В сагата около президентските избори остана съмнението, че ГЕРБ иска да ги загуби. Късно издигнатата кандидатура, а някои твърдят и досега, че нарочно неподходяща е била тя, подсилват това съмнение. И още. За пред публиката Радев от време на време смърди на Борисов. Но и двамата отърчаха по никое време при Путин, един след друг, в индийска нишка. И двамата не посмяха да кажат дума накриво на скандалния руски президент.

След това дойде "случаят Скрипал". И до днес Радев и Борисов продължават да чакат доказателства за престъпната терористична руска атака в Солсбъри. Другите европейски държави отдавна получиха доказателствата и изгониха в знак на солидарност с Великобритания руски дипломати. И забележете. Направиха го независимо, че Великобритания напуска Европейския съюз. Направи го дори Република Македония, независимо от трудния период, в който се намира. Борисов не го направи. И Радев одобри Борисовото скатаване. А сетне? Какво сетне?

Сетне, седне или стане, Радев все за сваляне на санкциите срещу Русия говори. Борисов постъпва по-мъдро – не говори, а действа. Дава право на своя заместник и министър на отбраната, да захрани с грешни народни пари Кремъл като ремонтира за N-ти път скапаните съветски самолети. Така "пусна" и едни още по-грешни народни пари за руската далавера с АЕЦ „Белене”. Тъй че единият само говори, а той и по конституция няма други права, а другият – действа.

Ето и сега. Прикриват сума дни едно незаконно действие на бащата на президента. Прикриват го от МВР, т.е. от изпълнителната власт ръководена от Борисов, а след това действат мудно, неповратливо. И когато случаят бе осветлен от медиите, сам Борисов заяви: „Енергията ми не е насочена в подобни дребни интриги.” Но това го каза преди шест дни. И оттогава сме зачакали да видим накъде му е насочена „енергията”. И дочакахме: днес Борисов заяви, че е уволнил министърът на вътрешните работи, заради „мърлявата работа” около инцидента с участието на бащата на президента. Е, как от „дребна интрига” се стигна до едро уволнение? Румен Радев е доволен, че падна „главата” на министър Валентин Радев. Перфектно сътрудничество.

Сега по софийските кафенета се разхожда съмнението, че отстраняването на трима министри е жест към Корнелия Нинова. Нейният мерак за власт е на изчерпване и Борисов отново го възбужда – точно в навечерието на есенния политически сезон. Защото в България всяко отстраняване на министър, а в случая имаме цели трима изхвърлени, се възприема като слабост на правителството. Практиката досега е такава. Така навремето постъпи Иван Костов и след това я закърши яко. Вярно е, че хората си казват: щом ги маха, значи има защо. Но щом има защо, тогава защо изобщо ги е държал досега? И тук е слабото място на премиера Борисов – кадровата му политика. Той, който знаем от кого се е учил, смята, че и при демокрацията се успява като се обграждаш с послушни, снишени, вперили поглед в теб, лесни за местене пионки. Като цяло се създава усещането за посредственост облечена във власт.

Остава впечатлението, че ГЕРБ охлабва сам фронта срещу БСП. В това някои дори подозират и сценарий. Аз не съм от тях, но е факт, че се насъбраха много случайности – от чумата по овцете до чумавия път край Своге, които просто зареждат с енергия опозицията. Друг е въпросът, доколко БСП е опозиция и доколко играта не е: аз на тебе, ти на мене.

При такива приказки като моите, феновете на ГЕРБ имат готова опорна точка. И тя е: ако не ние, той кой тогава? Нима искате БСП да дойде на власт? Ние нямаме алтернатива, казват те. А аз си спомням, че много от сегашните гербисти бяха ендесевисти. Гласуваха за партията на Царя. И Борисов не бе чужд на тази партия. И на нейния лидер. НДСВ се съюзи с БСП. И се получи „алтернатива” на т.нар. стара десница. Ами ако сега сценарият предвижда същото? В името на България, разбира се. Защото е очевидно, че ГЕРБ е против „старата десница”. Защото е очевидно, че колкото по-дълго партии като „Атака” и ВМРО крепят правителството на ГЕРБ толкова повече то ще губи електорална подкрепа.Тия две партии са като руски подводни мини за всяко правителство, а камо ли за правителство, което си сменя министрите като носни кърпи. Хремаво правителство.

Алтернатива на президент и премиер, които се срещат с Путин, са президент и премиер, които не се срещат с Путин. Алтернатива на сегашната управляваща коалиция е коалция, в която няма да има партии като „Атака”, ВМРО, БСП, ДПС, „Воля”. Но ще има ли партия ГЕРБ? Една нова управляваща коалиция ще бъде формирана от гражданите, които ще гласуват. И както гласуват така тя ще се формира. За съжаление, ГЕРБ, които уж са противници на БСП, практически трасират пътя на тази партия към властта. В този парламент те си избраха за съюзници проруски партии с националистически уклон. Взеха ги във властта заедно с техните бивши ченгета и комунета. А същевременно фенове на Борисов хулят българските демократи, които сигурно и те не са съвсем цвете за мирисане, но поне по най-важните въпроси от дневния ред на България са на правилни, на български, на европейски позиции. Защо тогава от ГЕРБ ги хулят? Защото самите те са в съюз с „Атака” ли? Или с ВМРО? Или защото така им идва отвътре, от родово-фамилни или стари партийно-професионални обвързаности?

Старата българска десница, както я наричат, а повечето в нея са вече млади, сериозно образовани, можещи хора, колкото и да е бита и разбита, е реална алтернатива на сегашното управление на ГЕРБ и т.нар. "патриоти". Тя може да гарантира на България европейско управление. Правила го е в миналото. Защо да не го направи и сега. Въпросът е дали от ГЕРБ разбират, че трябва да помогнат да се спре движението на БСП към властта или ще продължат да подкокоросват и без това подкокоросаната Корнелия Нинова. А да не забравяме и това, с което започнах този текст – Радев. И той върти коремно заради БСП.

Когато и да дойдат изборите следващото правителство ще е коалиционно. От гражданите зависи дали ще е правителство с участието на проруски партии или правителство с участието на проевропейски партии. Бързам да охладя онези разгорещени глави, които смятат, че ГЕРБ ще изчезне автоматично от политическото пространство, както се стопи НДСВ. Електоратът на НДСВ не се стопи, а се преля. Главно в ГЕРБ. Накъде ще се прелее част от електората на ГЕРБ сега нека да кажат социолозите. Не е хубаво да се прелива към БСП, въпреки някои семейно-родови традиции. Част от него е възможно да се върне към старата десница и не за друго, а защото тя е европейска. Друга част ще си остане вярна докрай на "бате Бойко". Така навремето имаше комунисти, които докрай си останаха верни на „бай Тошо”. Тъй че в поведението на електората на ГЕРБ няма да има изненада. ГЕРБ ще бъде и в следващия парламент. Но с товара на грешките си от предходните управления. И със съмнението, с което започнах, а именно, че става дума за „предизвикани” грешки, за удобно повдигане на топката в полето на БСП.

Искрено се надявам, че в ГЕРБ, въпреки всички гафове досега, има проевропейско крило. Защото „проруското” вече го видяхме и виждаме – и в парламента, и в правителството. Постоянното пробутване от министър Петкова на корупционния проект „АЕЦ „Белене” е емблема на това крило, а постоянното каканижене от министър Ангелкова за руските туристи, му е знаме. Но хубавото е, че Европа и особено САЩ, започнаха да ни усещат, че играем двойна игра. Цуни-муни с европейците, а парите в джоба на руснаците. ПП "ГЕРБ" трябва да разсее този лош имидж, който сама си създаде с непоследователната си политика. Как? Като членовете й си спомнят, какво означава ГЕРБ – граждани за европейско развитие на България. А не за проруско, не и за проченгесарско и прокомунистическо развитие. Ако ли не и се повтори номерът с Радев, нещата ще станат много зле. Дори и ГЕРБ да попадне отново в парламента.

*Коментарът е от фейсбук

Съмнения, слухове за игри задкулисни, недоверие, нерви, безумни катастрофи, бандити навсякъде – от „Слънчака” до София, а лятото отминава, идва есента. „И скучно и грустно! - и некому руку подать.” Това вече е Лермонтов.