Проглушиха ни ушите с класацията за най-богатите българи. Браво на тях, да са живи и здрави и да удвоят богатството! Но защо никой не се сети да направи класацията за най-беден българин. Стотици хиляди нашенци ще гракнат, че те трябва да спечелят. Въобще в българската история винаги е имало силни претенденти да са номер едно по нищета и нещастен живот.
На първо място може би трябва да поставим дядо Матейко от разказа на Елин Пелин "На оня свят".

"Не съм за рая, аз сиромах човек... рая е направен за големците и за богатите", мисли си дядо Матейко, докато търси пътя за пъкъла. Срещу него се изправя силната кандидатура на Странджата от "Немили-недраги" на Иван Вазов. Родолюбецът в изгнание умира от болестта на бедните - туберкулозата. Селянинът с болното дете от разказа "По жицата" сиромах беше и сиромах се е родил според Йордан Йовков. Кой ще му оспори правото да бъде в топ десет. И понеже сред първите най-богати има една дама, патриарсите на българската литература също са се постарали да има женско присъствие. Иглика от едноименния разказ на Елин Пелин живее в крайна мизерия и пасе овцете.

И ако си затворим очите, че нямат 18, босоногите деца на Христо Смирненски също влизат в класацията, описани от поета като "малки роби, впрегнати в ярема на своята беднота". Примерите са стотици, не остава място да бъдат изброени. Мизерстващи и нещастни българи, колкото щеш. Само че никой няма желание нито да ги снима, нито да ги класира, нито да ги пита какъв е техният девиз в живота.