18-годишен, Фердинанд отива да проучва Амазонка
Очарован от враните над резиденцията си в София, той я кръщава "Врана"
Цар Фердинанд още няма 13 години, когато близките му с ужас разбират, че той не е роден нито за политик, нито за военен, а за учен. Малкият прекарвал часове в полето, изучавайки птиците, пеперудите и бозайниците.
Често придружавал австрийския принц Рудолф в научните му орнитологични експедиции.
Списание "Нейчър" дори отбелязва, че увлечението на Фердинанд съвсем не било на аматьорско ниво. Напротив, той постепенно
се превърнал в
учен с приноси
в ботаниката и орнитологията, открил редица нови непознати видове.
Една от причините е, че през 1879 г., точно когато навършва 18 години, той и брат му предприемат дълго пътуване из поречието на Амазонка, за да проучат птиците и видовете в Южна Америка. Оттам се връщат с богата колекция от екземпляри, някои от които напълно непознати до момента. По този повод през 1884 г. е публикувана студия, озаглавена “Описание на птиците на принц Фердинанд Сакскобурггота”.
Неслучайно, когато идва поканата да стане княз на България, той е на лов за пеперуди. Пристигайки в София, той се установява в резиденция и първото нещо, което забелязва, са враните, които кръжат над нея. Затова бодро обявява, че тя ще се нарича "Врана".
Постепенно в нея князът развъдил над 400 вида птици. Обхожда всички планини и покорява по-високите върхове, наблюдавайки и описвайки живота там.
Събира екип от най-добрите учени в Европа, сред които и лекаря му Пол Леверкюн, и така до 1907 година Царският естествен музей вече притежава над 8 хил. експоната.
С това не само че става един от най-богатите на Балканите, но вече може достойно да съперничи и на аналозите си в Европа.
Амбициите на царя обаче са по-големи. Той иска Леверкюн да създаде модерна организация на научните институти у нас. Така през 1888 г. е създадена Царската зоологическа градина, година по-късно - Природонаучният музей, Царската научна библиотека, Царските ботанически градини се изграждат до 1912 г., Царската ентомологична станция.
За научните увлечения на царя свидетелства и фактът, че за издръжката на тези институти той е плащал с лични средства чрез Царската цивилна листа.
След тях са открити Държавният университет, Художествената академия, Духовната семинария и няколко технически училища.
Вероятно затова казват, че невероятният икономически бум след Освобождението е резултат и от духовното пробуждане, независимо от изтощителните войни и националните катастрофи.
Как 30-ина години след турското робство България става една от силните икономики в Европа, четете в хартиеното издание.
Най-четени
-
Секретно Касиерът на Ботевата чета Коста Апостолов полудява заради дял от заграбено богатство
Златният телец е погубил големи българи. За пари е удушен д-р Петър Берон. Пари са замесени в предателството на Васил Левски. Много пари има и в драмата на Ботевата чета
-
Секретно Съветски посланик в България бяга от Сталин. Месеци по-късно Фьодор Расколников умира от загадъчна болест във Франция
През 1988 г. достолепна възрастна дама прекрачва прага на сградата на старото съветско посолство на ъгъла на улиците „Московска” и „Раковска” в София. По онова време там се помещава Институт по
-
Галерия Дъщерята на Христо Ботев умира след лекарска грешка. Майката Венета обвинява доктора, но отказва ексхумация
Сутринта на 9 ноември 1906 г. в салона на софийската жп гара влиза достолепна около 60-годишна дама в траур. Малцината транспортни служители не разпознават в нея Венета Ботева
-
Галерия Народното събрание - история с бомби, гробища, бръмбари, катун и протести
Под старата сграда е имало римски и турски траурни парцели Депутатите първо заседавали в дъсчена барака на театрална трупа в Градската градина Там е заровен Васил Левски
-
Галерия Думите на Неофит, които винаги са със Здравка Евтимова: Бог вижда белезите от борбата за доброто
В лицето на патриарха имаме застъпник пред Бога, бях прочела една много интересна негова мисъл, която винаги бе с мен, той казваше че Бог вижда в човек белезите от борбата за доброто, а не наградите