Според мен болшевишкият комунист и контролираното от него общество разрушава цивилизацията чрез терора на една съдебна система, която обвинява, съди и в крайна сметка унищожава годните, читавите, но най-вече невинните хора, с цел установяване на повсеместния тотален страх, който е основният инструмент на болшевизма. Западният “либерален” комунист прави точно обратното - той разрушава справедливостта, като успешно обгрижва, спасява и оневинява виновният. Това се прави на всяка крачка в съдебните препирни, с успешни юридически маньоври, уж центрирани около човешките права на престъпниците, които в крайна сметка се оказват безпределни. Безпредел, както казват “зековете” от Гулаг.

Правата на престъпника нямат край, правата на жертвата на престъпника обаче свършват със скромният надгробен паметник, ако се намерят пари за него. И двете крила на комунизма, Западното и Източното, в крайна сметка, водят до едно и също, което вероятно е и истинската цел: Обществото и Цивилизацията, такава каквато е изградена с много труд и страдания, да бъде окончателно погубена.

Ако не от едното крило, тогава от другото. Важното е Свободата, Справедливостта и Надеждата да бъдат прогонени от обществата и да се установи Законът на Лъжата. А той има две разновидности - едната е нападението срещу невинните с насилието на Държавата, а другата е безсилието срещу виновните, отново осъществено, но чрез безсилието на Държавата.

Разбира се и двете са умишлени, но ако се запитаме кой има интерес от това, освен очевидният отговор, че престъпниците са печелившите в тази подла игра, сякаш метафизичния отговор е:

Само Дяволът, старият ни враг, може да бъде победителят в този двоен капан, където успешно е поставил човекът в последния век.

*Коментарът е от фейсбук