Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Първи жертви на родната авиация ТРАГЕДИЯ: Летците от аеропланното поделение имат различни теории за злополуката.


Летците от аеропланното поделение изказват най-различни предположения за обстоятелствата, довели до злополуката.

Някои предполагат, че се е откъснала жицата на кормилото и по този начин максимално се е затруднило движението на машината. Друга версия изглежда по-правдоподобна. Когато при летежа възникват колебания, поручик Джинджифоров, който не е вързан с колан, пада върху Калинов. Последният губи равновесие и не може да удържи контрола над самолета.
Лятото на 1915 г. В Европа бушува Първата световна война. България все още запазва тактически неутралитет, но всеки момент се очаква да се включи във военния конфликт. Кипи усилена подготовка в българската армия. В бойна готовност е и младата ни военна авиация. Още през есента на 1914 г. край с. Божурище се изгражда ново летище. Построени са хангари и спални помещения за пилотите и обслужващия персонал. В края на годината тук се премества и авиационното училище. Ежедневно се извършват

тренировъчни изпитания

Рано сутринта на 16 юли 1915 г. поручиците Стефан Калинов и Христо Джинджифоров се подготвят за поредния пробен полет с биплана "Доган". Атмосферните условия са подходящи. Небето е ясно, духа слаб вятър. Титуляр на екипажа е Калинов, а Джинджифоров е помощник и стажант. Когато се издигат на 300 м височина, самолетът се разтриса и те го приземяват. Механиците оглеждат двигателя и корпуса и констатират, че всичко е наред. Двамата авиатори не се отказват и половин час по-късно предприемат второ излитане. Машината постепенно набира скорост от 100-110 км/ч и достига 600 м. От аеродрума ги проследяват техни колеги. В този момент

моторът спира да работи

и летателният апарат започва да криволичи. Поручик Калинов се опитва безуспешно да регулира управлението. Самолетът попада в опашен свредел и се устремява рязко надолу. Миг по-късно той се преобръща и се забива с предната си част в една нива близо до гробищата край с. Орландовци. Наблюдаващите летци се затичват към мястото на катастрофата. Моторът е на парчета, а аеропланът представлява купчина железа и разкъсани платна. Под тях съзират безжизнените трупове на нещастните си другари. Появяват се и войници, които помагат за разчистване на отломките. Картината е потресаваща. Пилотите лежат окървавени и потрошени. Кракът на Калинов е счупен на две места, а костите се показват през разкъсаните панталони. Гръдният му кош е смазан. Джинджифоров е с още по-сериозни наранявания. Цялото му тяло е надробено на парчета, които едва се крепят на кожата.
Новината за нещастието бързо се разнася в столицата. Скоро около разбития самолет се струпва маса народ. Войници правят кордон и с големи усилия успяват да спрат навалицата на 20 м разстояние. Пристигат военният прокурор майор Георги Пенов и следователят капитан Илия Сливков. Малко след тях от автомобил слиза майката на Калинов. Писъците є огласят околността, но тя не е допусната от следователя да види мъртвото тяло на сина си. Извършен е оглед на летателния апарат и описание на труповете. Те са натоварени на линейка и откарани в дивизионната болница, където е направена аутопсия. Лекарите установяват множество вътрешни увреждания, вследствие на които

смъртта е настъпила моментално

Останките на жертвите са положени в ковчези и пренесени в дома на Калинов.
Министър-председателят д-р Васил Радославов и военният министър ген. Иван Фичев веднага нареждат да им се докладва за катастрофата. Подробна информация за инцидента изискват и от двореца. Към обяд в района на злополуката се оказват престолонаследникът княз Борис и княз Кирил. Те разпитват събралите се авиатори как е станало произшествието и разглеждат останките от разбитото летателно средство. По нареждане на началника на инженерните войски над хангарите и сградите на аеродрума са издигнати траурни знамена.
На следващия ден загиналите пилоти са погребани на държавни разноски с военни почести. Катафалките са отрупани с венци, а пред тях войник носи самолетна перка, обвита в черен плат. Опелото е отслужено от митрополит Варлаам в катедралния храм "Св. Неделя". Присъстват облечени в парадни униформи военните аташета на Германия и Австро-Унгария.

Последна почит

отдават министърът на войната, началник-щабът на армията генерал Климент Бояджиев и други висши военни. Цар Фердинанд е представен от генерал Михаил Савов. Улиците са изпълнени със страдащи софиянци, мнозина се разплакват. След три пушечни и оръдейни залпа мъртвите са положени във вечен покой. Двамата пилоти не са застраховани, както това е правило в чуждестранните армии, и близките им не получават парично обезщетение.
Компетентните лица се заемат с изясняване на причините за трагедията. Поручик Калинов е не само опитен авиатор, но и добър конструктор. Заедно с механика Илия Младенов построява своя биплан "Доган" на принципа на френския "Воазен" и немския "Албатрос". Той лично наблюдава сглобяването на събраните от различни летателни апарати части.

Втора употреба

е и двигателят "Рено 70 НП". Поручикът се гордее с творението си и пред приятели гордо заявява: "Моята любовница е самолетът ми!" Авиоспециалистите не откриват никакви недостатъци в "Доган". Преди нещастието Калинов се оплаква на своя командир кап. Богданов, че дясната страна на машината е слаба и леко се огъва. Това го смущава, защото възникват проблеми при завоите. Независимо от тези притеснения екипажът прави опити да лети на 3000 м височина и да постави рекорд за бързина при издигането. Калинов често споделя, че живее с амбицията да направи обиколка на цяла България по предварително избран маршрут и се надява рано или късно да реализира тази мечта.
Летците от аеропланното поделение изказват най-различни предположения за обстоятелствата, довели до злополуката. Някои предполагат, че се е откъснала жицата на кормилото и по този начин максимално се е затруднило движението на машината. Друга версия изглежда по-правдоподобна. Когато при летежа възникват колебания, поручик Джинджифоров, който не е вързан с колан, пада върху Калинов. Последният губи равновесие и не може да удържи контрола над самолета. Разследващите трудно могат да установят

с какво е свързана аварията

Те записват в заключителния протокол, че вероятно тя е предизвикана от изненадваща повреда в двигателя, който буквално се е разпаднал. Това становище се подкрепя и от разказа на очевидец от земята. Селянин, който работил на нивата си, разправя, че чул силния шум на биплана и отчаяни викове във въздуха. Бученето на няколко пъти преставало и изведнъж последвал оглушителен трясък. След това аеропланът започнал да пада с носа напред и се разбил. Това са единствените прояснения в загадката за катастрофата. Но никога няма да станат ясни обстоятелствата, при които се стига до трагичния инцидент.

Поручик Калинов лети над Одрин

Поручик Стефан Калинов е роден през 1889 г. в Лясковец. Завършва Военното училище в София и през пролетта на 1912 г. е изпратен на авиационно обучение във Франция.
След избухването на Балканската война се завръща предсрочно в България, но успява да получи пилотска диплома. По време на военните действия е в състава на Първо аеропланно отделение, дислоцирано на летището близо до Мустафа паша, днешния Свиленград. Лети на френския биплан "Воазен" и изпълнява предимно разузнавателни задачи. На 30. Х. 1912 г. пилотира самолета над Одрин, а с него като наблюдател се издига самарянката от полевия лазарет Райна Касабова. Тя пръска позиви на турски език над града. Две седмици по-късно Калинов участва в първия групов боен полет в световната военна практика. Заедно с поручиците Радул Милков, Никифор Богданов и руснака Николай Костин се появяват от различни посоки над одринската гара Караагач и я бомбардират. За бойните си заслуги Калинов е награден с орден "За храброст", а колегите му го считат за "цар на въздуха". Той е един от асовете на родната ни бойна авиация.
Значително по-малък боен опит има поручик Джинджифоров. Той е роден през 1890 г. в Брацигово. Възпитаник на школата за запасни подпоручици в Княжево, служи в 3-ти артилерийски планински полк. Половин година преди трагедията е приет за обучение в аеропланната рота. Той е с незначителен летателен стаж и затова с неговата подготовка се заема поручик Калинов.

Гибелта на Христо Топракчиев

Гибелта на поручиците Калинов и Джинджифоров е предшествана от жестоката смърт на поручик Христо Топракчиев.
Той е сред тримата български пилоти, които първи преминават през авиационната школа във Франция. В началото на Балканската война извършва няколко полета над турска територия. На 12. Х. 1912 г. излита със стар моноплан "Блерио". Още преди да набере достатъчна височина, моторът експлодира и целият самолет заедно с летеца е обхванат от пламъци. Машината се разбива в близост до летището край Свиленград, без никой от притичалите се на местопроизшествието да успее да помогне на горящия Топракчиев. Трупът му е напълно овъглен и той става жертва на дълга си.

Коментара ()

Вашият коментар