Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Учените от Станфорд, ръководени от проф. Джеймс Ферел (вляво), са провеждали експерименти с яйца на жаби, за да установят скоростта на разпространение на клетъчната смърт.  СНИМКА: ТУИТЪР
Учените от Станфорд, ръководени от проф. Джеймс Ферел (вляво), са провеждали експерименти с яйца на жаби, за да установят скоростта на разпространение на клетъчната смърт. СНИМКА: ТУИТЪР

Разрешената загадка на спагетите също е сред 5-те важни открития на август

Всеки ден в света се извършват десетки открития - големи и малки, важни и не толкова. Някои помагат да разберем по-добре закономерностите на живота и планетата на фундаментално теоретично ниво, други имат практическо значение, а трети са просто забавни.

Сред огромния кръг от открития една нищожна част привлича вниманието на медиите. Затова Би Би Си обяви, че периодично ще прави подборка на най-важните или необичайни открития от последните дни. Ето кои са 5-те най-интересни през август.

Най-интригуващото откритие е свързано с установяването на скоростта на смъртта. Разбира се, тук не става дума за бързината, с която зловещата фигура с косата идва да вземе душите ни.

Учени от университета в Станфорд в САЩ за първи път успяха да фиксират процеса на умирането на клетките, т.е. самия механизъм на разпространение на клетъчната смърт и даже да измерят скоростта му - 30 микрометра в минута, или около 2 милиметра в час.

Химическите сигнали, пускащи в действие програмирания във всяка клетка процес на самоунищожение (апоптоза),

се разпространяват

във вид на вълни,

които могат да бъдат сравнени с разгарящ се горски пожар или с ефекта на доминото.

Такава вълна не затихва, тъй като постоянно получава допълнителен импулс и предизвиква верижна реакция. По този начин се предава например електрическият сигнал вътре в нервните клетки, само че участието на апоптозата в този механизъм се превърна в истинско откритие.

Процесът е необходим,

за да може

организмът да се

пречиства от старите

или дефектни клетки

и да произвежда нови.

Чрез апоптоза човек губи всеки ден по около 2 млрд. клетки.

За да могат да наблюдават явлението под микроскоп, учените използвали флуоресцентни сонди в клетки на жаби. Апоптозата може да възникне на едно или повече места, като след това се разпространява в цялата клетка. Това обаче става винаги с постоянна скорост - 2 мм в час.

“Убеден съм, че за това скоро ще се пише във всички учебници”, казва един от авторите на изследването - биохимикът Джеймс Ферел.

Познанията за скоростта на умиране на клетките са важни за отстраняването на раковите клетки или обратното, за блокирането на невроните, които не могат да умрат, при пациенти, засегнати от алцхаймер.

Хората са страдали

от зъби дълго преди

да се появи захарта

Болните зъби постоянно се свързват с прекалената употреба на сладки неща, газирани напитки, както и с плодови сокове и други продукти, съдържащи киселина. Известно е също, че до изтриване на емайла може да доведе и прекалено старателното миене на зъбите. Всичко това води до мисълта, че човечеството се е сблъскало сравнително скоро с проблемите на стоматологията. 

Съвременните зъболекари се борят със същите проблеми, каквито са имали предшествениците на човека преди 2,5 млн. години. СНИМКИ: РОЙТЕРС И PIXABAY
Съвременните зъболекари се борят със същите проблеми, каквито са имали предшествениците на човека преди 2,5 млн. години. СНИМКИ: РОЙТЕРС И PIXABAY

Нови изследвания на древни останки, извършени от учени от Ливърпулския университет “Джон Мурс”, обаче показват, че от аналогични проблеми със зъбите са страдали и далечните ни предшественици, живели преди 2,5 млн. години. Независимо от колосалните различия в начина на хранене зъбите на астралопитеците са били застигнати от същите поражения като тези, с които всекидневно се сблъскват съвременните зъболекари.

Учените си задават въпроса как е възможно това? И дават свой вариант на отговора. Сега увреждаме зъбния емайл чрез прекалено старателно почистване и правим повредените участъци уязвими на киселинни съединения. А далечните ни прадеди са получавали аналогични увреждания заради голямото количество твърда храна, наситена с целулоза, както и от консумацията на кисели плодове или цитруси, когато са имали достъп до тях.

Откриха неизвестен

минерал в метеорит,

паднал в Бурятия

Когато през 2016 г. в Бурятия било открито странно парче скала с жълтеникав оттенък, местните жители решили, че в състава му може да има злато - този район е известен с търсачите на ценния метал. 

За голямо тяхно съжаление в камъка не било открито злато, но затова пък учените попаднали на нещо невероятно. Находката се оказала отломък от метеорит, състоящ се основно от камацит - сплав от желязо и никел, която има извънземен произход, но този път тя била смесена с абсолютно непознат минерал.

Неговото количество било изключително малко, затова било невъзможно да се изследват както трябва физическите и оптическите му свойства. Предварителният анализ обаче показал, че той би трябвало да е сив на цвят с лек розов оттенък и да е почти толкова твърд като диаманта. Извънземният минерал бе наречен уактит на името на най-близкото населено място - бурятското село Уакит.

Създадоха белтък, който

разгражда пластмасата

Преди няколко години в Япония бе открита бактерия, която се храни основно с пластмаса, от която са правят бутилките. Това зарадва много еколозите, защото даваше надежда за начин за борба със замърсяването на световния океан. 

Птица се разхожда на морски бряг, засипан с пластмасови отпадъци. Нов ензим дава надежди, че ще бъде намерен бърз начин за разграждането им.
Птица се разхожда на морски бряг, засипан с пластмасови отпадъци. Нов ензим дава надежди, че ще бъде намерен бърз начин за разграждането им.

Американски и британски учени се заеха да изучават новата бактерия Ideonella sakaiensis и по-специално отделяния от нея фермент PETase, който помага на микроорганизма да разгражда пластмасата. Така преди седмица успешно бе саздадена нова форма на фермента, при това откритието стана съвсем случайно.

Изследователите леко променили структурата на изучаваната молекула и открили, че в този си вид тя разгражда пластмасата по-бързо, отколкото това прави отделяният от бактерията фермент.

“Това е невероятно, защото означава, че този ензим има потенциал за по-нататъшно усъвършенстване”, казва един от ръководителите на проекта, професорът от университета в Портсмут Джон Макгиън.

Птица се разхожда на морски бряг, засипан с пластмасови отпадъци. Нов ензим дава надежди, че ще бъде намерен бърз начин за разграждането им.

Разрешиха

“Великата

загадка на

спагетите”

Хванете една сламка от спагети за краищата ѝ и бавно я сгъвайте дотогава, докато се счупи. На колко парчета ще се раздели? Колкото си искате, само не и две.

Това явление е наречено “Великата загадка на спагетите”. Над нея през XX век са си блъскали главите едни от най-големите умове, това е правил включително и нобеловият лауреат Ричард Фейнман. 

Обяснението било намерено едва през 2005 г., когато френски учени публикуват изследване за физическите свойства на спагетите, или на всяко друго много дълго и много тънко тяло. Оказва се, че при сгъването спагетите се чупят близо до средата - в точката на най-голямото прегъване, но при това чупене се получава вълна, която ги чупи още на няколко места.

Откритието на французите бе удостоено с шеговитата Шнобелова награда, но остана да се отговори на въпроса възможно ли е все пак спагетите да се счупят на две?

В средата на август физици от един от водещите университети в света - Масачузетския технологичен институт, отговориха с “да”. Оказва се, че вторичните начупвания могат да се избегнат, но само ако сухата “сламка” от спагетите предварително се извие почти на 360 градуса. За да направят това откритие, изследователите конструирали специален апарат, като експериментирали със скоростта и ъгъла на сгъването, както и с различни видове спагети. Те начупили хиляди пръчици, като записвали всичко с камера.

По думите на учените областта на прилагане на тяхното откритие не се ограничава с кулинарията. Изследването ще помогне по-добре да се разбере и да се предотврати разчупването на каквито и да било структури от този тип, в това число микровълни, нанотръби и даже микроканали в живите клетки.