Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Как Съединението пропусна Македония

Апостолите планират да бъде приобщена към майка България

Исторически шанс пропускат апостолите на Съединението през 1885 г. Първо планират заедно с Източна Румелия към Княжество България да бъде приобщена и Македония. После решават, че акцията е прекалено мащабна, и изоставят тази бащина земя.

Така Македония остава незарастваща рана. Чети, въстания и три войни се опитват да поправят грешката. Резултатът е една изкуствена държава, която “македонизира” националната ни история.

Не само нашата, но и общочовешката. Исус Христос, Михаил Горбачов, Майкъл Джексън и други планетарни знаменитости са обявени за еднокръвни македонци. Бронебойни патрони за този феномен няма открити!

Какво се случва на

6 септември 1885 г.

Призори в двора на пловдивския конак са момците на капитан Райчо Николов. Една дружина от три роти. Отвън са хората на майор Данаил Николаев. Той гърлено се провиква: “Отворете тази врата или аз сам ще я отворя. Народът не иска вече да търпи турски паши!”

Появява се руснакът полицмейстер и отвръща: “Майор Николаев, здесь хранится жизнь генерал-губернатора”.

“Так, батенька, мы будем лучше хранит его, чем вы”, уверява го българският офицер. Братушките лъжат, че ключовете ги няма. Тогава Николаев извисява глас: “Момци, слушайте! Да живее Негово Височество княз Александър, ура!”

Под командата на Райчо Николов отвътре се чува гръмовно “Ура!” Ключовете се появяват и войската влиза в конака. Пристига и голямоконарската чета на

Продан

Тишков,

наречен

Чардафон

Велики

Генерал- губернаторът Гаврил Кръстевич е в покоите си. “Аз не исках да вляза - разказва Данаил Николаев, - за да не се даде на преврата военен характер. Не искахме да се каже в Европа, че сме извършили едно пронунциаменто. Затова се разпоредих да се бият камбаните по църквите, за да се събере народът…”

Пращат вест да дойде Захари Стоянов. Заедно с още двамина той влиза при Кръстевич. Понеже се бавят, Николаев нарежда на поручик Въльо Стефов да види какво става. “Вашият собствен файтон е впрегнат и ви чака на вратата”, информира Стефов губернатора.

“Така е, така е, бай Кръстевич! - потупва го по рамото Захари. - Познавате ли ме кой съм? Аз съм Захари Стоянов, редактор на “Борба”. Ама хайде сега излазяйте!”

“И аз съм

българин",

декларира

Гаврил

Кръстевич

“Ако аз съм изгубил всичко, то поне народът спечели”, мъдро отсъжда той. Във файтона е конвоиран с гола сабя в ръка от Недялка Шилева, изгората на Чардафон.

Избрано е временно правителство, в което влиза и Райчо Николов. Към 2 часа подир пладне капитанът отива в пощенската станция да арестува началника Костадин Тодоров. Костаки е черна душа, зъл противник на Съединението. Бои се от новия режим, защото е бъркал в касата на станцията.

Като вижда Райчо, крадливият си плюе на петите. Офицерът хуква подир него. Симеон Радев хроникира:

“Захвана се по пловдивските улици яростно гонение. Тичайки, те стигнаха до Джумаята.

Тук Тодоров, на когото очите изскачаха от орбитите, се обърна срещу своя гонител и даде върху му няколко вистрела. Един куршум улучи дяда Райча в главата и го повали мъртъв.”

Райчо Николов

е единствената

жертва на

Съединението,

пише в учебниците. Това клише не е вярно. Съединението е защитено с гърдите на сливнишките герои в Сръбско-българската война. Около 1800 убити и ранени юнаци е жертвената цена.

Турция не ни напада, защото охранява Македония. Нейните шпиони са научили, че съединистите се готвят да я върнат в етническите граници на българщината. Което, за съжаление, не се случва.

Следващият опит е направен пак в Пловдив през 1889 г. Там Пере Тошев и Андрей Ляпчев полагат усилия да създадат организация за освобождение на Македония и Одринско. Междувременно в Солунската гимназия действа революционен кръжок, ръководен от Гоце Делчев.

През 1891 г. Даме Груев и Петър Попарсов оглавяват дружество “Дружба”. Членове са студенти във Висшето училище, сега Софийския университет. Мисията им е да отидат в Македония и по примера на съединистите да подготвят бунт.

ВМОРО е

призвана

да довърши

делото

На 23 октомври 1893 г. в Солун се събират Даме Груев, Христо Татарчев, Иван Хаджиниколов, Петър Попарсов, Андон Димитров и Христо Батанджиев.

Срещата е без протокол и без избор на ръководство. Групата е наречена Комитет за придобиване политическите права на Македония, дадени от Берлинския договор. В началото на следващата година шестимата отново си стискат десниците.

Отварят “Записки по българските въстания” на Захари Стоянов. Вътре са уставът и наредбата на БРЦК, които стават образец за новата организация.

“В същото заседание - пише Татарчев - надълго се разисква какво да бъде названието на революционната организация и на комитета. Тоя въпрос ни отне доста време и най-сетне, доколкото помня, усвоихме да се наричат: Македонска революционна организация, а комитетът - Централен македонски революционен комитет…”

Това е люлката на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Тя е призвана да довърши делото на Съединението от 1885 година.

Коментара ()

Вашият коментар