Африканската чума по свинете се оказа най-голямото бедствие за Румъния след Втората световна война. Причинените загуби се изчисляват на три милиарда евро. Големите свиневъди, чийто бизнес бе унищожен, бяха принудени да уволнят хиляди работници, а все още не са получили обезщетения за умъртвените животни. Синът на лидера на управляващата партия Ливиу Драгня е единственият свиневъд в Румъния, който продаде прасетата си преди избухването на епидемията, а неговият кум е човекът, който прави пари от бедствието, тъй като продава без обявена обществена поръчка дезинфектантът, ползван в огнищата на болестта. Това съобщава румънската телевизия Диджи 24, която е направила журналистическо разследване по темата.

Първият случай на африканска чума по свинете в Румъния тази година бе регистриран на 10 юни в село в източния окръг Тулча, информира БТА.

Миналата година вирусът бе потвърден при едно прасе в стопанство в северозападния окръг Сату Маре, но веднага бяха предприети действия и огнището бе потушено, болестта не се разпространи. Тази година не стана така, посочва депутатът Адриан Орос, който е ветеринар и заместник-председател на Комисията по земеделие в парламента.

Според него властите са действали безотговорно след появата на първото огнище тази година.

"За три седмици бяха изпратени в района всякакъв вид хартии. Първата реакция на хората бе да заколят животните си и да разделят месото с роднини; така болестта стигна и до други окръзи", каза Орос. Той отбеляза, че вирусът на африканската чума се е разпространил изключително бързо в първите осем окръга.

Към момента една трета от територията на Румъния е засегната от африканска чума по свинете.

На няколко десетки километра от първото огнище в Тулча се намира една от големите свинеферми в района - Карнипрод, с 48 000 прасета. Въпреки предприетите във фермата мерки, всички прасета в Карнипрод вече са умъртвени, тъй като вирусът се разпространи и там. Собственикът на Карнипрод се занимава в производство на колбаси, но вече няма суровини за тях. Бил е принуден да унищожи и 500 тона месо на склад. От два месеца чака обезщетение от властите в размер на 22 милиона леи. Наложило се е да уволни голяма част от работниците, тъй като няма работа за тях, а и няма как да им плаща заплатите.

В Румъния има над 600 000 стопанства, в които се отглеждат 1,4 милиона прасета. Селски стопанин от окръг Тулча обръща внимание на факта, че прасетата на голяма част от дребните фермери не са маркирани и вписани в Националната система за регистрация и идентификация на животните. Базата данни на системата пък е блокирана от две години, защото ръководството на Националната санитарно-ветеринарна агенция не е подновила договора на софтуерната фирма. Поради липсата на база данни, обезщетенията се изплащат хаотично или изобщо не се изплащат, отбелязва Диджи 24.

Африканската чума по свинете върлува в Европа от 2007 г. Прониква в зоната на Кавказ, през Русия и Беларус. От 2014 г. се приближава към Румъния по маршрута Латвия, Литва, Полша и Естония. През 2016 г. чумата достигна Украйна, на границата с Румъния.

Европейската комисия предупреди Румъния още през февруари 2017 г., че не предприема конкретни мерки за превенция за африканска чума по свинете. Доклад от януари 2017 г. на Генералната дирекция за здраве и безопасност на храните предупреждава румънските власти 16 месеца преди избухването на епидемията.

Вместо да засили мерките, ръководството на Националната санитарно-ветеринарна агенция решава да ги намали. До 2017 г. ветеринарните лекари са осъществявали контрол на прасетата в стопанствата два пъти годишно. Тази година не е правен контрол нито веднъж, посочва румънската телевизия.

Според депутата Адриан Орос щетите от африканската чума ще възлязат на 3-4 милиарда евро общо, като се имат предвид разходите за умъртвяване на животните, за персонал, дезинфектанти, екарисажи и пр., а също за реално обезщетение на фермерите.

Фермери разказват, че сами правят дезинфекция на засегнатите райони, а други обръщат внимание, че дезинфектантите, които се използват в огнищата, не са предназначени специално за тази болест, чийто вирус е изключително устойчив.

В Констанца и в други окръзи дезинфекция се прави с препарата Алдезин, който не е изрично показан за африканска чума по свинете. Същият дезинфектант се използваше и по време на епидемията от птичи грип. Служител на дирекцията по санитарно-ветеринарно здраве в Констанца потвърди, че за филтри по пътищата се използва Алдезин, а за третиране в самите огнища се ползват други препарати. От сайта на дирекцията в Констанца става ясно, че е закупила без обществена поръчка Алдезин на стойност 23 120 леи. Повечето дирекции обаче не са посочили на сайтовете си договорите по обществени поръчки за дезинфектанти, отбелязва Диджи 24.

Телевизията е поискала и е получила разрешителното за продажба на Алдезин, издадено от Националната комисия за биоцидни продукти, от което става ясно още, че за да има ефект, продуктът трябва да действа в продължение на 30 минути, докато автомобилите минават през филтрите на пътя за няколко секунди.

Дезинфектантът Алдезин е продукт на института Пастьор и се продава в Румъния от фирма Фармавет. И двете дружества са мажоритарна собственост на Сорин Паул Стънеску, който е близък приятел с директора на Националната санитарно-ветеринарна агенция Джеронимо Брънеску. Бивши високопоставени служители във Фармавет работят в момента в Националната санитарно-ветеринарна агенция.

"Да, разбрах, че са приятели", каза депутатът Адриан Орос по адрес на Стънеску и Брънеску. "Заместник-председателят на Националната санитарно-ветеринарна агенция, който идваше с предложения за промени в парламента, е бивш директор във Фармавет. Шефът на кабинета на председателя на агенцията също е бивш директор във Фармавет".

Председателят на Агроиндустриалния комбинат Куртич в окръг Арад Димитрие Муска заяви пред Диджи 24, че Стънеску е продал дезинфектанти за 27 милиона леи, както и при епидемията от птичи грип.

Сорин Паул Стънеску е кум на Валентин Драгня - син на лидера на управляващата Социалдемократическа партия (СДП) Ливиу Драгня. Валентин Драгня е собственик на свинефермата Ромчип Салчия, която миналата година имаше 13 585 прасета. Преди избухването на епидемията синът на лидера на СДП успя да продаде животните и бизнесът му не пострада.

Телевизия Диджи 24 е опитала да получи коментар от Стънеску или от представител на института Пастьор или на фирма Фармавет, но оттам са отказали да разговарят с журналистите.

Министърът на земеделието Петре Дая пък отказа да отговаря на въпроси, свързани със свинефермата на Валентин Драгня.

Директорът на Националната санитарно-ветеринарна агенция Джеронимо Брънеску също отказва да отговаря на въпроси на Диджи 24.

На пресконференция неотдавна той призна безсилието си. "За съжаление, Румъния и Европа се сблъскват в момента с най-тежката болест по животните от Втората световна война насам. Болестта не се лекува. Единственото съществуващо решение е да се елиминират прасетата", каза Брънеску.

Министърът на земеделието отказа да даде интервю, посочва Диджи 24. На пресконференция преди няколко дни той каза, че Румъния е взела всички мерки за превенция на разпространението на болестта.

На фона на некомпетентността на властите, фермерите очакват още злини, отбелязва телевизията.

"Ние в Румъния сега, понеже нямаме прасета, вероятно ще внесем отвън, където няма да бъде по-евтино, защото когато има голямо търсене, цената си повишава. Очевидно ще плащаме повече за прасета", отбеляза собственикът на Карнипрод.

Фермерът от Палазу, окръг Констанца, Кристи Каракостя каза, че "с прасетата е свършено". "Мисля, че и след три години няма да отглеждаме прасета. Правителството на Румъния не се намеси с нищо. Проблемът не е само днес, а и в бъдеще, защото микробът остава тук и в съседните села".

Каракостя съжалява, че не е заклал прасетата си като други селяни, преди да се появи вирусът и при тях. "Проблемът с месото във фризера обаче е, че собствениците ще го изядат и ще хвърлят кокалите в двора, а така вирусът може да се появи отново", размишлява още той.