Емблематичните кадри - манипулация и действителност
Филмът с Чапай е нарочно заснет дублаж, а хората се подиграват на лентата с Тодор Живков
Тържественото посрещане на Червената армия от столичани и всенародната радост от идването на власт на правителството на ОФ са две от най-фрапантните фалшификации, характерни за най-спорната дата в българската история.
Истината е, че изписаните пропагандни клишета по времето на тоталитаризма се разминават жестоко с действителността, а сравнително оскъдният брой фотографии, запазени оттогава, са монтирани допълнително само с цел да се въведат в заблуждение поколения българи.
Една от първите задачи на новото ръководство е да изпрати оператори за посрещането на съветската армия. За целта екипи заминават по Искърското дефиле, на Витиня и на Петроханския проход.
"Червеноармейците обаче ни изненадаха, защото дойдоха оттам, откъдето най-малко ги очаквахме", пише Васил Холиолчев в спомените си. Този факт обяснява наличието на малко кинокадри от посрещането на Съветската армия. Седмичният кинопреглед е наречен "Отечествен" и в него вече влизат само подходящите лица и събития. Първият излиза чак на 25 септември 1944 г. и съдържа всички най-значими кадри от 9-и и посрещането на червеноармейците.
Истината е, че специално от София няма филмови кадри, тъй като няма и масов възторг. Напротив, уплашените и потиснати столичани предпочитат да посрещнат сакралната за комунистите дата по домовете си. В първите дни по улици и площади с вдигнати юмруци се движат само групи от комунистически активисти и голяма част от тях са докарани с автобуси от провинцията. А съветските военни части се появяват чак на 15 септември. Но не като на парад - войниците са зле облечени, а в няколко джипа, и то американско производство, се возят само офицери от Червената армия. Впоследствие се появяват груби монтажи на фотографиите, на които колите са заменени с танкове и са добавени радостни тълпи от посрещачи с цветя и лозунги в прослава на Сталин и СССР.
Има и два епизода от 9 септември 1944 г., превърнати в символ на
“всенародната антифашистка борба”
и “ден първи на социализма”: Тодор Живков се здрависва с партизаните от отряда “Чавдар” и влизането на Чапай в гара Белово.
Eпичните кадри от възторженото посрещане на партизанския командир Чапай на 9 септември 1944 г. в Белово са едва минута и половина.
Те са без звук и само по отворените уста на хората може да си представяме колко възторжени са били виковете “Ура”. А по пушека от пушките – колко силни гърмежите. В краткото филмче от минута и половина Чапай сякаш се появява изневиделица и също така изведнъж изчезва. Причината е, че те са
нарочно
заснет дублаж
Фабричният работник Александър Пипонков, станал партизанин под името Чапай, влиза в обектива на кинокамерата абсолютно случайно. В началото на септември 1944 г. в Белово пристига екип начело с режисьора Борис Борозанов, който снима игралния филм “Росица” - сантиментална история за любовта, който така и остава незавършен.
Според по-късни разкази, когато на 9 септември партизаните слизат в градчето, Борозанов пръв се усеща, че това събитие трябва да бъде запечатано за поколенията, и нарежда на оператора си Георги Парлапанов да включи камерата.
Първоначално Чапай се стряска от нея, може би я мисли за някакво оръжие, разказва синът на Борис Борозанов – Борислав. После обаче с удоволствие се съгласява да повтори прегръдките и целувките със сестра си специално за снимките.
Основната заслуга за кадрите с Чапай е на Кирил Петров, един от първите български филмови продуценти. На 8 септември Петров научава от кмета на Белово, че партизаните слизат от планината. Георги Парлапанов и помощникът му Александър Вълчев снимат с две малки камери, в които има по 15-20 м лента.
Когато обаче сестрата на Чапай го прегръща и целува, тълпата избутва Парлапанов и той пропуска момента.
“Бай Киро, не можах да го
снимам това”,
извиква операторът. Тогава Кирил Петров отива при Чапай и го моли да повтори прегръдката, за да я заснемат.
Така в интерес на пропагандата историческото събитие е режисирано. Самият Чапай едва месец след триумфалното му посрещане загива в боевете срещу германците край Крива паланка.
Другите най-популярни кадри са как Тодор Живков се здрависва с партизаните от отряда “Чавдар” в София.
Те са заснети от Васил Холиолчев, който съвсем случайно се озовава на това място. Тъй като никой тогава не знае кой е Тодор Живков, при озвучаването дикторът на националното радио Петър Витанов произнася фразата: “Човек от народа поздравява партизаните”.
Народът се шегуваше, че на тези кадри се вижда как Тодор Живков всъщност се запознава с партизаните от отряда. А изразът “Човек от народа” стана заглавие на документалния филм, който Христо Ковачев засне за 70-годишния юбилей на диктатора.
Най-четени
-
Секретно Касиерът на Ботевата чета Коста Апостолов полудява заради дял от заграбено богатство
Златният телец е погубил големи българи. За пари е удушен д-р Петър Берон. Пари са замесени в предателството на Васил Левски. Много пари има и в драмата на Ботевата чета
-
Секретно Съветски посланик в България бяга от Сталин. Месеци по-късно Фьодор Расколников умира от загадъчна болест във Франция
През 1988 г. достолепна възрастна дама прекрачва прага на сградата на старото съветско посолство на ъгъла на улиците „Московска” и „Раковска” в София. По онова време там се помещава Институт по
-
Галерия Дъщерята на Христо Ботев умира след лекарска грешка. Майката Венета обвинява доктора, но отказва ексхумация
Сутринта на 9 ноември 1906 г. в салона на софийската жп гара влиза достолепна около 60-годишна дама в траур. Малцината транспортни служители не разпознават в нея Венета Ботева
-
Галерия Народното събрание - история с бомби, гробища, бръмбари, катун и протести
Под старата сграда е имало римски и турски траурни парцели Депутатите първо заседавали в дъсчена барака на театрална трупа в Градската градина Там е заровен Васил Левски
-
Галерия Думите на Неофит, които винаги са със Здравка Евтимова: Бог вижда белезите от борбата за доброто
В лицето на патриарха имаме застъпник пред Бога, бях прочела една много интересна негова мисъл, която винаги бе с мен, той казваше че Бог вижда в човек белезите от борбата за доброто, а не наградите