Не ме питайте как онази вечер се озовах на вечеря със сръбската поп фолк дива Драгана Миркович и екшън героя Жак-Клод Ван Дам на фона на катедралата Св. Стефан във Виена... Животът обича да си прави такива коктейли. Съставките уж са несъвместими, но крайният резултат е много добър. С Драгана, чието творчество не следя, но разбира се знам, че тя е една от богините на сръбския фолк, си говорихме цяла вечер. Всъщност до малките часове на нощта. Не бях срещала жена с нейната кариера и успехи, с която разговорът потръгна още с първата дума. (При това на прекрасен английски.) Все едно пиеш топъл шоколад! Сладък и отпускащ. Няколко неща ме впечатлиха в нея. (Ако имам сили ще разкажа в блога ми повече за тази необичайна вечеря).
Драгана живее между Виена и Белград, 20 години е омъжена за австриец с босненски корени. “На 50 години съм, но феновете ми не ми дават да сляза от сцената. Чувствам се много обичана в Сърбия, но не мога да вървя по улиците без хората да ме спират. Във Виена съм по-спокойна.” Докато водихме този разговор сервитьорът й донесе плик с писмо. Оказа се послание от неин фен. На немски. Просто я видял от съседната маса и решил да й драсне два реда, с които да й каже да не спира да пее. Може и да греша, но едва ли има много бг чалга звезди, които могат да се похвалят със същото. Но пък можем да се похвалим, че умеем да мразим!