Тоя микрокосмос, в който живеем наистина започва да предизвиква стомашни киселини.

Понеже не мислим с главите си, а с помощта на някакви формули, сме започнали да слагаме всяко нещо в някакъв начертан коловоз и да го пускаме по наклона.

Така например:

- ако не харесваш прайда си хомофоб (нищо, че може да одобряваш гей браковете например, но да не харесваш манифестации)

- ако не одобряваш шегите с православието, си наци и консерва (нищо, че може и да си атеист и пак да не одобряваш шегите с вярата на хората)

- ако не споделяш идеята за интернационализъм на либералите, си консерватор (нищо, че се разминаваш драстично с консервативните ценности)

- ако не спореляш трескаво - малоумната радост по всичко, което носи клеймо Обама - Хилъри Клинтън - то непременно си фен на Тръмп

- ако не одобряваш замирисалото на нафталин анти соц говорене, задължително си комуняга

- ако не споделяш трескавата радост от четене на Дневник и Медияпул си задължително фен на Пеевски

- ако не си сигурен, че ИК е решението на склнността ни към насилие, си задължително противник на ИК и после виж по - горе - нацист, консерватор, комунист, социалист, хомофоб

- ако не споделяш глуповатите пърформанси на "Могъщите три", си задължително от MAFIQTA (нищо, че може да смяташ, че идеите са добри, но пърформансите са измислени на 3 ракии и смъркане на Кале)

Днес седим и се чудим в кой коловоз да влезем. И ако никой от двата възможни не ни уйдисва, започва най - големият проблем - всички започват да ви ненавиждат, защото светът им е черно - бял, мозъците им - спаружени от предъвкване на чужди идеи, а устите им - изговарящи чужди думи "с дъх неприятн на чужди уста".

Когато излезе първият либерален хит на АзисТ - "Мотел" си спомням, че прочетох три статуса на трима красиво - умни.

Статусите бяха различни, но и в трите имаше едно и също изречение - "До момента Азис има 1 000 000 гледания и продължават да растат".

Не, не вярвам тримата красиво - умни да са преписвали един от друг (приятели са ми и не мисля, че преписват).

Просто коловозът си казва думата.

По тоя коловоз това са мислите, които могат да ви дойдат.

И в заключение да ви кажа - живеем във време, в което да имаш собствени идеи за живота не е ОК.

В това време особеното мнение е лукс, който трябва да сте готови да платите.

Имате два варианта.

Единият е да заквичите в общия хор и да почувствате общност около себе си, която заедно с вас ще квичи чужди думи.

А другият - да бъдете себе си каквото и да ви струва това.

Впрочем - за протокола - спрях да ходя на протестите срещу Орешарски в денят, в който някой реши процесията да обикаля пред западните посолства и да ръкопляска.

Ами не, аз не ръкопляскам по команда от няколко добри женици и няколко тъжни момъка.

И няма да ръкопляскам на влак, засилил се по коловоза надолу...

А сега желая приятен, полезен и инфантилно - радостен ден!