Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Борис Дрангов посочи военните недъзи Борис Дрангов


ВОЕННОТО съсловие в царска България се счита за привилегирована и затворена каста, която избягва да изкарва "кирливите си ризи" на обществен показ. Това правило е нарушено след Междусъюзническата война. Парливата точка, около която се развихрят споровете между висшите военни, е въпросът за пропуснатите възможности и кой носи вина за първата национална катастрофа. На повърхността изплуват множество междуличностни вражди. Обособяват се отделни лагери, сипят се необосновани обвинения. Стига се и до парадоксалната ситуация действащ офицер да бъде подведен под съдебна отговорност за изказано лично мнение в периодичния печат.
На страниците на новопоявилите се военно-обществени списания българското офицерство и интелигенция изразяват своята позиция относно допуснатите грешки при подготовката и воденето на войните за национално обединение, за недъзите във войската и действията на командния състав. Сред

най-активните дописници

е майорът от Генералния щаб Борис Дрангов. През есента на 1913 г. той публикува поредица от статии: "Военни недъзи", "Не наливайте ново вино в стари мехове", "Военно-нравствено тровило", "Военни въпроси" и др. В тях авторът засяга широк кръг проблеми от ръководството и обучението на армията, критикува военната система, посочва конкретни недостатъци. Дрангов отправя упреците си по принцип, но и за непредубедения читател става ясно, че писанията му са насочени срещу бившия началник-щаб на Действащата армия ген. Иван Фичев и инспектора на кавалерията ген. Александър Танев.

Засегнатите генерали


веднага подават рапорт до военния министър ген. Климент Бояджиев, в който се посочва, че майор Дрангов ги е "оскърбил и обидил в печата по повод на изпълнение на служебните им обязаности". Веднага е наредено да се извърши предварително разследване за изясняване на случая. Военният прокурор намира, че е налице престъпно деяние и в края на януари 1914 г. срещу майора е повдигнато обвинение. Той е предаден на Пловдивския военен съд, тъй като по това време служи в 2-ра инспекционна област. Дрангов е неприятно сюрпризиран и озадачен от това решение, но запазва спокойствие. В писмо до приятеля си Григор Василев иронично коментира разиграващия се фарс: "...Чувам, че щели да ме подвеждат под следствие за моите статии. Разумява се, това не ме угрижава. Убеден съм, че правото ще възтържествува. Сълзите за дисциплината, които ронят фарисеите, са израз на най-голям егоизъм...".

Делото

започва да се гледа в 9 часа сутринта на 18 февруари 1914 г. и предизвиква огромен обществен интерес. Заседанията са публични и залата е препълнена от офицери и любопитни граждани. Свидетели не са призовани. Петчленният състав на съда се председателства от полк. Стоян Тодоров. Обвинител е военният прокурор подполковник Иван Върбанов. Защитници на подсъдимия са майор Стефан Стефанов и адвокатът Илия Бобчев. След прочитане на обвинителния акт председателят на съда изяснява същността на обвинението. Той се обръща с питане към Дрангов дали се признава за виновен, но получава отрицателен отговор. От своя страна защитата категорично заявява, че няма извършено престъпление, а процесът е инспириран от висшите началници. Адвокатите поддържат тезата, че в постъпката на подсъдимия не е имало никакъв умисъл и намерение за обида на двамата генерали. Никъде в статиите не е посочил имена, а само идейно е критикувал пороците на военната система. Ето защо те пледират майорът да не бъде подвеждан под углавна отговорност.
В следобедното заседание думата е предоставена на Дрангов. В аргументираните си обяснения той между другото се обръща към присъстващите в залата с думите: "Не е трудно, г-да съдии, да се заключи устата, да се окове свободната и мъжествена мисъл... Керванът на българския дух ще продължава непрекъснато да напредва и не могат да го задържат никакви пречки, не могат да го спрат никакви частни несполуки...". След като посочва несъстоятелността на обвинението, призовава съда да бъде оправдан.

Речта му

предизвиква аплодисменти и викове сред публиката: "Дрангов е невинен! Да живее Дрангов!". Мотивираната защита и подкрепата на общественото мнение оказват въздействие за благоприятния изход на процеса. Обвинението е снето по недоказуемост и майорът е оправдан.
Ген. Фичев остава крайно недоволен от подобен изход. Той не се примирява и използва всички възможности, които му предоставя наказателно-процесуалният закон, за да се получи обрат в делото. По негово настояване то е касирано от пловдивския военен прокурор и препратено да се гледа отново от Главния военно-касационен съд. На 16 април опитите да бъде поругана офицерската чест на майор Дрангов продължават от по-висшата съдебна инстанция. Председателят на съда ген. Радой Сираков и главният военен прокурор ген. Димитър Мететелев полагат напразни усилия да намерят основания за отменяне на оправдателната присъда. Доброволни защитници на подсъдимия са известният професор по наказателно право Владимир Моллов и полковникът от резерва Димитър Топалов. Те оборват всички доводи на обвинението и убедително доказват, че Пловдивският военен съд "съвършено правилно е издал своята оправдателна присъда". След кратки разисквания Главният военно-касационен съд потвърждава това решение и в крайна сметка името на Дрангов остава неопетнено.
Ала

издевателствата над него продължават

Той е снет от длъжността старши адютант на 2-ра инспекционна област и изпратен за командир на дружина в отдалечения гарнизон в Девин. По-късно е преместен в Смолян и Нова Загора. На Дрангов не е присвоено своевременно и званието подполковник. Шумният съдебен процес, който е безпрецедентен случай във военно-съдебната практика, предизвиква оживени дебати в ХVтт ОНС. Депутати от опозицията настояват за по-голяма яснота около действията на Темида, но не получават задоволителен отговор от военния министър.

От войвода до полковник

РОДЕН в Скопие през 1872 г., на 19 години Б. Дрангов е приет във Военното училище в София. Заради остър конфликт със строеви офицер е изключен от училището и изпратен в 3-ти конен полк в Пловдив. Няколко месеца по-късно наказанието му е отменено и през 1895 г. завършва с отличие военното си образование. Произведен е в първи офицерски чин, връща се в града под тепетата и трудно започва да изкачва стълбата на професионалната йерархия. В края на ХтХ в. е вече във 2-ри конен полк във Видин, където го заварва избухването на Илинденско-Преображенското въстание. По собствено желание се уволнява и като войвода на чета от 120 души се подвизава в Кратовско. Завръща се в армията, печели конкурс и през 1904-1907 г. учи в Николаевската генералщабна академия в Санкт Петербург. Дрангов служи последователно в Търново, Шумен и в Щаба на войската. През септември 1910 г. му е присвоено званието майор и той е назначен за преподавател по тактика във Военното училище. По време на Балканската война е началник-щаб на бригада и участва в славните победи на българската армия при Гечкенли, Чаталджа и Одрин. Влизането на България в Първата световна война го заварва като командир на 5-ти македонски пехотен полк. Четири месеца е началник на школата за запасни подпоручици в Скопие. От септември 1916 г. поема длъжността началник-щаб на 1-ва пехотна Софийска дивизия и близо половин година се сражава в Добруджа. В средата на март 1917 г. е назначен за командир на 9-ти Пловдивски пехотен полк, който води бойни действия в Македония. Броени седмици по-късно, на 26 май, при завоя на река Черна парче от вражески снаряд ранява смъртоносно подполковник Дрангов и вечерта той умира. Два месеца след гибелта му е произведен посмъртно в чин полковник.

Кои са засегнатите генерали ?

Ген. Ив. Фичев (1860-1931) е известен военен деец, внук на Колю Фичето. Участва като опълченец в Руско-турската освободителна война. Завършва Военното училище в София (1882) и Генералщабна академия в Торино, Италия (1898). Началник щаб на Действащата армия (1910-1914) и министър на войната (1914-1915). Един от стратезите на българската военна доктрина. След остър конфликт с цар Фердинанд е принуден да подаде оставка и преминава в запаса. Член на БАН (1900), автор на мемоари и научни трудове по военна история. Пълномощен министър в Букурещ (1921-1924).
Ген. Ал. Танев (1863-1932/) завършва четвърти випуск на Военното училище (1883). В Сръбско-българската война е ординарец на княз Батенберг и взима участие в боевете при Сливница, Цариброд и Пирот. Дипломира се по право в Хайделбергския университет (1889). Известно време е военен прокурор, а след това служи в кавалерията като командир на 1-ви кавалерийски дивизион, 2-ра и 3-та конна бригада. Инспектор на конницата (1913-1915), началник на Софийската дивизионна област и на Драмската областна военна инспекция. След Първата световна война се занимава с частна адвокатска практика.

Коментара ()

Вашият коментар