиция. Вследствие на това бяха ранени няколко души, сред които протестиращи и служители на силите за сигурност.

Според кубинската информационна агенция

“организирани групи от антисоциални

и криминални елементи”

са опитали да достигнат до полицейския участък в Ла Гуинера с намерението да нападнат екипите в него и да повредят инфраструктурата му.

Неправителствената организация Amnesty international пък твърди, че сред задържаните от властите не липсват и журналисти. В домовете на някои от репортерите са извършвани дори обиски.

"Поради липса на достъп е трудно да се каже колко са загиналите, ранените, изчезналите, но ги има - написа в туитър журналистът Абрам Хименес Иноа. - Режимът потушава социалния пламък само както диктатурите умеят да го правят - с насилие."

Засега представители на управляващите не потвърждават тази информация. Единственото, което обявиха публично, е, че наистина има един загинал сред демонстрантите, но дори и за него не се изяснява при какви обстоятелства е намерил смъртта си.

Дали наистина има изчезнали и още убити, също остава загадка. Подобна информация не може да бъде открита и в кубинските сайтове, тъй като достъпът до интернет е силно ограничен от страна на властите. Изключително трудно се случва и разпространяването на каквато и да била информация.

На всички тези протести против управлението в Куба, разбира се, не липсваше и контрамитинг. Немалко хора се събраха в подкрепа на правителството, които ясно показаха своите симпатии и към покойния президент Фидел Кастро. Те твърдяха, че недоволните от сегашния първи в държавата Мигел Диас-Канел са били само

“40 човека

без идеология,

нямат нищо и са срещу кубинците".

Самият Канел определи размириците на острова като "лъжа". По време на митинг и пред хиляди поддръжници в Хавана държавният глава осъди разпространението на "фалшиви изображения" в социалните мрежи, където се "насърчават и възвеличават възмущението и унищожаването на собствеността".

На кадрите, за които той говори, всъщност се виждат преобърнати полицейски коли и разграбване на държавни магазини, където стоките са в чужда валута.

"Антиправителствените демонстранти вече получиха отговора, който заслужават, и

ще продължат

да получават заслуженото,

както стана във Венецуела", закани се Диас-Канел.

Той дори обвини САЩ в подстрекателство към размириците. Именно затова с коментар излезе и американският глава Джо Байдън.

"Комунизмът е неуспешна система, проваляща се навсякъде - обясни той. - За съжаление, Куба е съсипана държава, която потиска своите граждани. Има редица неща, които мислим да направим, за да помогнем на народа там, но това ще изисква различни обстоятелства и гаранции, че правителството няма да се възползва. Например възможността за изпращане на парични преводи до Куба. Не бих направил това сега, тъй като е много вероятно режимът да конфискува тези средства или да отклони повечето от тях."

В седмичното си обръщение на площад "Свети Петър" главата на Римокатолическата църква папа Франциск също отбеляза своята загриженост за случващото се там. Той призова за мир и диалог след протестите.