Можем да сме по-млади, но са необходими усилия. Хипократ, Авицена и Парацелз са знаели как

Ако човек или животно се пореже, към раната се устремяват тромбоцити, за да спрат кръвотечението. Там винаги попадат микроорганизми, някои от които опасни. Армията от бели кръвни телца с помощта на целокупната имунна система се впуска в атака срещу тях. Колко съвършено го е измислила природата! При здрав организъм

шансовете за външен агресор

са минимални

Дотук добре.

А когато става дума за болестни състояния: астма, високо кръвно, алергии, подагра и прочие, които не са причинени от външен агресор? На пръв поглед изглежда, че "премъдрата" природа не е помислила и не е осигурила никакви защитни или оздравителни механизми за тези все пак основни заболявания. Логично ли е това? Може ли в единия случай тя да създаде перфектна система на самолечение, а в другия - да остави всичко на самотек? Не може. И природата съответно се е погрижила. Създала е универсален метод за лечение. И това е лечебното гладуване.

Когато едно животно се разболее или счупи крак, то спира да яде, докато не оздравее.

Впрочем, човекът също притежава този инстинкт. И наистина много хора, когато се разболеят, губят апетита си.

Модерната западна медицина е направила огромен скок в своето развитие, но... в погрешна посока. По света има милиони "тесни" специалисти: по сърце, бъбреци и какво ли не още. Разбира се, че има нужда от тесни специалисти. Само че те не трябва да забравят, че човешкият организъм е взаимосвързано цяло и отделните органи са неразривно свързани помежду си. Разбирам, че за специалиста по бъбречни болести, заровил се в криволичещите нефритни каналчета, е трудно да обхване цялото, но ако иска наистина да помогне на пациентите си, трябва да го направи. Или поне да се опита.

Отдавна изчезна старият семеен лекар, който с каручката или с колелото обикаля своите пациенти. Той обаче беше достатъчно интелигентен, за да осъзнае мъдростта на природата. И именно с нейна помощ да помага на своите пациенти. Явно той помнеше най-добре основния завет на Хипократ: MEDICUS CURAT, NATURA SANAT ("Лекарят лекува, природата излекува"). В историята са останали много имена на прочути лекари, но само трима се открояват ярко. Известни са и на хора, които не се свързани професионално с медицината. Това са Хипократ, Авицена и Парацелз. И за тримата се знае, че са лекували и чрез глад.

Какво става по време на гладуване?

В първите няколко дни жлезите на стомаха престават да секретират стомашен сок и започват да изливат в стомаха всички необходими за поддържането на живота вещества: аминокиселини, витамини, минерали и прочие. При това в точните пропорции, необходими за организма. Така че, макар и да звучи абсурдно, по време на глад човек се храни най-пълноценно и балансирано. Разбира се, количеството е малко и трябва да се избягват големи физически усилия.

Лидия Ковачева – гуруто на гладолечението

у нас,

е била на 40 години, когато е гладувала за първи път. Тя е имала туберкулоза с каверни в напреднал стадий с почти изчерпана белодробна тъкан двустранно след десетгодишно лечение в клиники и санаториуми (лекарите й давали до 3 месеца живот), цироза на черния дроб от приеманите лекарства, сърдечна аритмия от детските години. Чрез гладуването обаче се излекувала напълно. И след това посвещава живота си да помага на други хора, и то напълно безкористно. Освен това тя въвежда нещо ново и уникално. Не пълен глад само на вода, а поемане на ограничено количество плодове и зеленчуци. Резултатите са почти аналогични, но пациентите се чувстват много по-комфортно.

Когато за пръв път отива при Лидия Ковачева, д-р Георги Гайдурков има хронично повтарящи се катари на горните дихателни пътища, екстрасистолия, реактивна депресия. В момента той е един от водещите лечители по метода на Лидия Ковачева.

Аз самият съм гладувал около година и половина. Не наведнъж, разбира се. По 10, 15, 30, 40 дни. Излекувал съм се напълно от язва на дванайстопръстника, ингвинална херния, както и от хронично и упорито възпаление на уретрата, което десетина години съм лекувал безуспешно при най-добрите български и немски специалисти.

Защо все пак, след като вече няколко хилядолетия лечението с глад е давало блестящи резултати, то се практикува от доста ограничен кръг хора. Причините са по-скоро психологически. Когато човек взима решения, той не използва пълноценно разума и интелекта си (даже и когато ги има). Oбикновено действаме под натиска на някакъв вътрешен подтик или инстинкт. А разума си използваме единствено за да оправдаем постъпките си. Един елементарен пример. Решил съм да се откажа от цигарите (случвало ми се е много пъти). В началото си викам: "Виж колко хубаво постъпих! Колко отвратителни и вредни са цигарите!". А когато абстиненцията проговори,

започва да се променя и мисленето ми

"А бе аз колко ще живея!? Утре ще ми падне тухла на главата! Ще вземе война да избухне. Какъв смисъл има да се измъчвам!?", - и пак сграбчвам цигарата.

Нашият живот - за добро или за лошо - е подчинен на пазарния принцип. Всяко нещо си има цена В пари или в усилия. Ако искаш да си здрав и да се чувстваш млад, с хапчета няма да стане. Трябва да положиш усилия. Ако искаш.

Дами и господа, изборът е ваш!

Четете още:

Всички диети са глупави освен една

24 часа глад предпазват от диабет и сърдечни проблеми