Екзекутират баща публично в Афганистан, когато е на 12 години

От лагера за бежанци тя стига до “Манчестър Сити” и ПСЖ с кариера от 200 гола

Тя е родена в страна, където й е забранено да играе футбол публично. Държава, в която жените крият лицата си. Днес с Афганистан е свързано единствено детството й. Напуска го неочаквано едва 12-годишна само няколко часа след като талибани са разстреляли публично баща й.

Животът на Надя Надим е достоен за сценарий на холивудска продукция. Днес, на 33 години, тя е пример за подражание на редица млади момичета и една от най-успешните жени с футболна кариера в света. За да стигне дотук, Надим

преживява много страх, болка и разочарования

Историята й за това как успява да се измъкне от дебнещите я куршуми в родния Афганистан, за да стигне до класацията на сп. “Форбс” “Най-влиятелни жени в Дания”, е истинско вдъхновение, а книгата става бестселър.

Всичко започва, когато Надя Надим е още дете. Тя е родена в красивия в миналото град Херат, където живее заедно с майка си, баща си и четирите си сестри. В свои интервюта споделя, че разделя детството си на два периода. Първият е безгрижието, което е изпитвала в хубавия си дом. Тя често се забавлява със сестрите си и с нетърпение очаква момента, в който баща й се прибира от работа.

Втората част от детството й е драматична. Животът на Надя и сестрите й се преобръща, когато разбират, че баща им - генерал в афганистанската армия, е екзекутиран от талибаните, които контролират части от страната. Децата и майка им имат само няколко часа, за да напуснат страната, в противен случай ги очаква сигурна смърт.

“Беше ни тежко за загубата на баща ни,

но трябваше бързо да се съвземем и да бъдем смели при бягството си. Майка ми Хамида даде всичките си спестявания, за да може с четирите ми сестри да напуснем страната. Първоначалната идея беше да отидем в Обединеното кралство, но незнайно как попаднахме в Дания. Вярвам, че съдбата е избрала най-доброто за нас, и благодаря всеки ден, че бяхме спасени и останахме заедно”, споделя в свое интервю Надя Надим.

Бягството им от Афганистан е изпълнено с опасности и крие огромен риск за живота на петте жени, но оставането им в страната след разстрела на бащата е немислимо. За да стигнат до крайната цел, майката на Надя плаща огромна сума пари на каналджии, които трябва да ги прекарат през Пакистан към Европа и впоследствие да хванат самолет за Италия. Оттам жените трябва да бъдат качени на камион и да стигнат до Лондон, където Хамида има роднини.

Бягството определено не е лесна задача дори за най-изпечените каналджии. Първоначално жените лесно успяват да стигнат до Пакистан, закъдето тръгват още през нощта след показния разстрел на генерала.

Там обаче се налага да останат месец. Майката и четирите й дъщери стоят затворени в апартамент, без да излизат от сградата. Принудени са да чакат, за да се сдобият с фалшиви паспорти, с които да могат да се отправят към Италия.

“Спомням си, че когато се качих на самолета за Италия, започнах да чувствам някакво облекчение. В Пакистан

все още чувах куршумите през прозореца

и не знаех дали ще успеем да се измъкнем живи. В самолета за първи път усетих, че не ни е писано да умрем, и повярвах, че баща ми ни закриля”, спомня си още Надя Надим.

Веднага след пристигането си в Италия Надя и семейството й се качват на камион, който трябва да ги отведе до крайната им цел - Обединеното кралство. Неочаквано за тях

те се озовават в Дания

- страната, която през следващите години ще заобичат като свой роден дом.

Попадат в Сандохлм – лагер за бежанци и входен пункт на всички, които търсят убежище в Дания. Лагерът е бивш военен щаб, центърът има внушителна сграда, заобиколена с панелни домове и много открито пространство и зелени полета. Там Надим и семейството й прекарват първите си седмици, търсейки убежище.

След Сандохлм Надим и семейството й са прехвърлени в друг център за бежанци в покрайнините на Олборг. Там Надя за първи път от месеци е заинтригувана от нещо различно от мисълта за оцеляване. В двора на лагера вижда други момичета да играят футбол в клуб точно до центъра за бежанци.

“Нямаше война, а аз имах безопасно място за спане и можех да бъда просто дете. Беше невероятно, че всичко бе толкова нормално и можех да се забавлявам. Чувствах, че играта ми носи изключителна радост, и исках да бъда част от това. Знаех какво е футбол, защото баща ми бе запален по играта. Аз играех футбол у дома, макар в Афганистан да не беше приемливо жена да играе.

Той ме учеше да ритаме топка тайно в двора ни”,

спомня си Надим.

След като талибаните поемат властта с страната през 1996 година, жените трябва да стоят по домовете си и не могат да спортуват.

“Видях как момичетата играят и си казах: “О, трябва да пробвам”. Така се влюбих в играта”, казва бъдещата шампионка.

На терена Надя Надим разкрива огромен талант, забелязан от редица футболни клубове. След като семейството й успява да се установи в Дания, майка й започва работа на няколко места, за да издържа момичетата си и да им осигури приличен живот в страната.

Въпреки трудностите на семейството футболната кариера на Надя не остава на заден план. Първоначално тя става част от футболния клуб “Б52 Олборг”.

През 2008 година получава датско гражданство, но все още няма право да играе за Дания, тъй като правилото гласи, че трябва да живее в дадена държава най-малко 5 години, преди да може да играе за нея. Всъщност тя живее в Дания от 2000 година, но може да кандидатства за гражданство през 2006 – когато навършва 18 години.

Забелязала таланта на младата девойка,

Датската футболна федерация обаче прави специално искане до ФИФА и то е изпълнено – Надим получава право да играе за Дания и се превръща в първия футболист, роден в друга държава, който играе за националния отбор както при жените, така и при мъжете.

Името на Надя Надим започва да се появява все по-често във футболните среди.

След звездната кариера в Дания тя заминава за САЩ, където играе за “Портланд Торнс”, с който печели титла. Връща се в Европа, подписва с “Манчестър Сити”, а по-късно е част и от ПСЖ. Така една бежанка с огромен футболен талант става част от най-великите отбори в света. От уплашено момиче в непозната държава тя се превръща в една от най-звездните футболистки в Европа.

“Истинско удоволствие е да я имаш в отбора си. Тя е душата на екипа. Носи в себе си толкова радост от живота. Освен отличен професионалист на терена

Надя е човек с голямо сърце”,

заявява пред репортери треньорът й в ПСЖ Оливие Ешуафни.

През 2017 година националният отбор по футбол на Дания става европейски вицешампион, а Надим е обявена за Личност на годината в Дания. Само година по-късно се появява и книга, която разказва за трудното й детство и пътя, който е трябвало да извърви, за да изпълни мечтите си. “Моята история” се превръща в бестселър и е преведена на няколко езика.

Списание “Форбс” класира Надя Надим сред 20-те най-влиятелни жени в спорта. В момента Надя има договор с Racing Louisville, който подписа преди няколко седмици, след като си тръгна от ПСЖ. Въпреки звездната си кариера младата жена не забравя корените си, затова в сътрудничество с ПСЖ и организацията KLABU се

опитва да помогне на децата в бежанските лагери

“Докато бягахме от Афганистан, в главата ми имаше само едно желание и надежда за по-добро утре. Вярвам, че това е така и за много от тези деца. Никога не позволявайте на никого да отнема мечтите ви.

Аз имам късмет, че получих втори шанс. В Афганистан вероятно нямаше да оцелеем”, казва Надим.

В момента Надя е не само професионален футболист. Тя също завършва обучението си в Орхуския университет, за да стане хирург. Носи медицинската литература със себе си навсякъде, където отиде, дори и по време на сезона.

“Винаги съм смятала, че играя футбол за себе си, обичам да играя играта, но искам да направя по-голямо нещо в живота си. Имам способността да помагам и на други хора и мисля, че съм в състояние да бъда лекар.

Така мога да съм полезна на повече хора, отколкото като футболист”, твърди футболистката.

В момента Надя има над 200 мача за националния тим на Дания, говори 9 езика и учи за хирург. Мечтата й е, след като сложи край на футболната си кариера, да работи в областта на пластично-възстановителната хирургия. И естествено,

желанието е да оперира

именно в Дания - страната, която чувства, че й е дала нов живот и която тя с гордост представя и на терена.

Днес Надя Надим е пример за подражание на младите жени и момичета, които искат да следват мечтите си. Тя не се страхува да се изправи пред предизвикателствата на живота, напротив. Смята, че след всеки сблъсък излиза по-силна от всякога.