• Евтин синтетичен бензин, сътворен от водород, и алтернатива на петрола.
• Ниска цена за галон до 1,50 долара, или 40 цента за литър.
• Нулеви въглеродни емисии при изгаряне.
• Захранващ всички двигатели с вътрешно горене.
• Без необходимост от модификация на автомобилите, включително и за тези с газова уредба.
• Пълна съвместимост с досегашните бензиностанции.
• Пълен отказ от бензина, обезсмисляне на нефтените войни, залез на нефтената индустрия, по-чиста атмосфера и по-необеднели потребители.
• Твърда цена, абсолютно независеща от спекулациите и колебанията на международния пазар.

Фантастичният сценарий

е забъркан от британски учени, работещи 4 години по свръхсекретна програма в лабораторията "Ръдърфорд Апълтън" близо до Оксфорд. Годината е 2011, месец февруари. Резултатът: създаване на изкуствено гориво и планове за 100%-ов успех на английската компания "Села Енерджи".
"В определени отношения водородът е съвършеното гориво. Той е с три пъти по-висока енергия от петрола и когато гори, от него се получава чиста вода. Следователно е идеално решение за намаляване на въглеродните емисии. Досега начинът, по който го използвахме, бе при високо налягане или твърде ниски температури, което е твърде скъпо. Нашето водородно изобретение е перфектно за автомобили и самолети, без да причинява излишни разноски и неудобства на шофьорите!" - категоричен е проф. Стивън Бенингтън, ръководител на проекта, работещ с колеги от Оксфордския университет и Нанотехнологичния център към Лондонския университетски колеж.
Технологията разчита на

сложни хидриди

- съединения на алкалните метали с водорода. "Села Енерджи" ги произвежда във формата на зрънца с размери микрон, способни да се движат като течност. Течният водород има специфична енергийна плътност около 143 мегаджаула на килограм, в сравнение с обикновеното реактивно гориво или керосина, който е с 43 мегаджаула на килограм. Ето защо той е с огромен потенциал и за военни ракети, космически кораби и самолети. Течният водород е много студен и трябва да се съхранява при температура от -253°C. Принципно това би оскъпило поддържането на ракетите в режим на готовност. Британците решават и тази кръстословица. Водородните микрозрънца на "Села Енерджи" са също течно водородно гориво, но могат да се съхраняват при нормални температури. Това дава възможност ракетите да се оставят постоянно в готовност за действие, което сериозно снижава разходите.
Експертите от топсекретната програма използват потенциала на нанотехнологиите, за да "обличат" или "опаковат" хидридите чрез т. нар. коаксиално електроовлакняване или електропредене (електроспининг). Чрез него се получават микрофибри, 30 пъти по-фини от човешки косъм, формиращи подобен на тъкан материал. Компанията заменя резервоарите под налягане при газовите уредби с обикновен резервоар за гориво, който се вмества лесно в съвременните автомобили. Презареждането става през обикновена горивна помпа и не изисква високо налягане или ниски температури. С новия тип бензин могат да се обслужват милиарди автомобили без промени в досегашната инфраструктура за презареждане и сервиз на превозни средства.
Коаксиалният електроспининг е евтин и прост процес, чрез който се улавят и задържат в нанопорест полимер сложните хидриди. Благодарение на електроспининга се намалява и температурата, при която протичат процесите и се филтрират повечето, ако не и всички вредни химикали. Той също така предпазва хидридите от кислорода и водата и позволява с материала да се работи

спокойно и сигурно

във въздушна среда.
"Синтетичният бензин е с много високо енергийно съдържание и е "пакетиран" като капсули чрез уникален наноструктурен метод, наричан електроспининг. Микрокапсулите правят горивото по-безопасно при транспортиране и съхраняване от високооктановия бензин. Методът ни за получаване на синтетично гориво е синтез от най-модерните открития в материалознанието, нанотехнологиите и коаксиалното електроовлакняване. Два са

вариантите за приложение

1. чисто водородно гориво, отделящо нулеви въглеродни емисии, или 2. добавка за горива. В първия случай опазваме и доставяме водорода максимално безопасно и сигурно за двигатели с вътрешно горене или горивни клетки (eлектрохимични устройства, преобразуващи химическата енергия на окисляването при дадено гориво в електрическа - б. а.). Във втория целта е да намалим убийствените за планетата и човека въглеродни емисии от въглеводородните горива - бензин, дизел, JP-8, реактивното гориво и керосин" - обяснява Стивън Волър, президент на "Села Енерджи".
Реактивните двигатели освобождават коктейл от опасни вещества в горните слоеве на атмосферата. Горивото им е най-вече керосин, който при изгарянето си произвежда въглероден двуокис, азотни и серни окиси и други газове, "стимулиращи" парниковия ефект. Те са сходни с емисиите от дизеловите и бензиновите автомобили, но се образуват в различни концентрации и имат различен дял в глобалното затопляне. От компанията се надяват да намалят негативите на самолетните реактивни двигатели, добавяйки водородни микрокапчици в керосина. Те са с диаметър от порядъка на 0,5-5 микрометъра и не изискват специални подобрения в дизайна на двигателите.

С вода 

ДРУГ известен учен, починал при странни обстоятелства, предлага още по-радикално решение.
Стенли Алън Майер нарича изобретението си водна горивна клетка и твърди, че тя е вечен двигател, захранван само с вода. Чрез процес на свръхефективна електролиза водата се разпада на съставните си елементи - кислород и водород, а при горенето на водорода се освобождава енергия. Колата практически се движи само с вода. В репортаж за канал 6 на телевизия WSYX, клон на ABC в Охайо, Майер демонстрира как кара пустинно бъги, използвайки единствено HІO. Той изчислява, че са необходими 83 литра вода за разстоянието от Лос Анджелис до Ню Йорк. Изобретателят замества запалителните свещи с "инжектори", които вкарват коктейл от водород и кислород в цилиндрите на двигателя. Горивната клетка разпада водата на двата газа, които след това се преобразуват обратно във водна пара. Майер патентова технологията си през 1990 г. и продължава усилено експериментите. В следващите години получава многобройни оферти да я продаде за милиарди. Отказва. На 21 март 1998 г. умира мистериозно по време на официален обяд с високопоставени лица.

Докладът от аутопсията, подписан от съдебни лекари в окръг Франклин, Охайо, заключава, че е починал от церебрална аневризма. В същия доклад, в частта "Обстоятелства около смъртта", е записано: "Групата вдигнала тост със сок от червени боровинки. Веднага след него Майер изтичал навън, последван от брат си, започнал да повръща и повтарял, че е отровен."
През 2008 г. японската компания "Джийнпакс" представи свой вариант на екоавтомобил, задвижван също само с вода.

Водорасли в резервоара

НЕ с водород, а с водорасли подкарват автомобилите си химическите инженери от университета в Арканзас. Те са разработили технология за превръщане на обикновени водорасли в бутанол - възобновимо биогориво, съвместимо със съществуващите горивни двигатели. Чрез зелената технология американците планират да пречистят и по-замърсените водни площи на Щатите, отглеждайки водораслови колонии.
"Колите ни се движат безпроблемно. Производственият процес е ефективен и не е скъп. Бутанолът е с купища предимства, но най-страхотното от тях е, че дори и в момента ние "лекуваме" реки и езера, отглеждайки в тях растенията!" - разказва Джейми Хестекин, оглавяващ проекта.
Хестекин и неговият екип отглеждат водораслите в "корита", широки около 60 см и дълги от 1,50 до 25 метра. Те оцеляват в среда, богата на азот, фосфор, въглероден двуокис и естествена слънчева светлина. Учените ги поставят в течащи води, с високо съдържание на азот и фосфор, върху повърхността на коритата. Ускоряват растежа им чрез ударни дози въглероден двуокис, който подават през кухи нишки, приличащи на спагети.
Хестекин и колегите му "жънат" реколтата си на всеки 8 дни, сушат я и я стриват на фин прашец, за да извлекат от растителните клетки въглехидратите - захари и скорбяла. След това ги обработват с киселина, подгряват ги и ги превръщат в обикновени, естествени захари. В двустепенен процес на ферментация организми преобразуват захарите в органични киселини - бутанова, млечна и оцетна. С помощта на специална мембрана и електрически заряди бутановата киселина бързо се отделя и изолира. Накрая тя се трансформира в бутанол чрез електродейонизация - метод, открит от докторант на Хестекин. "Бутанолът е за предпочитане пред етанола - основната добавка на бензина. Бутанолът освобождава повече енергия на единица маса и може да се смесва в по-високи концентрации в сравнение с етанола. Той е и по-малко корозивен от него. Другото ни преимущество е, че работим с водорасли, които не са храна. За разлика от биогоривата, разчитащи на зърненожитни култури!" - обобщава Хестекин.