Невидими ограничения, храсти по трасето, стеснения, липса на грапавина на асфалта и лош вираж чакат пътуващите по Искърското дефиле

Закрити от храсти знаци, камъни по пътя, бурени, навлизащи в шосето, скокче и изкривени мантинели. Това са само част от проблемите по отсечката София - Своге, на които се натъкна екип на “24 часа” в петък сутринта. Именно там на 25 август в автобусна катастрофа загинаха 17 души, а 20 бяха ранени.

По този път всеки ден само от Своге потеглят и се връщат 3600 коли. В петък и неделя вечерта потокът е огромен, тъй като движението по магистралите и първокласните пътища е забранено за тировете.

Пътуването ни

започна в 7 ч

сутринта

и бе заснето

на видео,

което е качено на сайта на “24 часа”. Още на излизане от Нови Искър на завоите ни посрещат храсти, които навлизат в шосето, а от тях не се вижда в какво състояние е мантинелата. Едва 3 километра по-късно към предпазната ограда видимост има, но самата тя е претърпяла “близка среща от третия вид” и стои неоправена. Според местни мантинелата седи така от 3 г.

Точно на влизане в община Своге и на самата граница със с. Владо Тричково, където има и табела,

колата ни

подскача

с над 40 см,

въпреки че караме с ограничението от 50 км/ч. Оказва се, че там има скокче, което се е получило при ремонт на пътя преди 5 години. От община Своге дори са сигнализирали многократно на АПИ за проблема, но шосето останало непоправено. Едва след като екипът ни премина оттам и бе видян да заснема сцена като от филма “Бързи и яростни”, пристигнаха работници, които започнаха замервания, за да оправят трасето. 

След две навлизания в насрещното, за да избегнем храсти, които влизат в пътя на завои, опитваме от собственото си лекарство -

разминаваме

се на косъм с

автомобил,

каращ в нашата

лента

Бързо разбираме защо - в неговата половина има паднали скали, някои от които с големината на високо куче. Струпали са се на огромна купчина, а дори няма предпазна мрежа, която да ги държи. 

След още два преодолени завоя въпреки храстите по тях вече сме и нарушители. Причината - макар да караме с ограничението от 50 км, се оказва, че сме пропуснали знак, който се е скрил в храстите с умения, на които и Батман би завидял. Всъщност табелата се бе маскирала толкова успешно, че я забелязахме на връщане, но все още не знаем какво точно е било изобразено на нея. От формата и червената рамка в огледалото обаче съдим, че е бил забранителен знак.

Няколко минути по-късно решаваме да спазим знак стоп, който не е за нас. Всъщност сме принудени да го направим, тъй като табелата е насочена към нас. Едва при спирането на автомобил, идващ от водещия нагоре път, разбираме, че знакът е за него, но с времето се е завъртял така, че всички шофьори да смятат, че е за тях.

След 2 минути се разминаваме на косъм със сблъсък с мантинелата. В сумрака на петъчната сутрин в последния момент виждаме, че пътят се стеснява. 

Знак липсва, а кръгла дупка в земята показва, че някога го е имало, но вероятно е попаднал в пункт за старо желязо.

На остър завой около Искъра пък попадаме на мантинела, която е била смазана от катастрофа. 

На подобна гледка се натъкваме и едва 2 км нататък. По асфалта още се виждат чарковете от бронята на черния автомобил, който се е сблъскал с нея.

По пътя се

търкалят

и крепежни

елементи

от заграждението като болтове и 3 гайки. 

Поредните храсти ни принуждават да навлезем в насрещното още 3 пъти, но вече сме едва на 4 км от Своге. Надеждите ни, че това са последните проблеми по пътя, се оказват напразни. Отново попадаме на камъни, които заобикаляме. 

Вече виждайки табелата за града, караме с 50 км/ч, когато съзираме знак, че изпреварването е забранено. Точно под него обаче пропускаме, че има табела, ограничаваща скоростта ни до 30 км/ч. Тя е скрита зад 4 слоя храсти. При спирането ни за снимка там към нас се приближава местен жител. 

“Нарушихте го, нали? - пита ни човекът. И продължава: - Абсолютно безсмислено е знакът за забранено изпреварване да е отгоре, тъй като това се вижда и от маркировката. Трябваше ограничението да е над него”, категоричен е човекът. По думите му, ако никой не поддържа храстите, същата съдба очаква и най-новия знак за ограничение на скоростта на 30 км/ч. Той е точно преди завоя с катастрофата, погубила 17 души.

Още със слизането ни от автомобила усещаме друг проблем - самия асфалт. Естествената му грапавина и релеф отсъстват и

той е гладък

като стъкло

Липсват отводнителни шахти, а експериментът ни с бутилка вода показва, че виражът не е доизпипан и вместо да се оттича отстрани, течността всъщност се стича там, където я изсипваме - в средата на пътя. Самата мантинела пък е изнесена директно до пътя и скъсява завоя на смъртта. Затова и пътят ни посреща с надпис на него - “До кога”, са изписували със спрей местните. 

Оказва се, че имат късмет - в петък следователи вземат проби от асфалта и затварят за 8 часа пътя. Целта им е ремонтът да започне по-рано. Още в петък следобед първите ремонтни дейности започнаха. Местните се надяват, че този път ще има и поддръжка.