Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Уж изчезналата безценна колекция от рисунки на птици на царя се оказа в София

Любопитен дипломант разплита мистерия на повече от 100 години

Съществувала ли е въобще мистериозната безценна колекция от рисунки на птици на цар Фердинанд? Изследователи откриха, че уникалните 12 тома от 1897 г., изпъстрени с илюстрации, както и 400-те рисунки в оригинал не са изчезнали, а са тук - в София.

“До момента колекцията никога не е била обект на проучване и не е показвана пред публика – казват от Регионалния исторически музей на София. - Тя дълго е смятана за изгубена или унищожена по време на войните. В действителност обаче е съхранена, и то в България.”

Експозицията "Птиците в изкуството и цар Фердинанд I" представя непоказвана колекция от научни илюстрации на птици. Акварелите са правени за орнитологичното издание “Науман, Естествена история на птиците на Централна Европа”, излязло в 12 тома през 1897 г. Колекцията съдържа около 400 илюстрации. След като започват Първата и Втората световна война, се смята, че е безвъзвратно изгубена. В действителност обаче тя оцелява и изследователите сега я откриват в Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН, наследил Княжеския естественоисторически музей.

“Проучването ни показа, че на Запад има предимно

отпечатъци на такива рисунки,

които също са ценни. Те също са художествено произведение – обяснява пред “168 часа” Христина Грозданова, куратор на предстоящата изложба в Регионалния исторически музей на София. - На много места пишеше, че оригиналите са изчезнали. На едно място дори срещнах дискусия за авторските права. Имаше мнения, че след като ги няма, не е необходимо да се дискутират правата.”

Разплитането на мистерията започва още докато Христина Грозданова готви дипломната си работа по изкуствознание в Художествената академия.

“Беше ми необходима определена информация и се свързах с Георги Пчеларов. В интервюто си пред мен той за първи път спомена за тези илюстрации на Фердинанд – спомни си Грозданова. – Беше много любопитен разказ как Пчеларов още като млад ги вижда за кратко в една от библиотеките на БАН, след което искал да ги открие, но никога не е успял. Заедно с него и други колеги създадохме организация на съвременните художници в областта - ДАФНИ (Дружество на анималисти флористи и научни илюстратори). Тази съвместна работа доведе и до пристъпването към осъществяването на настоящата изложба.

Пчеларов бе научил от по-възрастните в Природонаучния музей, наследник на Княжеския, как тези илюстрации са били откупени от Фердинанд, но почти никой не ги бил виждал. За нас беше истинска загадка дали се пазят, дали оригиналите или отпечатъците са някъде в България. Честно казано, аз очаквах, че в София ще са отпечатъците, защото, когато правих първично проучване, се оказа, че в много аукционни къщи

се продават автентични от 1897 г.

– годината, в която са правени. Опитахме да проследим къде могат да бъдат и ги открихме в библиотеката на Института по биоразнообразие към БАН. За мен бе голямо вълнение да видя, че това не са отпечатъци, а акварели. Никога не съм подозирала, че оригиналите на тези рисунки ще се пазят в България и че ще се съхраняват така добре."

Учудването й е още по-голямо, защото се оказва, че акварелите никога не са изследвани и не са показвани в изложба. Всъщност в София учените се натъкват на произведения на най-добрите художници на птици за времето си – Джон Джерард Кьолеманс, Еди де Маес, Бруно Гайслер, Ото Клайншмит и др. В изложбата ще бъдат представени и малък брой произведения на български автори, сред които са Иван Милев, Харалампи Тачев, Николай Ростовцев и др., които обаче по по-различен начин интерпретират темата за птиците, показвайки връзката между науката и изкуството.

“Фердинанд е създал първата орнитологична колекция у нас

и се оказва, че тя е сред най-ценните в Европа – коментира Грозданова. - Много богата и качествена. Събира едни от най-добрите изследователи, включително по опазване на околната среда, защото тези въпроси още тогава са се обсъждали. Всъщност неговият личен интерес към орнитологията, науката и изкуството е причина скоро след Освобождението да бъдат създадени Княжеският природонаучен музей, княжеският зоопарк, Рисувалното училище. За целта е поканил едни от най-добрите изследователи и експерти в Европа. Очевидно е имал усета и опита да подбере хора с голям принос за нашата култура по това време.”

По всичко личи, че любознателността на изследователя Фердинанд е била движещата сила след Освобождението у нас да се създаде наука на световно ниво. Грозданова установила, че още във въведението на една от ранните книги по орнитология авторът й пояснил, че

личните интереси

на Фердинанд

имат голямо значение за бързото й развитие в България.

“Фердинанд насочва много средства към естествените науки и изкуството – посочва Грозданова. - Той има голям принос и за основаването на Рисувалното училище и след основаването му там започва развитието на декоративни приложни изкуства. Включително на птици, които, макар и не научни илюстрации, по същия начин показват конкретни видове, детайли. Художниците видимо са ги рисували от натура, ползвайки препарати. Истината е, че Фердинанд не е просто човекът, който е подписвал указите за създаването на научните институти, на Художествената академия и музеите, а е имал лично отношение и интерес към тях.”

Царят притежавал дори най-авторитетното орнитологично издание, отпечатано в Германия - “Науман, Естествена история на птиците на Централна Европа”. 12-те тома са съставяни в продължение на 25 години и когато излизат, много от художниците вече не са между живите.

“Съдържат много качествени отпечатъци, тъй като са изработени в една от най-добрите немски печатници за времето си – казва Грозданова. – За мен бе интересно да открия, че някои от авторите на рисунките не са си подписвали оригиналите, а само илюстрациите за печатното издание.”

Какъв е приносът на топучения Леверкюн за България, четете в хартиеното издание.

Коментара ()

Вашият коментар